Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Скот Фин (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dark Harbor, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
sqnka (2014)
Разпознаване и корекция
Epsilon (2019)

Издание:

Автор: Дейвид Хосп

Заглавие: Бандата от Чарлстаун

Преводач: Антоанета Дончева-Стаматова

Година на превод: 2007

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо (не е указано)

Издател: НСМ Медиа

Година на издаване: 2007

Тип: роман

Националност: американска (не е указано)

Печатница: ЕКСПЕРТПРИНТ ЕООД

Художник: Николай Цачев

ISBN: 978-954-8477-09-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9658

История

  1. — Добавяне

Епилог

Фин седеше на масичка пред едно от крайбрежните ресторантчета в Северния квартал на Бостън. Съзерцаваше хоризонта, наслаждаваше се на лекия бриз и отпиваше от своя „Будвайзер“.

Обожаваше това време на годината. Винаги го бе обожавал. Часът бе едва четири и половина следобед, но октомврийското слънце вече наближаваше своя зенит и къпеше града в оранжевото си великолепие. Фин си пое дълбоко дъх и вдиша уханието на есенните листа, примесено със соления морски въздух. Природата се събуждаше за нов живот.

Не я чу кога е пристигнала. Настани се на стола до него и го зачака да заговори. Когато сервитьорката се появи, двамата все още мълчаха.

— Какво желаете? — обърна се тя към Флеърти.

— Чаша шардоне, моля!

Сервитьорката се насочи към вътрешността на бистрото и ги остави сами. Линда първа наруши тягостното мълчание.

— Мина повече от месец. Защо не отговаряш на обажданията ми?

— Дадох показанията си пред полицията още на следващия ден! — отвърна настръхнало Фин. — Не те видях наоколо. Реших, че ако толкова държиш да разговаряш с мен относно разследването, ще изпратиш да ме приберат!

— Не съм те търсила заради разследването…

— Знам.

На масата им отново се възцари тягостно мълчание. Във водите на залива се носеше лек едномачтов платноход, сякаш през последните триста години нищо в града не се бе променило.

— Съжалявам — обади се накрая Фин. — Преди да отговоря на нечии други въпроси, първо трябваше да се справя със своите!

— Е, успя ли?

— Трудно е да се каже — сви рамене той. — Останаха още няколко неща, които трябва да обмисля. — Направи пауза, сякаш се опитваше да реши как точно да продължи. — Положих огромни усилия да се измъкна от общинските бордеи. Мислех си, че щом се озова в истинския свят, никога повече няма да ми се налага да се сблъсквам със страстите, които се вихрят там: с жестокостта, гнева и порочността. Оказа се обаче, че съм грешал. Не съм избягал от нищо. Защото осъзнах, че всички тези страсти не са подминали дори и някои от хората, в които бях повярвал!

— Например Натали?

— Тя е само повърхността на айсберга — призна той.

Флеърти го остави да дойде на себе си и едва тогава му зададе следващия въпрос:

— Ти май наистина си я обичал, нали?

— Така е — отговори след кратка пауза Скот Фин. — Но не съвсем… Не знам как да го обясня, дори и пред себе си. За мен тя беше някаква фантазия, по-скоро идеал. Беше всичко, което съм искал за себе си, но никога нямаше да имам. Беше умна, красива, преуспяваща и забавна. Сигурно съм вярвал, че по някакъв странен начин тя ще ме направи по-добър човек и ще ме дари с щастие.

— Струва ми се, че никой на този свят не е в състояние да запълни нашите празноти. В най-добрия случай хората около нас могат да ни помогнат да преживеем трудностите, които ни обкръжават.

— Съгласен съм. Но на мен ми се наложи да го разбера по трудния начин — кимна Скот и се загледа в далечината пред себе си, към късчето земя, което се вклиняваше в морето и върху което, подобно на вечен страж, се издигаше форт „Независимост“.

Флеърти като че ли долови мислите му:

— Много съжалявам за Тай!

— Да, аз също. Когато някога двамата с него обикаляхме улиците на Чарлстаун, той беше най-страховитото копеле в цялата махала. Виждал съм го да прави какви ли не ужасни неща на хората — брутални неща. Но дори и тогава съзнавах, че една част от него се бунтува срещу това, което върши. И според мен точно тя му помогна да разбере защо толкова искам да се измъкна оттам. А накрая и точно той ни спаси!

