Гийом Мюсо
Повикът на ангела (8)

7
Лампрьор в немилост

И двамата имаме нужда от забрава, от туристическа спалня, преди да помъкнем по-далеч багажите си от нищо. (…) Две объркани същества, които се подкрепят в тяхната самота.

Ромен Гари^[1]

 

Смесица от дъжд и сняг падаше по покривите на столицата.

На светлината на нощна лампа, на топло под пухения юрган, Мадлин завършваше последните страници на „Изповеди на влюбения кулинар“, книгата на Джонатан Лампрьор, която Такуми й беше купил същата сутрин.

Легнал от едната й страна, Рафаел спеше от два часа. Когато се присъедини към нея в леглото, той се надяваше, че бъдещата му съпруга ще остави четенето пред перспективата от „гушкане“, но Мадлин беше залепена за четивото и след дълго чакане Рафаел най-накрая заспа.

Мадлин обожаваше да чете в тишината на нощта. Независимо че апартаментът на Рафаел се намираше близо до „Шан-з-Елизе“, това беше мирен пристан, предпазен от сирените на полицейските коли и от виковете на гуляйджиите. Тя погълна прозата на Джонатан със смесица от очарование и отвращение. Книгата датираше от 2005. Лампрьор тогава изживяваше своето звездно време, както свидетелстваше последната страница на корицата, която представяше ентусиазираните и всеобщи положителни критики, на които той се радваше в онзи момент: „магьосник на вкусовите усещания“, „Моцарт на гастрономията“, „най-надареният готвач в света“.

Лампрьор отчетливо подчертаваше своето кредо: кулинарното творение е самостоятелно изкуство, също както живописта или литературата. За него гастрономията не се състоеше само в задоволяване на вкусовите усещания, а включваше художествено измерение. Повече от готвач, той се определяше като творец, сравнявайки своята работа с тази на писателя пред бялата страница, и твърдеше, че практикува „авторска кухня“.

„Отвъд обикновената занаятчийска работа, искам моята кухня да разказва истории и да провокира емоции“, декларираше той.

От тази гледна точка авторът се връщаше към изворите на своето творение, за да идентифицира корените на изкуството си. Как се формираше неговата интуиция? В рамките на какъв процес той комбинираше определен вкус с друг, за да постигне непознато усещане? Каква роля изпълняваше композицията на ястието, както и неговият естетически аспект?

„Любопитен съм за всичко — признаваше той. — Подхранвам моето творение, като посещавам музеи, изложби на художници, като слушам музика, като гледам филми и като съзерцавам пейзажи, но главният ми извор за вдъхновение е съпругата ми Франческа. Затварям ресторанта за цели три месеца, за да се оттегля в ателието си в Калифорния. Имам нужда от този промеждутък от време, за да се възстановя и да подготвя новите рецепти, които ще предложа в «Император» през следващата година.“

Мадлин се изненада от броя на главите, посветени на цветята. Джонатан обилно ги използваше в своята кухня, съобразяваше една част от рецептите си с техните вкусови дадености: бонбони от захаросана латинка, хрупкави хапки от гъши черен дроб с конфитюр от рози, жабешко бутче, карамелизирано с теменужки, сорбе от мимоза и целувки с люляк, заледени бонбони с мак от Немур…

Мадлин усети, че коремът й стърже. Четивото я накара да се почувства гладна! Без да вдига шум, тя се измъкна от леглото и се обгърна със завивка, а след това отиде в американската кухня, от която имаше изглед към покривите. Сложи чайника на печката и отвори хладилника, за да потърси нещо за гризкане.

Хм, няма богат избор…

Разтърси се из шкафовете и успя да открие наченат пакет „Гранола“^[2]. Докато чакаше водата да заври, тя хрупна бисквита и разгледа приложенията на „Изповеди на влюбения кулинар“, където бяха събрани някои от рецептите, които създадоха репутацията на нюйоркския ресторант на Лампрьор. По времето, когато Джонатан господстваше в кухнята, „Император“ предлагаше всяка вечер кулинарно пътешествие, организирано около двайсетина ястия, сервирани на малки порции, по ред, достоен за сценарий на филм, включващи изненада и все нови и нови идеи.

