Дейвид Хосп
Бандата от Чарлстаун (44)

43

Внимателно и много тихо. Така я бе посъветвал Козловски. Да де, но е по-лесно да се каже, отколкото да се изпълни. Двамата със сержанта стигнаха до извода, че Кларк и Лоринг се очертават като най-вероятните заподозрени. И тъй като Козловски имаше връзки в бостънския офис на ФБР и в Министерството на правосъдието, решиха, че той ще проучва прокурор Лоринг. Флеърти се зае с губернатор Кларк.

Започна от интернет — оттам, откъдето тръгваха повечето съвременни детективи. Не можеше да се оплаче от недостиг на информация за деветдесет и петия губернатор на Масачузетс — проблемът по-скоро бе как да отсее най-главното.

Уилям Холоран Кларк се оказа потомък на полковник Натаниъл Дж. Кларк, воювал под знамената на Джордж Уошингтън. Родословното им дърво беше истински образец за привилегирован живот и саможертви — в него влизаха няколко сенатора от ранните години на държавата, именит радетел на каузата за отмяна на робството, както и един генерал от Гражданската война. През втората половина на XIX век фамилията е сполетяна от финансови трудности, причинени от рисковани спекулации в Дивия запад. Но след това се появява бащата на днешния губернатор, който възстановява благосъстоянието на семейството и далновидно инвестира в недвижими имоти в Бостън и околностите му.

Възвръщането на семейното благосъстояние позволява на младия Уилям Кларк да се възползва от всички налични възможности на своето време — и той не закъснява да го направи. Учи в академията „Филип Андоувър“, където е именит атлет и президент на своя клас. Оттам се насочва към Харвард, разположен от другата страна на реката, точно срещу имението на своя баща на Бийкън Хил.

В началото на 80-те умира баща му, завещавайки на своя син цяла империя, която Уилям Кларк ръководи изключително ефективно. И макар никога да не пропуска да натрупа завидни печалби от всяко свое начинание, той се превръща и в един от водещите филантропи на града: създава приюти за бездомни, строи училища, организира различни програми за младежта. На фона на цялата тази активност никой не се изненадва, когато той решава да се кандидатира за губернатор.

Флеърти вдигна очи от вестникарските извадки, които четеше, и забеляза на прага на кабинета си Козловски. Стресна се не на шега.

— Да те вземат мътните! — извика тя. — Престани да се промъкваш така безшумно и да плашиш хората!

— Извинявай! — засмя се той, макар да стана ясно, че изобщо не съжалява. — Какво успя да откриеш там?

— Нищо особено. Тъкмо проверявах миналото на нашия губернатор, опитвайки се да открия какви скелети крие в гардероба си.

— И какви са?

— Засега само невидими.

— Наистина ли не откри нищо?

— Нищо. Дори и неплатена глоба за паркиране. Ако този човек върши нещо незаконно, очевидно го прави изключително дискретно.

— А отношенията му с жените? Има ли вероятност двамата с Натали Колдуел да са били нещо повече от обикновени членове на общ комитет?

— На този свят всичко е възможно, но засега не откривам нищо, което да подсказва подобна връзка. А при теб какво стана?

— Аз извадих по-голям късмет! — ухили се сержант Козловски. — Оказва се, че нашият приятел Лоринг е имал няколко нещица за криене! Например случаят „Бългър“ — замесен е много повече, отколкото медиите се опитаха да ни заблудят. Дори се е срещал със самия Бългър, при това няколко пъти — през годините, когато онзи все още се е намирал под федерална защита. Но това не е всичко! Очевидно е, че Лоринг е поработил и по създаването на свои собствени информатори — високопоставени информатори от разнообразните банди на организираната престъпност в Бостън. Някои от тях е държал в тайна от Министерството на правосъдието. В резултат никой от приятелите ни там няма и най-дребна представа доколко е затънал в делата на въпросните банди!

— Ако Натали Колдуел е разполагала с доказателства в подкрепа на подобни обвинения, то това е повече от стабилен мотив за убийството й.

— Абсолютно — съгласи се сержантът. — Освен това трябва да знаеш, че той се изживява като Казанова. Предпочита млади жени и както става ясно, две вече са успели да отвърнат на чувствата му!

— О, видях го в действие! — смръщи се Флеърти. — Грозна картинка!

— Значи при Лоринг също имаме вероятна любовна връзка, нали така?

— Лоринг ми се струва по-интересен от Кларк. Мамка му, май няма да е зле да помисля върху предложението на губернатора!

— Виж какво, предложението си го бива! За по-добър шанс не можеш и да си мечтаеш! Колко време за размисъл ти даде?

— Вероятно бих могла да отложа отговора си с ден-два, но не повече.

