Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Котън Малоун (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Venetian Betrayal, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
Еми (2019)

Издание:

Автор: Стив Бери

Заглавие: Венецианското предателство

Преводач: Веселин Лаптев

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“ АД — Велико Търново

Редактор: Матуша Бенатова

Технически редактор: Людмил Томов

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 978-954-769-172-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7568

История

  1. — Добавяне

79

14:00 ч.

Зовастина отлетя за имението на Винченти с най-бързия боен хеликоптер на Федерацията. Къщата бързо се открои пред очите й. Огромна и скъпа, но преходна — също като собственика си. Допускането на капитализма на територията на Федерацията май не беше много добра идея. Трябваше да се направят някои промени, за да се обуздае Венецианската лига. Но първо най-важните неща.

Хеликоптерът се приземи. Веднага след като Едуин Дейвис напусна двореца, тя бе изпратила Камил Ревин да предупреди Винченти за предстоящото й посещение. Разбира се, със съответното закъснение, позволяващо на войниците й да заемат позиции. Току-що я информираха, че къщата вече е под контрол, и тя заповяда на екипа да се оттегли с хеликоптерите си, задържайки само девет човека. Обслужващият персонал също беше евакуиран. Тя нямаше проблеми с местните хора. Проблемът й беше Винченти.

Слезе от хеликоптера, прекоси безупречно поддържаната морава и се насочи към каменната тераса. Познаваше отлично разположението на имението, тъй като внимателно беше следила строителството въпреки убеждението на Винченти, че тя не проявява интерес към резиденцията му. Петдесет и три стаи. Единайсет спални, шестнайсет бани. Архитектът с готовност й беше предоставил плановете. Знаеше за голямата трапезария, грижливо аранжираните кътчета за отдих, модерната кухня и винарската изба. Един поглед върху обзавеждането беше достатъчен, за да разбере защо цената на строителството е осемцифрена.

Фоайето на главния вход се охраняваше от двама войници. Други двама стояха в подножието на мраморното стълбище. Всичко тук й напомняше за Венеция. И за провала, който беше претърпяла там.

Привлече вниманието на един от униформените, който посочи надясно с карабината си. Прекоси къс коридор и влезе в помещение, което приличаше на библиотека. Вътре имаше още трима войници в компанията на непознат мъж. Тя го виждаше за пръв път, но знаеше името му и беше запозната с миналото му.

— Предстои ви да вземете решение, мистър О’Конър.

Мъжът се надигна от коженото канапе.

— Вие дълго време работите за Винченти. Той зависи от вас и ако трябва да бъдем откровени, едва ли би стигнал дотук без помощта ви. — Тя направи кратка пауза, за да бъде оценен комплиментът й, и бавно огледа разкошната мебелировка. — Винченти живее добре. Любопитна съм дали споделя богатството си с вас.

О’Конър мълчеше.

— Нека ви кажа нещо, което може би ви е известно. Чистата печалба на компанията му за миналата година е малко повече от четирийсет милиона евро. Акциите му струват над един милиард. Колко ви плаща?

Отговор не последва.

— Сто и петдесет хиляди евро — съобщи тя, внимателно наблюдавайки реакцията му. — Както виждате, знам достатъчно, мистър О’Конър. Сто и петдесет хиляди евро срещу всичко, което вършите за него. А то включва заплахи, рекет и дори убийства. Той печели десетки милиони, а на вас отпуска сто и петдесет хиляди. Живее като Крез, а вие… — Изигра леко колебание и добави: — Вие просто живеете.

— Не се оплаквам — отговори О’Конър.

— Точно така. — Тя се приближи към бюрото. — Не се оплаквате и това ви прави чест.

— Какво желаете?

— Къде е Винченти?

— Няма го. Тръгна си преди появата на вашите хора.

— Ето още нещо, което харесвам у вас — усмихна се тя. — Лъжете отлично.

— Мислете каквото искате — сви рамене той. — Вашите хора със сигурност вече са претърсили къщата.

— Точно така. И наистина не са открили Винченти. Но ние с вас знаем защо, нали?

Очите й се сведоха към красивите алабастрови орнаменти на бюрото и към китайските фигурки отгоре. Тя не харесваше източното изкуство. Взе една от фигурките — полуоблечен грозен дебел мъж.

— По време на строителството на това чудовищно съоръжение Винченти се е погрижил за тайни проходи, уж за улеснение на прислугата. Но ние с вас знаем истинското им предназначение, нали? В скалата под нас е издълбано огромно скривалище. По всяка вероятност сега той се намира именно там.

Лицето на О’Конър не трепна.

— И така, мистър О’Конър, аз вече споменах, че имате избор — продължи с равен глас Зовастина. — Аз ще открия Винченти, с ваша помощ или без ваша помощ. Но ще ви призная, че в момента времето е от първостепенно значение. Затова съм готова на сделка. Бих могла да използвам услугите на находчив човек като вас… — Замълча за момент и добави: — Човек, който не е алчен… Ето и предложението ми: готов ли сте да работите за мен, или предпочитате да останете с Винченти?

Беше отправяла подобно предложение на много други: членове на Националното събрание, на правителството или на надигащата се опозиция. Някои не си струваше да бъдат купени, тъй като далеч по-лесно щеше да бъде да ги ликвидира. Но повечето се бяха превърнали в нейни верни съюзници. Всички без изключение бяха азиатци или руснаци, а някои от тях — комбинация между двата етноса. В момента обаче хвърляше въдицата си на един американец и й беше любопитно да види реакцията му.

— Избирам вас — спокойно отговори О’Конър. — Какво желаете от мен?

— Отговорете на въпроса ми.

О’Конър посегна към джоба си и един от въоръжените мъже светкавично го взе на мушка. Той побърза да вдигне ръце.

— Трябва да извадя нещо, за да мога да ви отговоря.

— Добре — кимна тя.

В ръцете му се появи сребрист апарат с три бутона.

— До помещенията, за които споменахте, може да се стигне по коридори вътре в къщата. Но подземието е достъпно само оттук. — Вдигна апарата срещу нея и добави: — Първият бутон отваря всички врати в случай на пожар. Вторият активира алармената система. А третият… — Той насочи машинката към стената и добави: — Третият отваря това…

Тежкият китайски шкаф с красиви орнаменти бавно се завъртя, разкривайки слабо осветен коридор. Душата й потръпна от чувството за триумф.

Тя пристъпи към един от бодигардовете и извади от кобура му 9-милиметровия „Макаров“.

— Не се нуждая от толкова лесно спечелена лоялност — каза Зовастина, обърна се и простреля О’Конър в главата.