Първо действие

Огретен от опашки от речни раци с хайвер

Крокант от бекон и пармезан

Бъркани яйца с морски таралеж и с нугатина^[3]

Сотирани черни бобчета в галета от хляб от подправки^[4]

Истинска писаладиера от Ница^[5]

Второ действие

Миди Сен Жак, пържени с макарони

и тяхното ризото с бадеми

Ризото с трюфели и емулсията му от бял шоколад

Телешки джолан от Страната на баските,

маринован в Жасмин

Дует от каре и котлети от млечно агънце с мед и мащерка

Трето действие

Сладолед от бонбони маршмелоу^[6], печени на огън от дърва

Ананас с венчелистчета от магнолия

Ягоди с цвят от латинка, поставени върху златен лист

Целувка от люляк върху млечен мус със зехтин и мед

Сладкиш от банан с какао в ориз с мляко и с цвят на бъз

Карамелизирана лъжичка с мус от кокос

Заледен захарен памук

С чашата чай в ръка Мадлин се настани пред екрана на лаптопа. През стъклото на прозореца тя гледаше къдравите снежинки, които се топяха, падайки върху покривите. Донякъде въпреки желанието си, младата жена изпитваше все по-силно привличане към Лампрьор и се вълнуваше от тайната, която обграждаше внезапното му слизане от гастрономическата сцена. Защо един все още млад мъж, на гребена на славата и на върха на своето изкуство, избира изведнъж да опропасти кариерата си?

В Гугъл тя написа името „Джонатан Лампрьор“, последвано от „затваряне на неговия ресторант“, и се задълбочи в търсенето си…

 

 

 

Четири часа следобед. Джонатан приготви последния десерт за деня — обикновена торта с кайсии и розмарин, — след това свали престилката и си изми ръцете.

Работата е свършена! — помисли си той, напускайки кухнята. В салона поздрави клиент и мина зад тезгяха, за да направи две еспресо — едното за служителя си, другото за себе си. Взе чаши, провери температурата им, за да е сигурен, че загубата на топлина е минимална и че ароматът на кафето ще се запази. В „Норт Бийч“, италианския квартал на града, не си правеха майтап с това! И дума да не става да измайсториш ристрето^[7] случайно или да използваш една от онези машини, които от Шанхай до Ню Йорк уеднаквяват вкуса на кафето по цялата планета.

С чаша в ръка той излезе на терасата и се увери, че Чарли не скучаеше особено. Грабнало своя таблет, хлапето беше потънало в света на динозаврите и не обърна внимание на баща си, когато той седна до него, под един от мангалите за отопление.

Запали си цигара, докато гледаше преминаващите жени, мъже и деца, които пресичаха „Уошингтън Скуеър“. Обичаше това място и неговата неповторима атмосфера. Макар че повечето от жителите днес бяха от азиатски произход, кварталът беше много привързан към своето итало-американско наследство, за което свидетелстваха количките за сладолед, осветителните стълбове, опасани със знамето „зелено, бяло, червено“, и многобройните семейни ресторанти, където лакомниците опитваха паста с песто^[8], панакота^[9] и тирамису. Мястото беше митично: писателят Джак Керуак беше живял тук, Мерилин Монро се беше омъжвала в тукашната църква, а Франсис Форд Копола, режисьорът на „Кръстникът“, и досега имаше ресторант и офиси.

Джонатан извади от джоба си телефона на Мадлин. Все още нямаше никакво съобщение. Той потърси тайнствената програма, решен този път да премине бариерата с паролата.

ENTER PASSWORD

Добре, трябваше да процедира по-внимателно. Втълпяват ни непрекъснато, че ключът, който предпазва сметките ни, е също толкова важен, колкото секретният код на банковата ни карта. Проглушават ни ушите със съвети да избираме парола, която е наистина сигурна: да избягваме прекалено кратките думи, да не използваме информация, известна на близките ни, да изберем редуване на букви, цифри и специални знаци. Уверяват ни, че от тази гледна точка формула като „!Efv(abu#$vh%rgiubfv“oalkus,dCX" е великолепна парола, която не може да бъде подложена на пиратска атака.

