Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Котън Малоун (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Venetian Betrayal, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
Еми (2019)

Издание:

Автор: Стив Бери

Заглавие: Венецианското предателство

Преводач: Веселин Лаптев

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“ АД — Велико Търново

Редактор: Матуша Бенатова

Технически редактор: Людмил Томов

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 978-954-769-172-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7568

История

  1. — Добавяне

9

Виктор се отпусна едва след като вратата на хотелската стая беше затворена и заключена. Намираха се в Нихавн — оживено туристическо градче срещу Копенхаген, пълно с шумни крайбрежни кръчми. Той седна зад бюрото и включи настолната лампа, а Рафаел зае позиция до прозореца, който гледаше към улицата четири етажа по-долу.

Най-накрая беше сложил ръка на петия медальон. Първите четири бяха голямо разочарование. Единият беше фалшив, а останалите три — в крайно лошо състояние. Преди шест месеца почти не беше чувал за слонските медальони. Днес вече се смяташе за един от експертите по въпроса.

— Всичко е наред — увери той Рафаел. — Успокой се. Никой не ни проследи.

— Предпочитам да бъда нащрек.

— Добре — съгласи се Виктор, давайки си сметка, че Рафаел иска да се реваншира за прекалено емоционалната си реакция в музея.

— Той трябваше да умре.

— Така стана по-добре. Сега поне знаем срещу какво сме изправени.

Виктор дръпна ципа на коженото куфарче. На бюрото се появиха стереомикроскоп и малка електронна везна.

Извади монетата, която бяха открили в една от музейните витрини, педантично описана като „Слонски медальон (Александър Велики) — декадрахма, изсечена около II век преди Христа“.

Първата му работа беше да измери ширината й. Трийсет и пет милиметра. Горе-долу в очакваните граници. После я сложи на електронната везна. Четирийсет грама и седемдесет и четири милиграма. Теглото също отговаряше.

medalion.png

Взе лупата и се зае да изследва образа, изсечен върху монетата. Воин в царски доспехи, шлем с пера, нагръдник, защитна яка и разтворен плащ, стигащ до коленете.

Остана доволен от видяното. На всички фалшификати плащът се спускаше до глезените на фигурата. Търговията с фалшиви гръцки монети беше процъфтявала през вековете благодарение на плеяда сръчни занаятчии, които отлично знаеха как да заблудят скептиците и алчните колекционери.

За щастие той не принадлежеше нито към едните, нито към другите.

Първият слонски медальон се бе появил през 1887 г., когато неизвестно лице го бе дарило на Британския музей. Произходът му бил някъде в Централна Азия. Вторият бе открит през 1926 г. на територията на Иран. Трети се бе появил през 1959-а, четвърти — през 1964-та. После, при разкопки в околностите на Вавилон през 1973 г., бяха открити още четири. И това бе всичко. Осемте ценни монети обикаляха музеите и частните колекции. Всъщност на фона на богатото византийско наследство и хилядите различни монети от този период те не бяха с особено висока стойност, но въпреки това бяха ценени от колекционерите.

Виктор се наведе над монетата и продължи да я разглежда.

В лявата си ръка младоликият и гладко избръснат воин стискаше копие с връх във формата на лист, а в дясната държеше мълния. Над него летеше Нике — крилатата богиня на победата. Вляво от фигурата личеше интересен монограм, явно поставен там от човека, изковал монетата.

monogram.png

Виктор не можеше да определи дали върху него са изписани буквите ВА или ВАВ, нямаше представа и какво означават те. Но всички истински медальони трябваше да имат този знак. Нещата изглеждаха наред. Нищо добавено, нищо липсващо.

Той внимателно обърна монетата. Ръбовете бяха неравни, оловносивата патина беше равномерно изтъркана и гладка, сякаш от дълъг контакт с течаща вода. Деликатните гравюри от двете страни бяха износени от годините. Всъщност оцеляването им през вековете си беше истинско чудо.

— Спокойно ли е навън? — попита той Рафаел, който продължаваше да стои до прозореца.

— Не се подигравай! — намусено отвърна онзи.

— Наистина искам да знам — вдигна глава Виктор.

— Защо ли не ти вярвам?

В гласа му се долавяше примирение.

— Ти видя, че някой се насочва към вратата на музея и просто реагира — успокои го Виктор.

— Беше глупаво от моя страна. Убийството винаги привлича внимание.

— Нямаше да открият труп, престани да се вълнуваш. Освен това аз одобрих идеята да го оставим там.

Виктор замълча и насочи вниманието си към медальона. На обратната страна отново беше изобразен воин, който, макар и в същото снаряжение, този път беше яхнал кон. Той нападаше отстъпващ слон, възседнат от двама души. Единият размахваше копие, а другият се опитваше да извади копието, което конникът бе забил в гърдите му. Нумизматиците бяха единодушни, че царственият боец от двете страни на монетата е Александър Велики, а медальоните са изсечени в памет на битката му с бойните слонове. Но истинският тест за автентичност щеше да бъде извършен с помощта на микроскопа.

Виктор включи осветлението на уреда и плъзна декадрахмата на поставката под окулярите.

Истинските монети притежаваха обща особеност. Микроскопичните букви върху гравюрата бяха нанесени под лупа, с помощта на миниатюрно длето, потопено в боя. Експертите бяха на мнение, че те са нещо като еквивалент на водните знаци върху съвременните банкноти, може би доказателство за автентичността на монетата. В онези времена почти никой не използвал увеличителни стъкла или лупи, следователно маркировката оставала незабележима. Буквите били открити едва след появата на първия медальон в близкото минало. А от четирите, които бяха откраднали напоследък, само една притежаваше тази особеност. Ако тази монета бе истинска, в гънките на плаща трябваше да бъдат изписани две гръцки букви: ZH.

Виктор настрои микроскопа на фокус и се наведе над окулярите. Пред очите му изплува някакъв надпис. Но той не съдържаше букви, а цифри.

36 44 77 55

Отдръпна се назад и вдигна глава. Рафаел внимателно го наблюдаваше.

— Какво има? — попита той.

Загадката ставаше все по-сложна. Съвсем доскоро беше използвал телефона в хотелската стая, за да проведе няколко разговора. Очите му се насочиха към дисплея в основата му. Върху него бяха записани четири номера, два от които започваха с трийсет и шест.

Те се отличаваха от тези, които току-що беше видял под микроскопа. Но той веднага разбра какво представляваха цифрите, изписани върху уж древната монета: обикновен телефонен номер в Дания.