Стив Бери
Венецианското предателство (57)

55

Венеция

Вниманието на Касиопея беше привлечено към северното крило, където някой стреляше по Малоун. Над каменния парапет се мярна главата на един от бодигардовете. В следващия момент стреля и Зовастина. Куршумът вдигна искри на сантиметри от краката на Торвалдсен, който дори не помръдна.

Вдясно от нея нещо се раздвижи и под свода се появи фигурата на друг мъж с пистолет в ръка. Той я видя и вдигна оръжието си, но не успя да натисне спусъка. Тя го простреля в гърдите. Мъжът отлетя назад с разперени ръце, а тя го довърши с още един точен изстрел. Отвъд централната пътека, на четирийсет метра от нея, изскочиха и останалите горили, които бързо потънаха между експонатите на музея. Касиопея свали лъка, постави една стрела на тетивата, но остана далеч от парапета, за да не даде шанс на Зовастина.

Тревожеше я друго. Малко преди появата на нападателя Виктор беше изчезнал под колоните. Накъде се беше насочил? Тя стисна лъка и бавно опъна тетивата. Мъжът оттатък пътеката ту се мяркаше, ту изчезваше на слабата светлина.

 

 

Малоун чакаше с пистолет в ръка. Беше успял да се оттегли зад един от експонатите. Три последователни изстрела заглушиха стъпките му по дъсчения под. Не успя да определи откъде идваха те, защото ехото под сводестия таван беше твърде силно. Всъщност не му се искаше да застреля бодигарда. Продавачите на книги не убиват хора. Но в момента май не му оставаше друг избор. Напълни дробовете си с въздух и се приготви.

* * *

Зовастина се втренчи в Хенрик Торвалдсен, отчитайки машинално стрелбата над главата си.

Торвалдсен посочи кутията на пода.

— Вътре не е това, което очакваше, нали?

— Все пак си струваше — реши да бъде откровена тя.

— Загадката на Птолемей може да се окаже и измама. Хората търсят тленните останки на Александър Велики в продължение на хиляда и петстотин години, но без успех.

— Нима някой вярва, че в тази кутия са мощите на свети Марко?

— Положително — сви рамене той. — Поне що се отнася до гражданите на Венеция.

Преценила, че е време да си тръгва, Зовастина тихо подвикна:

— Виктор!

— Някакви проблеми, госпожо министър? — обади се друг глас.

Мичънър. Фигурата му се появи под светлината на олтара.

— Ти ме излъга! — изсъска тя и насочи пистолета в гърдите му.

 

 

Малоун се прокрадна наляво, докато въоръженият мъж зад парапета се движеше в обратната посока. Заобиколи трон с красива дърворезба, върху който се беше настанил дървен лъв, след което приклекна зад килимите и гоблените, които го скриваха от нападателя. Намерението му беше да го заобиколи и да излезе зад него.

В момента, в който се готвеше да напусне укритието си, една стрела бръмна във въздуха и се заби в гърдите на мъжа. Лицето му се разкриви, ръката му посегна към стрелата, но животът го напусна и той се строполи на пода.

Малоун рязко се извъртя наляво. Касиопея се беше изправила отвъд централната пътека с лък в ръце и абсолютно непроницаемо изражение на лицето. На високата стена зад нея се виждаше малка затъмнена розетка. Под нея се появи фигурата на Виктор с пистолет в ръка, който безшумно се насочи към Касиопея.

* * *

Зовастина беше бясна.

— Ти си знаел, че гробницата е празна! — изсъска тя.

— Как бих могъл? — погледна я с недоумение Мичънър. — За последен път са я отваряли преди сто и седемдесет години!

— Предай на твоя папа, че Католическата църква няма да получи достъп до Федерацията, независимо от подписания договор!

— Ще му предам — кимна Мичънър.

— Ами ти? — остро попита тя, обръщайки се към Торвалдсен. — Защо проявяваш интерес към всичко това?

— За да те спра.

— Ще ти бъде трудно.

— Едва ли. След като напуснеш базиликата, ще се насочиш към летището, но дотам се стига след продължително пътуване с лодка.

Тя бавно осъзна, че тези хора са предвидили всичко, залагайки капана си. Или, по-точно казано, бяха й предложили възможността сама да избере този капан. Венеция. Град, заобиколен от вода. Няма автомобили, няма автобуси и влакове. Придвижването в него се осъществяваше само с помощта на относително бавни лодки. Напускането на такъв град със сигурност можеше да бъде проблем. До летището имаше най-малко един час път. Нямаше нищо успокоително в решителните лица на мъжете, изправени на пет метра от нея.