Само че също така беше невъзможно да я запомни човек…

Джонатан изпи на една глътка своето ристрето. Беше убеден, че трябва да потърси нещо просто. В модерния ни живот се налага да жонглираме с какви ли не кодове: кредитни карти, социални мрежи, имейли, администрация… За да получиш някаква услуга, е необходимо да въведеш парола. Това е прекалено сложно за нашата памет. И така, за да си облекчат живота, повечето хора избират кратки и прости кодове, лесни за запомняне. Напук на всички правила за сигурност, техният избор се свързва с датата им на раждане, името на съпругата или децата им, името на домашното животно и номер на телефон или поредица от последователни числа и съседни букви.

Методично Джонатан опита „123456“, „abcde“, „Рафаел“, „Грийн“, както и номера на джиесема на Мадлин.

Неуспех.

Като се ровеше из имейлите на младата жена, той намери особено интересно съобщение: досието за молбата за регистриране, изпратена от Мадлин на концесионера, който й беше продал мотопеда. То съдържаше фотокопие наличната й карта. След като по този начин научи нейната дата на раждане, Джонатан набра „21031978“, „21 март 1978“, „21/03/78“, после това опита и на английски „03211978“, „march211978“. „03/21/78“.

Отново неуспех.

— Разсъждавай — рече си той на глас.

Тъй като имейл адресът на Мадлин беше maddygreene78@ hotmail.com, той опита „maddygreene“, а след това „maddygreene78“.

Неуспех.

Джонатан усети как гневът и фрустрацията напираха в него. Сви юмрук и въздъхна. Беше подлудяващо да се намираш пред прага на тайната и да си неспособен да проникнеш!

* * *

Мадлин сложи фини очила за корекция на зрението, за да гледа по-удобно резултатите от търсенето, които се появиха на нейния екран.

Лампрьор абдикира, Лампрьор детрониран, Сгромолясването на Лампрьор: френските вестници се състезаваха кой ще измисли по-хитроумна игра на думи, за да съобщят „оттеглянето“ на Джонатан. Тя кликна на връзката, която отвеждаше към статията в сайта в интернет на вестник „Либерасион“.

Култура 30/12/2009

ЛАМПРЬОР В НЕМИЛОСТ

Чудото на авангардната кухня даде изненадваща пресконференция вчера вечерта в Манхатън, за да обяви затварянето на своя ресторант, както и продажбата на всички дейности.

С посърнало и погълнато от брадата лице, със сини кръгове под очите, с прегърбен силует — не във форма, папата на нюйоркската гастрономия, френският главен готвач Джонатан Лампрьор обяви в четвъртък незабавното затваряне на своя ресторант „Император“ (три звезди според пътеводителя „Мишлен“), както и продажбата на всички дейности на групата, която беше основал със съпругата си Франческа Де Лило. Решение, чиито последици тежат върху двете хиляди наемни работници.

Различният готвач

Разположен в митичната „Рейнбоу Рум“^[10], „Император“ е определян като „най-добрата трапеза на света“ от британското списание „Ресторант магазин“.

Визионер и изобретател за едни, самозванец и шарлатанин за други, Лампрьор разделя гастрономическата планета от почти десет години.

Умора

За да оправдае внезапното си решение, готвачът се определи като „изморен, демотивиран и изхабен“, изразявайки по този начин изтощението си да бъде винаги погълнат от титанични усилия и да трябва да работи 18 часа дневно, 300 дни годишно. „Спирам всичко. Окончателно“ — уточни Лампрьор, изключвайки категорично възможността да оглави някой голям ресторант. „Вече не изпитвам никакво удоволствие да упражнявам моето изкуство и не смятам, че удоволствието може да се завърне някой ден“ — обясни той, обявявайки се същевременно за отвратен от критиците, които въобще не разбират неговата работа.

