Серия
Скот Фин (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dark Harbor, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 4 гласа)

8

Почитаемият Уилям Х. Кларк, губернатор на щата Масачузетс, седеше на кухненската маса в своето имение на Бийкън Хил по бельо и раздърпана тениска. Отгоре си беше метнал халат за баня, но не си бе направил труда да го завързва.

Косата му стърчеше във всички посоки, а в едва наболата му брада се забелязваха бели нишки. Беше малко след пет сутринта и моментът надали беше сред най-добрите в рекламно отношение за застаряващия политик.

Пред губернатора, почти в поза мирно, стоеше Уендил Шор. Даже и в този нечовешки час от денонощието Шор бе облечен в изрядно изгладени памучни панталони цвят каки, син блейзър и вратовръзка от „Брукс Брадърс“. Приличаше на странна кръстоска между застаряващ колежанин, хорист в „а капела“ ансамбъл и сержант от военноморските сили. Но въпреки всичките си чудатости, Уендил Шор бе най-добрият началник на канцеларията, за когото Кларк можеше да си мечтае. Да, той притежаваше достатъчно информация, за да го срине, ако поиска. Но за добро или лошо, губернаторът му бе доверил всичките си дела.

— Чак толкова ли е зле? — попита губернаторът.

— Можеше и да е по-добре — отговори Уендил. — Все пак би могло и да се пооправи, ако полицията открие убиеца, наричан „Малкия Джак“. Така поне броженията ще престанат.

— Имаме си хора, които работят по въпроса — увери го Кларк. — Комисарят е назначил една жена-детектив, която да оглавява разследването, което със сигурност ще се хареса на пресата. И доколкото ме осведомиха, лейтенант Флеърти е не само самоуверена, привлекателна и достойна за показване, но и притежава превъзходни умения.

Уендил сви рамене. Този жест бе максималният израз на неподчинение, който можеше да си позволи.

— Щом така казвате, сър! Но все пак съм на мнение, че трябва да демонстрираме по-голяма активност.

Кларк въздъхна и го погледна.

— Какво предлагаш?

— Дайте ми два часа, за да помисля.

— Хубаво — кимна уморено губернаторът. — Ти помисли, а аз ще се приготвям за работа. — Изправи се и се запъти към вратата, но на прага се обърна и попита: — Нали след половин час ще бъдеш в офиса, ако ми трябваш?

— Както винаги — отвърна Уендил.

— Разбира се. Както винаги — промърмори на себе си Кларк и пое нагоре по стълбите.

От портретите на стената го сподириха погледите на пет поколения представители на фамилията Кларк.