Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Private (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Suspect, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata (2020)
Корекция и форматиране
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън; Максин Паетро

Заглавие: Детективска агенция „Private“. Заподозрян №1

Преводач: Деница Каракушева

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Ентусиаст; Enthusiast

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: ФолиАрт

Редактор: Гергана Рачева

Художник: Вихра Стоева

Коректор: Александра Худякова

ISBN: 978-619-164-075-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/12814

История

  1. — Добавяне

38

Преди седем години, след като се върнах от войната, ходих на психолог при един превъзходен специалист, Джош Московиц, който работеше с ветерани като мен. Тоест бивши военни, които бяха минали през кървавия ад на войната и не можеха да се приспособят към нормалния живот особено добре.

Като мнозина от нас, аз имах кошмари. Не преставах да чувам момчетата в бомбардираната задна част на хеликоптера, които крещяха, докато той избухваше в пламъци. Доктор Московиц имаше кабинет в Санта Моника — малък офис във висока сграда на Петнадесета улица. Тогава не го знаех, но в същата сграда работеше и доктор Джъстийн Смит.

Една вечер я срещнах случайно в асансьора и бях като ударен от гръм по начин, който не може да се обясни, като се опишат косата, очите и извивките на тялото. Возих се десет етажа нагоре, зазяпан в нея, преди да си дам сметка, че асансьорът не се движи надолу.

Тя се беше разсмяла или може би просто се наслаждаваше на това, да види как бях зашеметен от нищото само за шейсет секунди. Когато я видях отново, задържах вратата на асансьора, представих се и попитах дали би искала да вечеря с мен.

Тя се съгласи. Сякаш беше обгърнала сърцето ми с ръце.

Джъстийн беше няколко години по-млада от мен, но може би поне с десетилетие по-мъдра. Красива. Умна. Работеше в психиатрична болница през по-голямата част от седмицата, имаше частна практика и приемаше малък брой пациенти в понеделник и сряда.

Вечеряхме в малко италианско ресторантче на „Ермоса Бийч“ и аз говорих през цялото време. На онази среща й разказах повече за себе си, отколкото през цялото време след това. Усещах, че тя е надежден човек, заслужаващ доверие, приемащ, а тя сигурно е решила, че аз съм човек, който е способен да се разкрива.

По-късно беше казала, че съм като мида. С гумено уплътнение около черупката. Бях се изсмял, казвайки, че сега вече е познала истинската ми същност, такава, каквато е извън периодите на криза. Когато водихме този разговор, вече бяхме влюбени. Сега Джъстийн беше седнала в кожения стол и се въртеше леко наляво-надясно. Заобиколих масата и седнах до нея. Изражението на лицето й беше студено.

Беше ми толкова ядосана.

— Имам предложение за работа — каза тя. — Добро предложение.

— Не ти отне много време.

— Ще приключа случаите си, включително и новия, ако го поемем. Още не съм отговорила, но става въпрос само за договаряне на условията. Вероятно ще приема.

— Знам, че сигурно е напразен опит, но представи си, че наистина съм невинен, Джъстийн. Представи си, че никога досега не съм имал по-голяма нужда от теб.

— Добре, Джак. А сега ти си представи, че просто вече не ми пука.