Проблеми на двойката

Повече от критиките, вероятно семейните проблеми са тези, които обуславят избора му да се оттегли от света на гастрономията. „Бях много свързан с моята съпруга, Франческа, и няма съмнение, че скорошното ни разделяне има връзка с решението ми“ — призна Лампрьор, избягвайки същевременно всички въпроси за личния му живот.

Финансови проблеми

„Но финансовите параметри също са причина, водеща до неизбежното ми оттегляне“ — уточни той. От няколко години групата „Император“ действително беше тежко задлъжняла, попаднала в примката на неконкурентоспособен икономически модел и рисковани инвестиции. Така че с нож, опрян до гърлото, Лампрьор се вижда принуден да преотстъпи лиценза за експлоатация на своето име на луксозния хотелски комплекс „Уин Ентъртейнмънт“, който трябва да поднови всички дейности на групата.

Несигурно бъдеще

На по-малко от четирийсет години, какво ще прави Лампрьор отсега нататък? Ще си почива ли? Ще се опита да възвърне духовните си сили? Ще се хвърли в ново приключение? Готвачът не даде ясен отговор по отношение на своето бъдеще. Забързан да сложи край на изказването си, пресконференцията напусна един самотен мъж, с мътен поглед. Изморен, но може би и тайно облекчен, че вече няма да си играе на „император“.

Мадлин кликна на друго място: статия в сайта на „Ню Йорк Таймс“, която даваше ново осветление върху епизода.

СИНДРОМЪТ НА ВАТЕЛ

от Тед Букър

Публикация от 30 декември 2009 г.

Емблематичен лидер на авангардната кухня, дали Джонатан Лампрьор е поразен от синдрома на Вател^[11]?

Нюйоркският главен готвач съвсем не е първият виртуоз на пешите, който внезапно се оттегля от сцената след неочакван и унизителен неуспех. От Бернард Лоазо’^[12] до Жак Лару, много знаменити готвачи са изпитали преди него непрекъснатия страх от залеза.

Джонатан Лампрьор успя като по чудо да съчетава творчество, кратичко признание и рентабилност в продължение на десетина години. Именно това нетрайно равновесие се разруши тази вечер.

Следваше компилация от свидетелства, които придаваха на статията облика на некролог, тъй като всички разпитвани говореха за Лампрьор като за… мъртъв.

Майкъл Блумбърг, кметът на Ню Йорк, възхваляваше изключителния талант на един голям готвач, който през годините беше станал осиновен нюйоркчанин. Хилари Клинтън припомняше „активната подкрепа на Джонатан Лампрьор за дейностите, водени в училищата за подпомагане на обучението на децата в придобиване на вкус“. Фредерик Митеран, френският министър на културата, поздравяваше в негово лице „гения на кулинарното творение, който допринесе за международното разпространение на френската гастрономия“.

Редом с тези консенсусни реакции едно изказване не беше в тон с тях: това на шотландския главен готвач Алек Бакстър, когото Джонатан беше детронирал от мястото на най-добрия кулинар на планетата. Бакстър си отмъщаваше и не криеше задоволството си: „Лампрьор беше само една падаща звезда в света на кухнята. Метеор, създаден от медиите, когото накрая погълна системата, която го изведе начело на афиша. Кой ще си спомня името му след десет години?“

Но най-силното, най-личното и най-трогателното свидетелство се дължеше на Клер Лизийо, един от двамата заместник-началници в „Император“: „Аз работя с Джонатан Лампрьор от десет години — обясняваше младата жена. — Той ме научи на всичко. Откри ме, когато бях сервитьорка в кафене на «Медисън», където идваше всяка сутрин да закусва. Нямах валидно разрешение за работа, той ми помогна да уредя положението си и ме нае в своя ресторант. Беше човек с голяма воля, изискващ, но и великодушен с персонала.“

— Ти, приятелко, вероятно си била тайно влюбена в него… — промърмори Мадлин, преди да продължи на чете статията й.

