Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Private (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Suspect, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata (2020)
Корекция и форматиране
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън; Максин Паетро

Заглавие: Детективска агенция „Private“. Заподозрян №1

Преводач: Деница Каракушева

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Ентусиаст; Enthusiast

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: ФолиАрт

Редактор: Гергана Рачева

Художник: Вихра Стоева

Коректор: Александра Худякова

ISBN: 978-619-164-075-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/12814

История

  1. — Добавяне

26

— Купонджийката е на два часа — каза Круз.

Бяха паркирали на непозволено място в алеята „Чарлс И. Янг“, точно пред Медицинския факултет „Гефен“ на Калифорнийския университет.

— Върви пръв. Аз ще мина отзад — каза Дел Рио.

Името на компаньонката беше Джилиан Дилейни, сега беше в почивка между две занятия и идваше по пътеката между тухлените сгради и оформените в различни геометрични фигури тревни площи в кампуса.

Круз се приближи до хубавата млада жена — брюнетка, слаба, вървяща сама, с книги под мишница и раница на гърба. Показа й значката си и момичето отстъпи няколко крачки назад, огледа се наоколо за изход за бягство, но Дел Рио вече идваше зад нея със значка в ръка.

— За какво е всичко това? — попита тя.

— Заради миналата вечер. Стая 502 на хотел „Бевърли Хилс Сън“ — отговори Круз.

— О, боже!

Все едно да заслепиш елен с фарове. Но — помисли си Дел Рио, — именно тук се криеше съобразителността в това, да умееш да изиграеш театъра докрай. Не можеше да каже на момичето: „Влизай в патрулката. Да обсъдим въпроса в участъка“. Можеше само да блъфираш и да се надяваш номерът да мине.

Двамата поведоха Джилиан Дилейни към една пейка и Круз ги представи като „следователи“. После тримата седнаха.

Без дванайсетсантиметровите токчета момичето беше миньонче и изглеждаше много по-дребно сега, седнало така, между тях двамата, отколкото на записа от охранителната камера. Сигурно тежеше не повече от петдесет килограма с дрехите и обувките.

— Ще позволите ли да взема учебниците ви, Джилиан? — попита Круз.

Момичето го погледна.

— Ще ме арестувате ли?

Круз не й отговори и тя му подаде книгите.

— Протегнете напред ръце, моля — каза Дел Рио.

Джилиан направи каквото й наредиха и той огледа перфектния й маникюр с бледорозов лак, без отчупвания или нацепвания. Тя обърна ръцете си с дланите нагоре.

Нямаше порязвания или синини по меката й като на бебе кожа.

Дори и да беше носила ръкавици, щеше да има някакви физически белези от удушаването на мъж с тел.

— Какви курсове посещаваш? — попита я Круз.

— В момента уча спешна медицина — отговори Дилейни. Тя скръсти ръце и смръщи вежди, щом погледна Дел Рио.

— Какво правеше в „Сън“? — продължи с въпросите Круз. — Не се мъчи да ни лъжеш, Джилиан. Имаме запис от телефонните обаждания на клиента до „Фи Бета“. А и те има на записа от охранителните камери. Та, какво ще кажеш? Разкажи ни за вчерашната си среща.