Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Private (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Suspect, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata (2020)
Корекция и форматиране
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън; Максин Паетро

Заглавие: Детективска агенция „Private“. Заподозрян №1

Преводач: Деница Каракушева

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Ентусиаст; Enthusiast

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: ФолиАрт

Редактор: Гергана Рачева

Художник: Вихра Стоева

Коректор: Александра Худякова

ISBN: 978-619-164-075-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/12814

История

  1. — Добавяне

78

Около угасващия лъч светлина кръжаха насекоми. Джъстийн тупна фенерчето в дланта си, но то присветна за кратко и отново замря.

По дяволите.

Джъстийн се ядосваше на себе си, задето беше взела обаждането за помощ на Дани насериозно. Беше изкарал нея и Дел Рио от леглото в четири сутринта, а къде беше сега?

Пак е избягал с Пайпър.

Тя беше обута с еспадрили — неподходящите обувки да се катери по пълната с препятствия пътека, която започваше от задната част на къщата и водеше един господ знае къде. Като добавим към това и че мениджърският екип на Дани — Шустър, Барстоу и Кулос — я следваше в индианска нишка, като си шепнеха едва-едва и тя не можеше да чуе какво си говорят, но на няколко пъти долови своето име, така че беше наясно, че говорят за нея.

Виняха нея за бягството на Дани Уитман.

Каква невъобразима дързост.

Случаят на Уитман не струваше онова, което плащаха на Private, дори не беше близо до реалната цена, и тя смяташе да направи нещо по въпроса, когато успее да хване Джак.

Мобилният й звънна с неподходяща за случая жизнерадостна мелодия. Сигурно беше Рик да й каже, че е открил Дани. Надяваше се, че, какъвто и да е, проблемът ще е незначителен или вече разрешен, или пък и двете.

Бръкна в джоба на якето си и извади телефона си тъкмо когато пътеката свърши и излязоха на открито. Бледата светлина от фенерчето й освети някаква купчина на земята.

Беше Дани.

Той беше полугол, бос, седеше с увити около коленете ръце, люлееше се и напяваше. Какво беше това сега?

Да нямаше пристъп? Или наистина беше в беда?

Шустър я избута и изтича до Дани, викайки името му.

— Мога ли да го взема? — изрева Барстоу.

Изтръгна фенерчето от ръката и се затича към мястото, където Шустър беше издърпал Дани и монотонно тананикаше:

— Какво има, приятелче? Къде те боли?

Телефонът на Джъстийн звънна отново. Тя обърна гръб на групичката и вдигна телефона до ухото си.

Дел Рио се задъхваше и гласът му прозвуча дрезгаво.

— Момичето е мъртво. Ей сега ще се кача по склона. Не позволявай на Дани да се измъкне.

— Какво момиче? За Пайпър ли говориш? Рик? Там ли си?

Дел Рио беше прекъснал връзката.