Точно тогава иззвъня телефонът.

— Линда, обажда се Фин! — достигна до нея познат глас. — Трябва да говоря с теб! Мисля, че се досещам кой е убил Натали!

— Можеш ли да ми подскажеш?

— Не и по телефона! — отговори Фин. — Виж какво, в момента съм на работа. Съгласна ли си да се срещнем в моя апартамент? Трябва да ти обясня ситуацията лично!

— Кога?

— Веднага!

Флеърти погледна ръчния си часовник. Беше шест и половина вечерта.

— Окей. Ще се постарая да свърша скоро.

— Благодаря ти! А аз ще гледам да се измъкна оттук колкото е възможно по-бързо!

След кратко колебание Флеърти отбеляза:

— Виж какво, Фин, изобщо не възнамерявам да вися пред къщата ти и да те чакам!

— Моля те, на всяка цена трябва да разговарям с теб! Ако не съм се прибрал, влез и ме изчакай вътре! В една дупка под пощенската кутия имам скрит резервен ключ!

— Добре тогава, доскоро! — Затвори телефона и погледна партньора си: — Твърди, че е разрешил убийството!

— Звучи интригуващо! — засмя се сержантът. — Искаш ли да дойда с теб?

— Няма смисъл. Вие двамата не ми се струвате особено близки.

— Аха! — засмя се Козловски. — Значи още не сме се простили с надеждата за романтична връзка, така ли е, лейтенант?!

— Той не е чак толкова лош човек! И ако излезе чист, гарантирам ти, че и ти ще го харесаш!

— Дано! Само не забравяй, че засега все още е заподозрян! И внимавай! Нали видя досието му?

— Харесва ми, когато се притесняваш за мен, татенце!

— Ако искаш да знаеш, въобще не ми пука за теб! Уийдъл само си търси извинение да ни изрита оттук. Но ако те убият, той ще стовари всичко върху мен и ще се опита да ми вземе пенсийката!

— Загрижеността ти е наистина сърцераздирателна!

— Такъв съм си аз!

Фин и Бостик напуснаха конферентната зала и се насочиха по коридора към асансьора. Бяха на средата на пътя, когато Фин чу зад гърба си, че някой го вика.

Обърна се и видя, че към него върви Престън Холанд. За негов огромен ужас обаче зад гърба на шефа си зърна не кого да е, а самият Тони Макгуайър!

— Фин, радвам се, че успях да те хвана! — извика Престън, когато ги приближи. Но веднага след това зърна синините по лицето му и се закова на място. — Господи! Какво се е случило с теб?

Фин почти бе забравил как изглежда.

— Снощи играх баскетбол и един ме блъсна с лакът, така че се приземих право на пода — отговори той. Престън бе дотолкова потънал в мислите си, че само кимна съчувствено.

— Господин Макгуайър, позволете ми да ви представя Питър Бостик, един от нашите частни детективи — продължи Холанд. — Пийт, господин Макгуайър е президентът на компания „Хюрън Сикюрити“!

Бостик подаде ръка и изрече колебливо:

— Приятно ми е да се запознаем!

Макгуайър обаче само кимна и го изгледа подозрително.

— Нямах представа, че и ти работиш по този случай заедно с нас, Питър! — продължи Холанд. После се извърна към Макгуайър и добави през смях: — Тони, като че ли трябва да следя по-изкъсо за какво точно са сметките, които ти изпращам! Е, във всеки случай господин Бостик е един от най-добрите ни сътрудници, така че пак си на далавера!

— Този път просто помагах на Фин — обади се детективът.

— Няма нищо общо със случая „Танъри“ — побърза да вметне Фин.

— Е, в такъв случай ми олекна — отбеляза Престън и намигна на Макгуайър. После се обърна към тях и допълни: — Фин, имаме няколко въпроса към теб във връзка с онова споразумение. Мога ли да отнема малко от твоето време?

— Разбира се! — кимна Фин. — Пийт, ти нали можеш и сам да се изпратиш?

— Няма проблеми — кимна Бостик и се насочи към асансьора.

— Каня ви в моя офис — усмихна се Холанд и тримата тръгнаха обратно по коридора.

Макгуайър обаче не го слушаше и наблюдаваше бързащия към асансьора частен детектив. После се обърна към Фин и просъска:

— Какво точно е разследвал този човек за теб?

— Нищо важно — махна с нехайство Фин. — Дължеше ми услуга, а аз се нуждаех от помощ за едно нещо.

Антонио Макгуайър присви очи и се вторачи изпитателно в него. После върху устните му се очерта ледена усмивка, от която Фин го побиха тръпки. Накрая изрече бавно:

— Никога не е излишно някой да ти дължи услуги, нали така?!