Гийом Мюсо
Повикът на ангела (42)

Места и хора…

Някои читатели, които познават град Манчестър, ще се учудят, че Мадлин и Дани растат в „Чийтъм Бридж“, след като съществува истински квартал, наречен „Чийтъм Хил“. Не, не съм сбъркал. Но изпитвам нуждата да измисля квартал, за да опиша тяхното детство: за мен романът е паралелен свят.

Напротив, „Джулиард“ — това фантастично артистично училище в Ню Йорк — съществува. То е великолепно място за изкуство и култура: вие, ученици, които имате щастието да упражнявате там талантите си, не се безпокойте, ужасяващата сцена, която представям, е чиста измислица.

Сред намигванията, на които ще попаднете в този роман, очевидно, посредством папагала Борис, сте открили моето отдаване на почит към Ерже^[1] и неговия живописен капитан Хадок. А в началото на трета глава е възпроизведен откъс от прочутата песен на Жорж Брасенс „Фернанда“.

И последно. От години си записвам фразите, които ме карат да мечтая или да се смея, които ме разчувстват или дори ми правят силно впечатление. Книга след книга, те предшестват атмосферата, която искам да предам в отделните глави. Френските и чуждестранните читатели харесаха използваните от мен изречения за мото и ме питат откъде ги взимам. Затова тук привеждам творбите, от които са използваните цитати. Щастлив съм, че тези фрази са отворени врати към световете на други писатели.