Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Заподозрян № 1 (27)

24

Агенцията „Момичетата от Фи Бета“ се помещаваше в малка триетажна къща на Хилгард Авеню в Уестуд, позната още като Улицата на сестринствата на Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Круз паркира мерцедеса до колоните на входа, в дървената табела на който бяха издълбани гръцките букви фи, бета и гама.

Двамата с Дел Рио излязоха от колата, минаха по пътеката до входната врата на старата къща в испански стил с цвят на пръст. Дел Рио натисна звънеца.

Отвори им някакъв млад латинос със зализана назад коса и оскубани вежди, с джапанки, искрящо бял панталон за йога и бяла туника.

Круз размаха значката си. Златен щит в кожен портфейл. Изглеждаше като истинските.

— Мога ли да ви помогна? — попита мъжът.

— Искаме да се срещнем с управителката на дома. Сюзан Бърнет. Разследваме убийство.

— Изчакайте тук, ако обичате — каза мъжът в бяло.

— Вероятно е по-добре да не стоим на прага на входа ви.

— Ще се върна след минутка.

Круз се отдръпна от вратата и застана с вирната брадичка и ръце зад гърба, вдишвайки аромата на джакаранда и бананови дървета, а Дел Рио пристъпваше от крак на крак, докато човекът се върне.

— Госпожица Бърнет ще ви приеме.

Мадам, или сводницата, или както там се наричаше, имаше кожа с цвят на капучино и тяло, оформено чрез пилатес. Тичаше на пътеката за бягане във фитнес залата с прозорци с жалузи, с изглед към басейна в задната част на къщата.

Дел Рио си помисли, че тя беше истинска бомба, сигурно преди няколко години самата тя е била проститутка. Потупа я по рамото и тя се обърна, изключи машината и слезе от пътеката „Нордик“. После преметна хавлиена кърпа около врата си.

Дел Рио отново вдигна значката си, без да изрича, че е от лосанджелиската полиция, но го загатна. „Загатването“ не беше подсъдно, но да се представяш за полицейски служител си беше углавно престъпление.

— Казвам се Рик дел Рио, а това е партньорът ми Емилио Круз. Разследваме убийство. Не сме тук заради вашия бизнес. Става дума единствено за убийство, извършено снощи в хотел „Бевърли Хилс Сън“.

— Може би има свидетел — момиче, което работи за вас — каза Круз. — Ако ми позволите да сложа диска си във вашето устройство.

— Ах, много сте дързък, господин Круз — отговори тя и му се усмихна сухо. — Дайте пак да погледна значката ви.

Круз я извади от джоба на якето си и изпревари негодуванието й, като каза:

— Ние сме детективи в агенция Private. Няма да говорим с полицията. Освен ако не се наложи.

— Би трябвало да се обадя на ченгетата само за да видя какво бихте направили — отвърна Бърнет.

— Ако искате да превърнете това кратко запитване в официален случай, заповядайте — каза Дел Рио. — Жълтата преса веднага ще го грабне.

Бърнет се замисли за минутка.

— Не бих искала да играя с вас на карти, господин Аройо. Елате с мен — каза тя и ги поведе по едно извито стълбище.