Гийом Мюсо
Повикът на ангела (5)

4
Часова разлика

Сърцето на жената е непроницаем лабиринт, който предизвиква на пусия първичния ум на мъжа. Ако наистина искате да притежавате една жена, трябва да се научите да мислите като нея и първото условие е да покорите душата й.

Карлос Руис Сафон^[1]

— Такуми, трябва да ми направиш една услуга.

Стенният часовник на магазина отмери единайсет. Кацнала на сгъваема стълбичка, с гребен цвете в кока, с одраскани ръце, Мадлин увесваше огромен букет от джел.

— Разбира се, госпожо — отговори младият помощник.

— Престани да ме наричаш „госпожо“! — смъмри го тя и се смъкна надолу по стъпалата.

— Добре, Мадлин — поде отново азиатецът и почервеня.

Да се обръща към работодателката си на малко име означаваше за него интимност, която го смущаваше.

— Искам да предадеш в пощата един колет от мое име — обясни тя и му подаде неголям подплатен плик, в който беше пъхнала телефона на Джонатан.

— Разбира се, госпо…, ъъ, Мадлин.

— Адресът е в Съединените щати — уточни тя и му връчи банкнота от 20 евро.

Такуми погледна адреса:

Jonathan Lempereur

French Touch

1606 Stockton Street

San Francisco, CA 94133

USA

— Джонатан Лампрьор… Като главния готвач ли? — попита той, докато възсядаше електрическото колело, с което изпълняваше поръчките.

— Познаваш ли го? — учуди се цветарката, която излезе заедно с него на тротоара.

— Всички го познават — отвърна японецът, без да си даде сметка, че е сгафил.

— Искаш да кажеш, че съм царицата на тъпаците? — рече Мадлин.

— Не, хм… съвсем не, аз… — мърмореше смутено той.

Сега Такуми беше аленочервен. Капчици пот блестяха на челото му, беше забил поглед в земята.

— Добре, ще си направиш харакири някой друг ден — подигра му се тя. — А дотогава обясни ми какъв е този тип.

Японецът преглътна.

— Преди няколко години Джонатан Лампрьор държеше най-хубавия ресторант в Ню Йорк. Моите родители ме поканиха там да отпразнуваме университетската ми диплома. Беше митично място: една година отнапред се записваш в листата на чакащите, а оригиналните вкуснотии ги няма никъде другаде.

— Не мисля, че става дума за същия човек — каза тя и посочи плика. — Адресът, който ми даде, не е на ресторант, а на евтина кръчмичка, тя в никакъв случай не е петзвездна.

Такуми сложи пакета в раничката си и завъртя педалите, без да чака повече обяснения.

— Доскоро.

Мадлин му махна леко с ръка, преди да се прибере в магазина.

Думите на помощника й разпалиха нейното любопитство, но тя се опита отново да се заеме с работа, сякаш нищо не се е случило. От мига, в който го отвориха, бутикът не се беше изпразвал. Както Свети Валентин, така и Коледа разбуждаше чувствата: любов, омраза, самота, меланхолия. Дори само тази сутрин пред нея се изнизаха куп клиенти, кой от кого по-оригинални: стар съблазнител изпрати дванайсет букета до дванайсет завоевания в дванайсет различни града; жена на средна възраст поръча орхидеи за себе си, за да направи добро впечатление на колегите в службата; млада американка ронеше сълзи и избираше за парижкия си любовник красива китка, знак за тяхната раздяла. Колкото до кварталния хлебар, той беше измислил като подарък за обожаваната си тъща огромен мексикански кактус с дълги и заострени бодли…

Мадлин беше наследила от баща си любовта към изкуството да отглежда цветя. Водена от своя ентусиазъм, отначало се самоподготвяше, след това завърши „Пивердиерата“, престижното училище за цветари в Анвер. Беше горда, че практикува дейност, имаща пряко отношение към всички големи събития в живота. Раждане, кръщене, първа среща, сватба, одобряване, професионално израстване, излизане в пенсия, погребение: цветята придружаваха хората от люлката до гроба.

Младата жена започна да майстори нов букет, но го остави след пет минути. От главата й не излизаше историята, която й беше разказал Такуми.

Тя мина зад тезгяха, където се намираше компютърът на магазина, и влезе в интернет. Написа „Джонатан Лампрьор“ в Гугъл и получи повече от 600 000 резултата. В Уикипедия имаше дълга статия за готвача, украсена със снимка, която без никакво съмнение беше на човека, когото вчера тя срещна на летището, независимо че на кадъра Джонатан изглеждаше по-млад и по-секси. Смаяна, Мадлин сложи очилцата си и гризейки молив, се запретна да чете:

Джонатан Лампрьор, роден на 4 септември 1970 г., е френски готвач и бизнесмен, а по-голяма част от кариерата му преминава в САЩ.

Първи крачки

Гасконец по произход, той расте в семейство на скромни ресторантьори и много млад започва да работи в заведението на своя баща „Ла Шевалие“, на площад „Либерасион“ в Ош. Шестнайсетгодишен прави първите си стъпки в занаята: помощник в кухнята при Дюкас^[2], Робюшон^[3] и Ленотр^[4], преди да стане заместник на прочутия главен готвач от провинцията Жак Лару в „Ла Бастид“ в Сен Пол де Венс.

Проявяване

Ненадейното самоубийство на неговия ментор изстрелва Лампрьор начело на „Ла Бастид“. Противно на очакванията, той успява да запази класата на заведението и на двайсет и пет години става най-младият френски главен готвач начело на тризвезден ресторант в пътеводителя „Мишлен“.

Престижният хотел „Кап д’Антиб“ го наема, за да даде нов импулс на ресторант „Ла Тратория“. За по-малко от година след откриването заведението също получава три звезди, така че Джонатан Лампрьор се оказва един от четиримата готвачи, получили шест звезди в знаменития пътеводител.