— Нищо не е такова, каквото изглежда на пръв поглед — цитира Линда думите на сержант Козловски. Погледна го и допълни: — И на мен ми се наложи да науча нещо по трудния начин. Съжалявам, че не ти повярвах!

— Та как би могла да се досетиш за истината?! Макгуайър дърпаше конците толкова умело, че успя да заблуди всички!

— Много мило от твоя страна, че гледаш на нещата по този начин, но това в никакъв случай не ми помага да не се чувствам виновна!

— Не се главоболи с чувство за вина! — махна с ръка Фин. — Чиста загуба на време и енергия!

— Звучиш като бившия ми партньор — усмихна се Флеърти.

— Като стана въпрос за него, как е това полско чудо на природата?

— Същото противно чудо си е — засмя се на глас тя. — Заради ръката си е принуден да се пенсионира и непрекъснато заплашва, че ще съди полицията! Шефовете, като че ли нямат нищо против да се стигне и до съд само и само да го държат далече от себе си!

— И какво ще прави оттук нататък?

— Какво правят бившите ченгета от типа на Козловски? Сигурно ще си изкара разрешително за частен детектив и ще продължи да ни вбесява, но този път по-сериозно!

— Звучи доста страховито! — засмя се и Фин. — Направо не мога да си представя колко опасен ще стане, щом се почувства свободен да следва собствените си правила! Доколкото разбрах обаче, той е изключително горд с теб! Директор на Щатския департамент за вътрешна безопасност! Наистина впечатляващо!

— Е — сви рамене Флеърти, — според мен новият губернатор просто искаше да се дистанцира от старата администрация!

— Не можеш да го виниш, след като Кларк е бил затънал до гуша в мръсотията на Макгуайър.

— Може би не чак до гуша, но до глезените — със сигурност. И всичко е започнало оттам, че по време на предизборната си кампания е приел пари от мафията. Точно това им е проблемът на политиците — никога не могат да бъдат малко омърсени.

— Все едно да кажеш, че си малко бременна! — съгласи се Фин.

— Какви са ти плановете оттук нататък?

— От фирмата ми предложиха да стана съдружник, но отказах.

— И защо? — изгледа го с нов интерес тя.

— Не мога да го обясня точно — отговори той. — Престън ми беше огромна подкрепа в цялото това изпитание. Приятелството му е може би единственото положително нещо, което спечелих от цялата битка. Но не съм сигурен, че ще мога да се върна там. Имам чувството, че през последните осем години съм вършил работата на други хора — занимавал съм се с дела на други адвокати. И това ми напомня за времето, когато като малък обикалях улиците на Чарлстаун и вършех мръсната работа на големите. Писна ми да бъда пионка!

— Тогава накъде? — не се предаваше Линда.

Скот си пое дълбоко дъх и отговори бавно:

— Мисля да основа своя собствена адвокатска кантора. Ще наема някой по-евтин офис в Чарлстаун, пък оттам нататък каквото сабя покаже!

— Рисковано е, не мислиш ли?

— Така си е — съгласи се Скот. — Но вече ми писна да залагам на сигурно! Престън накара съдружниците да ми отпуснат значително обезщетение, което ще ми бъде напълно достатъчно като начало. Освен това обеща, че докато си стъпя на краката, ще ми препраща някои от своите клиенти!

Линда се загледа в Скот Фин и реши, че онова, което вижда, й харесва. Още от мига на запознанството им бе харесала силата, интелекта и чувството му за хумор. А ето че сега вече забелязваше и още нещо. Нещо, което досега само бе проблясвало, но бе изчезвало твърде бързо — някаква страст, която той като че ли бе потискал и заглушавал.

— Значи остава да решим какво ще правим с нас — изрече накрая тя.

Той пак отпи от бирата си, загледа се в бостънския залив и отбеляза с неопределен тон:

— Може би.

— Смяташ ли, че все още имаме някакъв шанс? — попита тя и затаи дъх.

Най-сетне той се обърна и я погледна. Тъмната й коса проблясваше под лъчите на залязващото слънце. Беше много красива. Скот повдигна вежди и се усмихна.

— Предвид случилото се досега, не смяташ ли, че е твърде рисковано?

Тя се загледа в очите му, после протегна ръка и я постави върху неговата.

Усети силата на пръстите му.

И усещането й хареса — вдъхваше й необичайна увереност и спокойствие. Без да отдръпва ръката си от неговата, Линда се извърна към пристанището, притвори очи, наслаждавайки се на последните топли дни на есента, и прошепна:

— На мен също ми писна да залагам на сигурно!

Край