Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Заподозрян № 1 (93)

90

Джъстийн се събуди от някаква врява. Роки беше подивял и лаеше, а ноктите му трополяха по пода, докато се плъзгаше по паркета, търчейки към входната врата.

Погледна часовника. Беше малко преди седем.

Какво ставаше, по дяволите?

В промеждутъците на излайванията на Роки тя чу настоятелния звънец на вратата.

Наметна халат над копринената си пижама и отиде до вестибюла, като си мислеше, че това трябва да е Джак. Кой друг би посмял? Надникна през шпионката и после отвори вратата на Лари Шустър, мениджърът на Дани.

Дрехите му бяха измачкани, брадата му неравна и набола… на кратко, изглеждаше така, сякаш е спал в колата си.

— Извинявам се за часа, доктор Смит, но трябва да говоря с вас.

— Наричай ме Джъстийн. Да не би нещо да се е случило с Дани?

— Не, той още е в лазарета. Цяла нощ обикалях с колата. И накрая взех решение.

— Нека ти предложа нещо, Лари. В девет часа ще бъда в офиса си. Защо не дойдеш да се видим там?

— Ще ти отнема само няколко минути. Моля те. Важно е. Не мога да рискувам някой да ме види и да реши, че съм ти казал онова, което знам.

— Какво ще стане, повече няма да можеш да си поръчаш обяд в този град ли?

— Точно — усмихна се Шустър.

Джъстийн го покани да влезе. Заведе го в кухнята, помоли го да направи кафе и да седне на плота да я изчака. Тя отиде в спалнята и се върна след няколко минути, преоблечена за работа. Джъстийн извади кутия с мляко от хладилника и наля кафе в две чаши.

— Искаш ли захар?

— Да, ако обичаш.

Джъстийн постави захарницата до млякото. После нахрани котката и кучето и подкани Шустър да говори.

— Имаше и други момичета.

— Какви други момичета?

— Други, освен Кейти Блекуел — през последната година три други момичета заплашиха да съдят Дани за нежелан… ъъ… сексуален контакт.

— Мамка му. Трябваше да ми го кажеш, преди да поема случая, Лари. Това нещо може да анулира договора, не че вече нямахме достатъчно основания да пожелаем на вас и Дани късмет и да си продължите по пътя без нас.

— Моля те, не го прави.

— Знаеш ли, че преди бях психотерапевт в болница за психично болни?

— Да. В онова място в Санта Моника. „Кръстопътища“.

— Именно. Така че знам едно-друго за психическите разстройства. Само че начинът, по който Дани продължава да ме разиграва, ме кара да си мисля, че връзката му с реалността е нарушена. Той си вярва на измислиците.

— Не, той казва истината. Беше верен на Пайпър. Не е правил секс с тези момичета.

— Тогава кой? Тези глупости за това, че някой му направлява живота, може и да му издействат някаква сделка поради невменяемост, но не бих разчитала на това. По-добре се подготви. Дани го чака затвор за доста дълго време.

— Той не е насилвал тези момичета и също така не е убил Пайпър.

— Лари, освен ако не ми кажеш: „Знам, че не го е направил, защото я убих аз“, няма да ти повярвам.

Шустър замълча. Просто стоеше и я гледаше втренчено.

— Ти ли уби Пайпър, Лари?

— Не, не. Съжалявам. Просто се замислих дали ще е безопасно за мен да ти кажа каквото мисля…

— Кажи ми, за бога! Или вземи се разкарай оттук и повече никога не ме търси!

— Алън Барстоу.

— Не ме карай да ти вадя думите от устата.

— Алън Барстоу е платил на онези момичета да мълчат.

Опитал се е да плати и на Кейти Блекуел. Алън очаква да спечели много, много милиони от Дани и би направил всичко, за да го задържи като клиент.

— За какво му е да убива Пайпър? Какъв може да е мотивът му?

— Пайпър не харесваше Алън. Опитваше се да убеди Дани да смени агенцията. Ако Пайпър е застанала между двамата, Алън може да е станал опасен. Той е доста плашещ тип. Наистина трябва да го провериш, Джъстийн. Според мен трябва да го набучиш на шиш и да пуснеш грила.