Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Заподозрян № 1 (3)

3.

Задната врата на микробуса се отвори рязко и Руди Джорджино изскочи отзад. Изкълчи десния си крак, но в гимназията беше играл бейзбол и равновесието му беше добро. Отърси се от олюляването и се затича с всички сили.

Главата му още кънтеше от цялото друсане отзад в микробуса, но инстинктите му бяха непокътнати. Бягаше под непрогледното небе през равното поле, успоредно на пътя.

Кръвта бучеше в тъпанчетата на ушите му и още беше под влиянието на шока от стрелбата.

Господи! В купето имаше стрелба!

Бяха ги обрали.

Руди Джи тичаше, сетил се за оръжието си, изгубено някъде под камарите кашони отзад в микробуса. Мислеше си за Мариса и Спарки и за това, че не трябваше още да умира, не и застрелян тук, на майната си. Имаше толкова много планове. Та той още беше хлапе.

Усещането да тича беше хубаво. Набираше преднина, можеше почти да чуе радостните викове от скамейките.

Зад него мъж на име Виктор Спано внимателно се прицели със своя „Колт 45“, подпрян на микробуса. Глупакът направо му се поднасяше на тепсия, като тичаше по права линия.

Виктор натисна спусъка и усети отката, щом изстрелът намери целта си. Типът, който се опитваше да избяга, се спря, все едно някой беше извикал името му. После падна на колене и се свлече по лице в прахта.

Виктор отиде до мъртвия мъж и го простреля за всеки случай в тила. Ако стреляш, но никой не чуе гърма, наистина ли си стрелял?

Да. Определено.

— Мъртъв ли е? — извика Марк.

— Казва, че иска да хапне пица с нас — викна Виктор.

— Връщай се тук, става ли? Имаме нужда от помощ за тези двамата тук.

Виктор им помогна да натикат двете тела в шевролета. Марк даде колата назад, а Виктор и Сами напъхаха и третия труп при останалите.

После, както беше по план, Виктор се качи на микробуса, трите автомобила излязоха от черния път и се върнаха обратно на главния.

Най-отпред шевролетът се отдели и потегли към главен път 56 и Панака, Невада. Виктор Спано, мъж с бъдеще пред себе си, се отправи към Лос Анджелис, а Марк, който караше акурата, тръгна към Сидър Сити. Оттам щеше да завие към Чикаго.

Това беше една добра вечер. Обирът беше отнел само девет минути заедно с почистването.

До този момент се беше съсредоточил върху работата. Сега, след като микробусът беше на път за Ел Ей, Виктор Спано се замисли за надницата си.

Вече беше милионер и преуспял човек.

Това беше най-фантастичният ден в живота му.