Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Котън Малоун (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Venetian Betrayal, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
Еми (2019)

Издание:

Автор: Стив Бери

Заглавие: Венецианското предателство

Преводач: Веселин Лаптев

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“ АД — Велико Търново

Редактор: Матуша Бенатова

Технически редактор: Людмил Томов

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 978-954-769-172-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7568

История

  1. — Добавяне

17

Дания

Малоун огледа изпитателно мъжа, който току-що пристигна с ауди с ярък стикер на компания за коли под наем, залепен на предното стъкло. Беше нисък и широкоплещест, с разрошена коса и внушителните мускули на човек, свикнал на тежка физическа работа. Беше около четирийсет, с широк славянски нос и дълбоко хлътнали очи.

Спря на първото стъпало и разпери ръце.

— Не съм въоръжен, но можете да проверите.

— Приятно е да работиш с професионалисти — отвърна Малоун, но пистолетът му остана насочен към посетителя.

— Ти си онзи от музея.

— А ти си този, който ме пусна вътре.

— Не бях аз, но стана с мое съгласие.

— Доста си откровен за човек, към когото е насочен пистолет.

— Пистолетите изобщо не ме притесняват.

Веднага пролича, че изявлението отговаря на истината.

— Не виждам никакви пари.

— А аз не виждам никакви медальони.

Малоун се дръпна крачка встрани и го пропусна да влезе.

— Имаш ли си име?

Гостът се спря на прага и заби тежък поглед в лицето му.

— Казвам се Виктор.

 

 

Скрита зад близките дървета, Касиопея видя как Малоун и непознатият влизат в къщата. Въпросът дали човекът бе дошъл сам не беше от значение. Драмата трябваше да се изиграе докрай.

Надяваше се, че двамата с Торвалдсен бяха преценили правилно и Малоун щеше да бъде в безопасност.

* * *

Малоун се дръпна встрани, предоставяйки инициативата на Торвалдсен. Но очите му не пропускаха нищо. Дванайсет години стаж като агент на правителството го бяха научили да се концентрира върху непосредствените действия, защото неведнъж му се беше налагало да се изправя с голи ръце срещу непознат противник, разчитайки единствено на съобразителността си.

— Крадете медальони от всички части на континента — тежко започна Торвалдсен. — Защо? Те нямат особено висока стойност.

— Не съм сигурен — поклати глава Виктор. — Вие искате петдесет хиляди евро за вашия, което е пет пъти повече от реалната му стойност.

— В такъв случай много странно е, че имате желание да го купите. Това означава, че не се занимавате с колекционерство. За кого работите?

— За себе си.

— Ценя чувството ви за хумор — скъпернически се усмихна Торвалдсен. — Освен това усещам едва доловим източноевропейски акцент във вашия английски. Бивша Югославия? Може би Хърватия?

Виктор замълча, а Малоун отбеляза, че той не беше докоснал нищо в къщата.

— Не вярвам, че ще отговорите на този въпрос — кимна Торвалдсен. — Как предпочитате да направим сделката?

— Искам да разгледам медальона. Ако остана доволен, парите ще ви бъдат предадени утре. Днес е неделя и банките са затворени.

— Зависи от банката — обади се Малоун.

— Моята не работи — отсече Виктор, а от погледа му пролича, че няма да предложи нищо повече.

— Откъде знаете за гръцкия огън? — попита Торвалдсен.

— Вие явно сте начетен човек.

— Все пак съм собственик на музей. Гръко-римско изкуство.

Космите по врата на Малоун леко настръхнаха. Лаконични типове като Виктор предлагаха отстъпки само когато са сигурни, че слушателите им няма да живеят достатъчно дълго, за да поискат нови.

— Знам, че събирате слонски медальони — добави Торвалдсен. — И вече притежавате всички, с изключение на моя и още три екземпляра. Предполагам, че сте наемник и нямате представа за тяхното значение, а и то едва ли ви интересува. Просто си вършите работата.

— А вие кой сте? — втренчено го изгледа Виктор. — Не ми приличате на собственик на музей.

— Напротив, точно такъв съм. Действително притежавам музей и искам да ми бъдат платени пораженията в него. Това е причината за високата цена.

