Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Private (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Suspect, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata (2020)
Корекция и форматиране
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън; Максин Паетро

Заглавие: Детективска агенция „Private“. Заподозрян №1

Преводач: Деница Каракушева

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Ентусиаст; Enthusiast

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: ФолиАрт

Редактор: Гергана Рачева

Художник: Вихра Стоева

Коректор: Александра Худякова

ISBN: 978-619-164-075-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/12814

История

  1. — Добавяне

43

Стълбището в Private представляваше широка, висока пет етажа спирала, която се виеше около оста си, в основата на която се намираше рецепцията на входа на партерния етаж. Беше вдъхновено от напречен разрез на черупка на наутилус. И от едно каменно стълбище, по което веднъж слизах във Ватикана.

Качвах се нагоре към моя офис, когато Сай се затича към мен на прескоци, настигна ме на четвъртия етаж и ме спря.

— Почакай малко, Джак.

Имаше тъжно изражение.

Стомахът ми се сви на топка.

— Какво става, Сай?

— В момента съм в ролята на вестител на лоши вести. Бруно тъкмо се обади.

Бруно беше приятелят на Сай, специалистът по високи технологии в общинската лаборатория, който имаше връзки в полицията и се надяваше, че някой ден Сай ще го доведе в Private.

Минахме покрай Коуди и влязохме в офиса ми. Сай се отпусна в един стол, вдигна крака на бюрото ми и каза:

— Остава си между нас, нали? Ако ли не, ще ни се наложи да наемем Бруно. И да загубим добра връзка в лабораторията.

— Давай. Не, почакай. Искам и Джъстийн да чуе това.

— Сигурен ли си?

— Напълно.

Потърсих я на вътрешната линия. Каза, че се качва веднага и след минута влезе в офиса, като едва ме погледна. Зае мястото до Сай.

— От криминалната лаборатория са открили семенна течност в тялото на Колийн. ДНК-то е съвместимо с твоето.

— Е, стига де! — възкликнах.

Джъстийн не каза нищо, но можех да прочета по лицето й как си мислеше: Защо ли не съм изненадана?

— Освен това явно полицаите са изяснили хронологията на убийството. В същия ден Колийн е ползвала кредитната си карта, за да си плати горивото и за няколко произволни покупки на бензиностанция „Суноко“ на булевард „Ла Сиенега“. Обядвала е сама в „Нюзрум кафе“ на улица „Норт Робъртсън“, а колата й е била намерена в един паркинг наблизо.

Представях си събитията, докато Сай ги излагаше. Но се опитах да изключа за момент въпроса със семенната течност в тялото на Колийн.

— Ченгетата са проследили обажданията от телефона ти, Джак — продължи Сай. — Домашният ти телефон е бил използван по времето, за което ти твърдиш, че не си бил вкъщи.

— Убиецът е използвал моя телефон?

— Да. Явно се е обадил на някакъв номер и е прекъснал връзката две секунди след като му е било отговорено. Обаждането е било до Томи.

— Боже. Какво, по дяволите, означава това?

Какво ли означаваше?

— А тази семенна течност… — започна Джъстийн. — Ако Томи е правил секс с Колийн, ДНК пробата ще съвпада.

— Точно така — потвърди Сай. — Неговото ДНК и това на Джак са идентични.

— И каква е тезата на ченгетата? Спал съм с Колийн, убил съм я и после съм звъннал на брат си? Или пък сме я убили заедно?

— Джак, знам само, че Мич Тенди иска да те пипне за това престъпление, а пък ако успее да хване и Томи, това ще е много голям ден в неговия живот.