Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Заподозрян № 1 (82)

79

Джъстийн усети раздвижване зад себе си и се обърна рязко. Марв Кулос стоеше точно зад нея, толкова близо, че тя усети миризмата на „Тик-так“ в дъха му.

Грозноватото лице на продуцента се беше сбръчкало като хартиен плик и той й крещеше:

— Виждате ли какво става, доктор Смит? Дани преживява нервен срив. Наехме ви да го наглеждате, а сега трябва да се разправям с откачалка. Мислите ли, че Дани ще се справи, когато утре екипът ми се появи на снимачната площадка? А всеки ден, в който не снимаме, ни струва триста хиляди, които отиват по дяв…

— Имаме по-голям проблем, господин Кулос. Много по-голям.

— Така ли мислите? Възнамерявам да ви съдя за престъпна небрежност. Ще съдя лично вас.

Джъстийн видя светлината от фенерчето на Рик да просветва, когато се изкачи на върха на склона. Тя остави Кулос насред тирадата му и отиде при Рик. Беше задъхан и се мъчеше да си поеме дъх. Накрая изпъшка и каза:

— Изглежда Пайпър е била убита от удар в главата. Може да е станало и докато е падала надолу. Не мога да кажа дали е била блъсната.

Дани се отдръпна от агента си и залитна към Дел Рио.

— Блъсната ли? Тя не е била блъсната — изхленчи той. — Бяхме заспали. Събудих се и нея я нямаше. Излязох да я потърся. Трябваше да спи…

На лицето на Барстоу се изписа шок. Гласът му беше изтънял и граничеше с истерия, когато се обърна към Дани:

— Знам, Дани, знам. Върни се в къщата с мен. Ще ти намерим дрехи. Имам „Ксанакс“ в мен. Ще се погрижим за всичко. Хайде, Дани.

Джъстийн стоеше неподвижно и премигваше в тъмното, опитвайки се да смели ужасяващата новина.

Пайпър Уиник беше загинала на някакво отдалечено място и никой, освен Дани не е бил с нея.

Тя не познаваше Пайпър, никога не я беше срещала, но беше виждала Дани. И беше сключила договор от страна на Private да го държат изкъсо.

Той ги беше зарязал. Това беше достатъчно основание за прекратяване на договора и според нея беше доказуемо в съда… но онова, което я ужасяваше в момента, беше възможността Дани да е способен на насилие, а тя да го беше пропуснала.

Дали егото й беше изиграло номер? Беше ли пренебрегнала някой знак, който беше струвал живота на това момиче?

Шустър и Барстоу се опитваха да преведат Дани обратно по пътеката, но той се дърпаше и им крещеше, че не иска да остави Пайпър сама. Кулос пак се взря в лицето й и избухна:

— И сега, понеже го оставихте да ви се измъкне, Пайпър е мъртва. И с филма ми е свършено. Аз съм загубен. Загубен.

Джъстийн още държеше телефона, но ръката й трепереше.

— Ти ли ще се обадиш? — попита Рик.

Тя кимна и набра 911.