След тези думи Торвалдсен извади от джоба си кутийка от прозрачна пластмаса и я подхвърли на госта си. Той я улови с две ръце, извади медальона и го претегли върху дланта си. Беше с размер на 50-центова монета, оловносив, с гравирани символи от двете страни. В ръцете на Виктор се появи малка бижутерска лупа.

— Експерт ли си? — попита Малоун.

— Имам достатъчно познания.

— Микроскопичните надписи са на мястото си — подметна Торвалдсен. — Гръцките букви ZH. Зета и ета. Не е ли смайващо, че древните майстори са разполагали с толкова фина техника за гравиране?

Виктор продължаваше да оглежда монетата.

— Доволен ли си? — попита Малоун.

 

 

Дори без микроскоп и везни личеше, че медальонът е истински. На практика той беше най-запазеният екземпляр, който беше попадал в ръцете му. Дойде без оръжие нарочно, за да си мислят, че владеят положението. Тук не беше нужна сила, а хитрост и финес. Тревожеше го единствено отсъствието на жената. Вдигна глава и стисна лупата в шепата си.

— Трябва ми по-силна светлина. Може ли да го разгледам до прозореца?

— Разбира се — кимна по-възрастният мъж.

— Как се казвате?

— Да речем, Птолемей.

— Такива е имало много — ухили се Виктор. — Кой от всичките?

— Първият. Най-дръзкият пълководец на Александър. След смъртта му си поискал Египет. Умен мъж. Наследниците му са го владеели в продължение на столетия.

— Но в крайна сметка били разбити от римляните — поклати глава Виктор.

— Също като моя музей — кимна Торвалдсен. — Нищо не е вечно.

Виктор пристъпи към прашния перваз. Мъжът с пистолета пазеше на вратата. Един миг щеше да бъде достатъчен. Застана в светлия правоъгълник, обърна се с гръб към тях и направи своя ход.

 

 

Касиопея видя младежа, който се появи от горичката зад къщата. Беше слаб и жилав, с гъвкава походка, която й беше позната. Лицето му не й говореше нищо, но тя беше сигурна, че е един от крадците, които подпалиха музея.

Младежът бързо се насочи към колата на Торвалдсен. Придвижваше се предпазливо, но не беше особено внимателен. Като човек, който знае, че разполага с няколко хода напред. Тя остана напълно неподвижна, докато гледаше как младежът последователно забива ножа си в задните гуми на колата, а после спокойно се оттегля.

 

 

Малоун успя да забележи подмяната. Виктор беше прехвърлил лупата в дясната си ръка, докато медальонът остана в лявата. Но когато лупата отново се вдигна пред очите му и изследването беше възобновено, медальонът вече беше в дясната му ръка, а палецът и показалецът на лявата ловко се увиха около монетата. Не беше зле. Особено в комбинация с придвижването към прозореца и търсенето на най-добрата светлина. Перфектна маневра за отвличане на вниманието.

Малоун извърна очи към Торвалдсен, който леко кимна. И той беше забелязал манипулацията. Вдигнал монетата на светлината, Виктор внимателно я оглеждаше с лупата. Торвалдсен леко поклати глава, което означаваше „ще го пропуснем“.

— Доволен ли си? — отново попита Малоун.

Виктор прехвърли лупата в лявата си ръка и я пусна в джоба си заедно с истинския медальон. После вдигна монетата в ръката си — най-вероятно копието от музея.

— Истинска е — обяви той.

— Струва ли петдесет хиляди евро? — попита Торвалдсен.

— Да — кимна Виктор. — Кажете къде да ви преведа парите.

— Утре пак ще се обадите на номера, изписан върху онази монета. Ние ще уредим останалото.

— Остави я обратно в кутийката — обади се Малоун.

Виктор се насочи към масата.

— Вие двамата играете странна игра — промърмори той.

— Не е игра — отвърна Торвалдсен.

— Петдесет хиляди евро?

— Както вече споменах, вие унищожихте музея ми.

Малоун забеляза увереността в напрегнатия поглед на Виктор. Този човек беше започнал играта, без да познава противника си, а това винаги беше опасно.

Но се оказа, че Малоун бе допуснал доста по-сериозна грешка, убеждавайки себе си, че само двамата му приятели знаеха за какво става въпрос.