 

 

Виктор предпазливо тръгна към жената с лъка. Убийцата на Рафаел, която току-що беше пронизала и още един от охраната. Много му се искаше да я ликвидира, но си даде сметка, че би било глупаво. Беше чул думите на Зовастина и разбираше, че ситуацията взема неприятен обрат. Трябваха им гаранции, за да се измъкнат. Дулото на пистолета му потъна в тила на жената. Тя не помръдна.

— Би трябвало да те гръмна! — просъска той.

— И какво ще спечелиш?

— Поне ще изравня резултата.

— Той вече е изравнен. Ти уби Или, а аз премахнах партньора ти.

Той овладя гнева си и направи опит да мисли. Хрумна му една идея, която със сигурност щеше да постави ситуацията под контрол.

— Тръгвай към парапета! — заповяда той. — Бавно!

Тя направи три крачки.

— Госпожо министър! — подвикна Виктор.

Видя как Зовастина вдига глава, без да отмества оръжието си, насочено в мъжете срещу нея.

— Тази жена ще бъде нашата гаранция за измъкване. Ще я вземем за заложник.

— Отлична идея, Виктор.

— Тя още не знае какви си ги забъркал, нали? — прошепна Касиопея.

— Ще умреш, преди да си отворила уста! — мрачно я предупреди Виктор.

— Не се безпокой, няма да й кажа.

 

 

Светкавично преценил трудното положение на Касиопея, Малоун се надигна иззад парапета с насочен пистолет.

— Хвърли го! — хладно заповяда Виктор.

Той не му обърна внимание.

— На твое място бих го направила — обади се отдолу Зовастина, продължавайки да държи на мушка Мичънър и Торвалдсен. — В противен случай ще гръмна тези двамата.

— Убийство на италианска територия, извършено от върховния министър на Централноазиатската федерация? Не ми се вярва.

— Имаш право — кимна Зовастина. — Но Виктор спокойно може да убие жената без никакви проблеми за мен.

— Хвърли го — обади се Касиопея.

Той си даде сметка, че би било проява на глупост. По-добре да се оттегли в мрака, но да остане заплаха за тях.

— Котън — обади се Торвалдсен. — Направи каквото ти казва Касиопея.

Беше длъжен да приеме, че двамата му приятели знаеха какво правят. Дали щеше да допусне грешка? Може би. Беше го правил и преди. Разтвори пръсти и пистолетът полетя отвъд парапета.

 

 

— Свали я долу! — заповяда Зовастина и се обърна към мъжа, който току-що се беше разделил с оръжието си. — А ти ела тук!

Той не помръдна.

— Моля те, Котън — обади се Торвалдсен.

След кратко колебание фигурата на мъжа се отлепи от парапета.

— Ти ли го контролираш? — попита Зовастина.

— Никой не го контролира.

Виктор и заложницата се появиха пред олтара. Миг по-късно към тях се присъедини и мъжът, който беше изпълнил заповедта на Торвалдсен.

— Кой си ти? — втренчи се в него Зовастина. — Торвалдсен те нарече Котън.

— Казвам се Малоун.

— А ти? — извърна се към жената с лъка тя.

— Аз съм приятелка на Или Лунд.

Трябваше да разбере какво става. Веднага! Съобразявайки светкавично, тя посочи пленницата на Виктор.

— Тази идва с мен! Така ще стигна безпрепятствено до летището!

— По-добре да остане тук с мен, госпожо министър — поклати глава Виктор. — Ще я държа, докато излетите.

Зовастина поклати глава и махна с ръка към Торвалдсен.

— Вземи него! Отведи го на сигурно място и чакай да се обадя от самолета. Ако ти създава проблеми, убий го. И направи така, че тялото му да изчезне.

— Госпожо министър — обади се Мичънър. — Вземете мен за заложник, защото и бездруго аз съм главният виновник за бъркотията. Пуснете господина да си върви.

— А какво ще кажете да вземете мен вместо нея? — обади се Малоун. — Никога не съм ходил в Централноазиатската федерация.

Очите й се плъзнаха по фигурата на американеца. Висок, самоуверен. Вероятно агент. Не, не става. Искаше да научи повече за връзката на жената с Или Лунд. Всеки, който бе готов да рискува живота си, за да отмъсти за Лунд, заслужаваше задълбочено проучване.

А и този Мичънър. Надяваше се, че Виктор ще намери повод да види сметката на лъжливия свещеник.

— Добре, отче — взе решението си тя. — Ти оставаш с Виктор. А с вас ще се видим някой друг път, мистър Малоун.