Джонатан е смесица от сила и крехкост — пишеше Клер. — Човек с краен характер, раздиран от противоречия, възхваляван и хулен от медиите. В последно време усещах, че е много потиснат. Хиперактивен, под непрекъснато напрежение, той неуморимо преследваше съвършенството, което за него се превърна в един вид робство. Беше крайно изтощен, тъй като работеше без отдих от сутрин до вечер. Никога не излизаше във ваканция. Докато съпругата му го поддържаше, той беше защитен от полудяване, но когато тя го напусна, всичко това започна да му идва прекалено много. Хората грешат по отношение на Джонатан Лампрьор: жаждата му за признание, амбицията му, отстъпките му, свързани със звездната система, не са белези на прекомерна мегаломания. Вярвам, че той правеше невъзможното заради Франческа. За да се хареса, за да го обича тя. От момента, когато се разделиха, мисля, че вече нищо не го интересуваше, че вече нищо нямаше смисъл…

— Защо будуваш?

Мадлин подскочи и се обърна, сякаш заловена да прави пакост. Облечен в халат, все още сънен, Рафаел я гледаше странно.

— Няма нищо, няма нищо — успокои го тя, като набързо загаси екрана на своя компютър. — Проверявах си… сметките: разпределях разходите, социалните осигуровки, данъците… Знаеш за какво говоря.

— Но сега е два часът сутринта!

— Не можех да заспя, скъпи — обясни тя и свали очилата си. Мадлин изпи глътка от изстиналия чай, напъха си носа в кутията за бисквити, но установи, че е празна.

Рафаел се наведе към нея, за да я целуне по устните. Той бръкна под нощничката и погали корема й. След това устата му се спусна към врата на Мадлин. Бавно свали едната презрамка на копринената й дреха, после другата…

Любовният му порив беше внезапно прекъснат от мелодията на Jumpin’ Jack Flash. Рафаел потрепери от изненада и отстъпи.

Мадлин погледна телефона на Джонатан, който вибрираше до компютъра й. Снимката на мургава жена, достолепна, с тъмни и дълбоки очи, се появи на екрана. Изникна и името й:

ФРАНЧЕСКА

Без да губи време за размисъл, Мадлин вдигна телефона…

* * *

— Татко, малко ми е студено.

Джонатан откъсна глава от екрана. От час той бе потънал в криволичещите меандри на размишленията си, опитвайки се без успех да изпиратства кода на Мадлин. Беше пребродил голяма част от имейлите на младата жена, събирайки търпеливо късовете информация и опитвайки се при всеки нов да намери съответната парола.

— Иди си вземи пуловер, скъпи — каза той и му подаде хартиена кърпичка, за да избърше течащия си като фонтан нос.

Слънцето беше изчезнало, за да отстъпи място на бяла мъгла, която покриваше улиците и парка, към който гледаше терасата. Имаше си причини Сан Франциско да бъде наречен Fog City^[13]. Това беше една от най-мистериозните и смущаващи особености на града: бързината, с която гъста мъгла обвиваше него и прочутия му Голдън Гейт^[14].

Когато Чарли се върна, скрит в дебела яка поло, Джонатан погледна часовника си.

— Алесандра скоро ще дойде. Ще ти достави ли удоволствие да отидеш да гледаш Wicked^[15] с нея?

Момчето отвърна „да“ с глава, преди да се развика:

— Ето я, идва!

И да подскочи от радост, виждайки бавачката си.

Студентката беше дъщеря на Сандро Сандрини, собственик на един от най-старите италиански ресторанти в квартала. Тя следваше в Бъркли и при всяко посещение на Чарли в Калифорния Джонатан използваше нейните услуги.

Той поздравяваше девойката, когато мобилният телефон започна да вибрира в ръката му. Погледна към екрана и разпозна цифрите на номера на бившата си съпруга.

— Ало?

С неутрален глас Франческа му обясни, че опитвайки се да се свърже с него, попаднала на една парижанка, която й разказала как е станала размяната на телефоните. Тя искаше да се увери, че всичко е наред и да говори с Чарли.

— Майка ти е — рече Джонатан и подаде джиесема на сина си.