Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Private (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Suspect, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata (2020)
Корекция и форматиране
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън; Максин Паетро

Заглавие: Детективска агенция „Private“. Заподозрян №1

Преводач: Деница Каракушева

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Ентусиаст; Enthusiast

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: ФолиАрт

Редактор: Гергана Рачева

Художник: Вихра Стоева

Коректор: Александра Худякова

ISBN: 978-619-164-075-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/12814

История

  1. — Добавяне

20

Взех един аспирин, а после откраднах няколко минути на бюрото си, като се захванах с напиращата лавина от имейли и телефонни обаждания. Когато вдигнах поглед, пред мен стоеше Сай. Не го бях чул да влиза. Дали не се беше материализирал от нищото? Ако някой беше способен да го направи, то това беше Доктор Сай.

— Какво става, по дяволите?

— Мислех си нещо — каза той.

Сай беше облечен с червена риза, пусната над дънките, и беше качил обувките си за боулинг на ръба на бюрото ми. Той имаше лицето на херувим и мозъка на Айнщайн — ако Айнщайн беше живял в дигиталната ера. И тъй като не беше, можеше да се спори дали Доктор Сай не е по-умен.

— И какво си мислеше?

— Имам новини, Джак. Но не виждам нищо хубаво в тях.

— Да чуем.

— Разговарях с един човек.

Освен че имаше престижни дипломи, беше работил няколко години в полицейската лаборатория на Ел Ей, редувайки балистика, тъканен анализ и ДНК тестове. Имаше сериозни връзки в лосанджелиската лаборатория, която струваше сто милиона долара, а приятелите му бяха гъсти с полицаите. Един от тези приятели се надяваше Сай да го привлече към Private.

Още преди много време се бяхме разбрали, че Сай ще ми дава неофициална информация, а аз няма да задавам неудобни въпроси.

— Имало е свидетел — каза той.

— Някой е видял Колийн?

— Някой е видял теб, Джак. На плажа. Съседка — Боби Нютън. Познаваш ли я?

— Бегло. Живее през няколко къщи по плажа.

— Твърди, че миналата вечер е тичала по плажа и те е видяла да говориш по телефона. Помахала ти е, а ти си й отвърнал.

— Кога се е случило това?

— Около шест и нещо. Не е много сигурна. Била е без часовник.

— Видяла ме е?

— Така казва.

— За Бога, Сай. Не съм бил на плажа.

Не копнеех за мислите, които се зараждаха в ума ми, но парчетата на пъзела се нареждаха. Гатанка. Аз съм, но не съм аз — що е то?

Моят другар в утробата. Моят враг.

— Томи. Че кой друг?

— В спалнята ти имаше само твои отпечатъци.

— С него сме напълно идентични.

— Отпечатъците ви обаче не са. Те се формират от теченията в утробата. Тези на Томи трябва да са малко по-различни от твоите. Джак, нима наистина смяташ, че Томи е убил Колийн?

— Той я познава. Познава и мен. Би могъл да се приближи до нея и да я принуди да му даде ключовете, да опре пръста й в биометричния четец. Има мотив. Мрази ме в червата.