Утвърждаване

През 2001 г. той среща Франческа, дъщеря на американския бизнесмен Франк Де Лило, която идва в хотела да прекара медения си месец с банкера Марк Чедуик. Наследничката и младият готвач се влюбват лудо и Франческа започва процедура за развод по-малко от седмица след бракосъчетанието си, като по този начин разваля отношенията със своето семейство, а хотелът уволнява готвача, за да си запази репутацията.

Новата двойка се настанява в Ню Йорк и вдига сватба. С помощта на съпругата си Джонатан Лампрьор отваря своя първи ресторант — „Император“, като го разполага на върха на Рокфелер център.

За Лампрьор това е началото на особено креативен период. Експериментирайки нови технологии, като същевременно запазва своеобразието на средиземноморската кухня, той става един от апостолите на „молекулярната кухня“^[5]. Успехът му е незабавен. За няколко месеца той се превръща в любимец на звездите, на политиците и на гастрономическите критици. Едва на трийсет и пет години е избран за най-добрия готвач на света от международно жури от четиристотин хроникьори, които възхваляват неговата „пламтяща кухня“ и капацитета му да предлага на сътрапезниците си „невероятно кулинарно пътешествие“. По онова време ресторантът му всяка година получава десетки хиляди поръчки за запазени маси, пристигащи от четирите краища на света, и често пъти за резервация трябва да се чака повече от година.

Медиен образ

Паралелно със своята кариера на готвач Джонатан Лампрьор става прочут с многобройните си телевизионни участия, особено в „Един час с Джонатан“ по „Би Би Си Америка“, а след това и с „Тайните на готвача“ по „Фокс“, които събират всяка седмица милиони телезрители и се превръщат в книги и в DVD-та.

През 2006 г., поддържан от сенаторката от Ню Йорк Хилари Клинтън, Лампрьор подхваща кръстоносен поход срещу храната в училищните столове в Голямата ябълка. Неговите срещи с учениците, родителите и преподавателите завършват с приемането в учебните заведения на по-уравновесени менюта.

С чаровната си усмивка, с кожената си престилка и с обезоръжаващия си френски акцент младият готвач се налага като икона на модерната кухня и влиза в листата на списание „Таймс“ на най-влиятелните личности. По този повод седмичникът му дава дори прозвището „Том Круз на готвенето“.

— Продавате ли украсите?

— Моля?

Мадлин вдигна глава от екрана. Погълната от живота на Лампрьор, тя дори не си даде сметка, че в магазина току-що беше влязла клиентка.

— Продавате ли украсите? — повтори жената, като посочи пастелните дървени етажерки, на които бяха разположени аксесоарите: стогодишни термометри, стари часовници с кукувички, кафези за птици, осеяни с петънца огледала, ветроупорни лампи и парфюмирани свещи.

— Хм… Не, съжалявам, те са част от магазина — излъга Мадлин, тъй като бързаше да й види петите, за да потъне отново в биографията на Джонатан.

Бизнесмен: създаване на групата „Император“

Лампрьор се обляга на славата си и заедно с жена си основава групата „Император“, която налага марката си под формата на производни продукти. Двойката отваря заведение след заведение: бистра, бирарии, бинарни, луксозни хотели… Империята им от ресторанти се разпростира до четирите краища на света, от Лас Вегас до Маями, като се мине през Пекин, Лондон и Дубай. През 2008 г. за групата „Император“ се трудят повече от две хиляди работници в над петнайсет страни и тя има търговски оборот от десетки милиони долари.

Финансови трудности и отстъпление от света на гастрономията

Независимо че клиентите продължават да се стичат в нюйоркския му ресторант, френският готвач е мишена на все по-жестоки атаки. Същите критици, които преди няколко години възхваляват креативността и таланта му, сега го укоряват, че се е разпилял и се е превърнал в „обикновена машина за пари“.

Многобройните дейности на неговия конгломерат се оказват нерентабилни. Групата „Император“ се сгромолясва под тежестта на дълговете и през декември 2009 г. се озовава на прага на фалита. Няколко седмици по-късно, след раздялата със съпругата си, Джонатан Лампрьор се предава, като заявява, че е „изморен от критиките“, „вдъхновението му е секнало“ и е „разочарован от света на гастрономията“. На трийсет и девет години, принуден да отстъпи лицензията за използване на името му, той окончателно се оттегля от бизнеса, след като е белязал съвременната модерна кухня с отпечатъка си.

От последната част на статията Мадлин научи, че през 2005 г. готвачът е издал книгата „Изповеди на влюбения кулинар“. Ново търсене с две-три маневри я доведе до сайта на ресторантчето „French Touch“, което в този момент Джонатан държеше в Сан Франциско. Видимо сайтът не беше добре поддържан. Имаше няколко примера за менюта по 24 долара: лучена супа, кървавица с ябълки, смокинова торта. Нищо смайващо, достойно за човек, който допреди няколко години е бил начело на най-добрия ресторант в света.

Как се е случило всичко това? — запита се тя, разхождайки се безцелно между елхите и орхидеите. Отиде в края на магазина, подреден като градина, и с невиждащи очи седна на люлката, окачена на огромен клон, който се спускаше от тавана.

Иззвъняването на телефона на бутика я измъкна от размишлението.

Тя стана рязко от люлката и взе в ръка слушалката. Беше Такуми.

— Все още ли си в пощата?

— Не, госпо…, Мадлин. Заради стачката всички гишета са затворени.

— Добре, преди да се върнеш, надзърни в някоя книжарница и ми купи една книга. Имаш ли с какво да запишеш? Ето заглавието: „Изповеди на влюбения кулинар“ от…