Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Private (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Suspect, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata (2020)
Корекция и форматиране
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън; Максин Паетро

Заглавие: Детективска агенция „Private“. Заподозрян №1

Преводач: Деница Каракушева

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Ентусиаст; Enthusiast

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: ФолиАрт

Редактор: Гергана Рачева

Художник: Вихра Стоева

Коректор: Александра Худякова

ISBN: 978-619-164-075-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/12814

История

  1. — Добавяне

52

Тръгнах към офиса в осем часа на следващата сутрин. Все още сякаш пневматичен чук ме блъскаше в една точка точно зад дясното ухо.

Коуди говореше по телефона, но щом минах покрай бюрото му, вдигна ръка и ме прикани да изчакам. После каза в микрофона на слушалките си:

— Да, господине. Сега ще проверя дали е тук.

Надраска набързо името на началник Феско на гърба на някакъв плик.

— Ще се обадя — казах.

Отидох до бюрото си, грабнах слушалката и отговорих:

— Мик?

— Джак. Обаждам се да те предупредя… Обади се на адвоката си.

— Какво е станало?

— Тенди и Зиглър са открили оръжието ти.

Думите му направо ми изкараха въздуха. Стана ми лошо. Погледът ми се замъгли. Умът започна да прехвърля събитията от изминалите три дни, докато се опитвах да осмисля онова, което ми беше съобщил.

— Къде са го открили? — успях да промълвя.

— В предния ти двор. Заровено под някакъв храст.

— Искаш да кажеш поставено като лъжлива улика. Обявих пистолета за изчезнал в нощта, когато Колийн е била убита.

— Разбирам това, Джак. Но в действителност това е твоят пистолет — изработен по поръчка „Кимбър“, регистриран на твое име. С твоите отпечатъци по него.

— Само моите ли?

— Да.

Седнах. Коуди ми донесе един редбул и го сложи на подложка. Забави се малко, преди да излезе. Гледах го, докато най-после не затвори вратата след себе си.

— Джак?

— Още съм тук, Мики. Обясни ми пак. Къде точно са намерили оръжието?

— Под някаква разровена пръст, точно до портата ти. „Кимбърът“ ти е 45-и калибър — същите куршуми, с които е застреляна Колийн Мълой.

— Убиецът е използвал ръкавици. Затова само моите отпечатъци са по пистолета. Оставил го е там, където полицаите лесно ще го намерят.

— Разбирам те. Балистичният отдел ги сравнява в момента — каза моят приятел, шефът на полицията, без да взима отношение.

Спомних си го — едър мъж, над един и деветдесет, широко усмихнат, аз и Джъстийн стоим до него, докато фотообективите ни заслепяват, а Мики Феско ни благодари за това, че сме хванали един убиец.

Тогава положително ми вярваше.

— Куршумите от жертвата съвпадат ли с тези от пистолета ти, Джак? — тонът на Феско беше омекнал.

— Може би. Най-вероятно. И въпреки това, не съм я убил аз. Ако исках да се отърва от оръжието си, щях ли да го направя по такъв кретенски начин? Мик, сериозно те питам. Наистина ли бих заровил оръжието, с което е извършено престъплението пред собствената си врата?

— Обадѝ се на твоя човек Кейн. Правѝ каквото ти казва.

— Благодаря, че се обади, Мик.

— За нищо. Не напускай града.

— Отседнал съм в един хубав хотел. Има всичко, от което се нуждая.

— Добре ли си?

— Какво? А, да. Добре съм за човек, който е натопен да плати за убийство, което не е извършил. Прекрасно се чувствам.

— Ще те черпя вечеря, когато всичко това свърши — каза Феско.

Отговорих, че ще се постарая ястието да е много скъпо. Щом затворих, Коуди влезе пак. Извини се, мина зад мен, включи компютъра и изкара графика ми на монитора.

Взирах се в него с празен поглед.

— Всички са заели местата си в конферентната зала, Джак. Срещата започва след петнайсет минути.