Серия
Скот Фин (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dark Harbor, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 4 гласа)

28

Изминаха близо две седмици, откакто Скот Фин и Линда се бяха срещнали в полицейското управление, но тя все още не се бе обаждала. Казваше си, че това е нормално — че е затънала до гуша в разнищването на случая с Малкия Джак. И при него делото „Танъри“ напредваше бързо.

Този следобед го завари в офиса му, подготвящ сценария за снемането на показанията на Ейми Танъри — вдовицата на Едуард Танъри. Престън Холанд щеше да използва този сценарий, за да не й позволи да си поеме дъх по време на самото дело. Последните няколко дена бяха преминали в организирането на сведенията, събрани от техните детективи и за двамата Танъри.

Сега Фин знаеше за тях много повече, отколкото те самите вероятно знаеха за себе си. Частните детективи, наети от фирмата, им бяха предоставили данни от преди петнадесет години. Бяха разнищили из основи пълното професионално досие на Ед Танъри, включително и всички атестации, които бе получил. Бяха се докопали до част от боклука на семейството и след щателно разравяне на обелки от банани, кутии от зърнени закуски и мръсни памперси, бяха попаднали на документи, съдържащи номерата на социалните им осигуровки и на кредитните им карти.

Именно те се бяха превърнали в истинските прозорци към душите на двамата съпрузи, тъй като позволиха на детективите да съставят почти пълна картина на всяка тяхна покупка в продължение на близо две години.

Фин успя да научи, че зачеването на детето им не е било така лесно, че през двугодишния период, предшестващ раждането на дъщеря им, са извършили няколко плащания на специалисти по изкуствено оплождане. В допълнение към всичко това бе и двумесечният период, през който са ходили на брачен консултант. От вниманието му не убягна и фактът, че плащанията на брачния консултант се предшестват от тримесечен период, в който съпругът е използвал кредитната си карта, за да плати няколко кратки престоя в различни местни мотели. Възможно е да е имал извънбрачна връзка. Но тъй като точно по този въпрос не можеше да бъде напълно сигурен, Фин си отбеляза, че трябва да попита госпожа Танъри. Ако се окаже, че тя едва сега разбира за изневерите му, нищо чудно и да преосмисли становището си за обезщетението.

Адвокат Фин вдигна глава от купчината с документи и се протегна. Почти не чувстваше тялото си след множеството часове, прекарани на стола. Подобен тип занимания задължително го караха да се усеща омърсен.

Извърна поглед към телефона. След като от последната им среща с Линда бяха изминали цели две седмици, защо пък да не вземе да й се обади?!

Вдигна слушалката и започна да набира телефонния й номер.

* * *

Шест сърца, всички до едно съвпадащи с първите шест жертви. Кичурите коса и парчетата кожа, открити до бурканите, също съвпадат с жертвите. Последният буркан беше празен, ако не броим формалдехида. Очевидно го е подготвил за сърцето на последното момиче.

Докато доктор Фармалант четеше доклада си, лейтенант Флеърти за пореден път се убеди, че няма да открият нито една улика, която да свърже Таунсенд с убийството на Натали Колдуел.

— Не намерихте ли нещо в къщата му, което да съвпада с Колдуел? — попита за всеки случай тя. — Бижу, дреха, каквото и да е?

— Не — отговори Фармалант.

— И какво следва от всичко това? — Последните думи бяха изречени от Том Козловски, който се бе облегнал до вратата. — Капитанът държи всичко да бъде опаковано в един-единствен, прилежен пакет! — продължи той. — За същото настоява и полицейският комисар. Както и публиката. Надали ще има доволни, когато разберат, че сме разрешили само част от случая!

— Да вярвам ли на ушите си?! — изгледа го Фармалант. — Наистина ли смятате да сбутате и убийството на Колдуел при останалите, само защото ще ви създаде проблем с медиите?! Мислех ви за по-свестни ченгета!

— Не съм казвал, че възнамеряваме да го сбутаме при останалите! — сряза го сержантът. — Просто напомням, че трябва да сме наясно с какво се захващаме!

— Имаш ли някакви идеи? — полюбопитства Фармалант.

Флеърти и Козловски се спогледаха. Отговори сержантът:

— Да, няколко. Един приятел на жертвата казва, че тя спяла с по-възрастен мъж — някакъв тузар, който би имал много за губене, ако връзката му с Колдуел се разчуе. Това е един от вариантите, по които работим…

— Или въпросният приятел лъже и именно той я е убил, защото е бил влюбен в нея — довърши намусено Флеърти.

* * *

Флеърти изгледа недоверчиво сгънатия лист хартия, съдържащ списъка на Фин с познатите на Натали Колдуел от сферата на политиката. Все още не го беше поглеждала. След като изслуша разказа на полицай Стоун как Фин е ударил проститутката в клуб „Кис“, Линда си бе наложила да не мисли по този въпрос — с надеждата, че все ще открият нещо, което да свърже Джон Таунсенд с Колдуел. Защото, ако попаднеха на подобна връзка, нямаше да й се налага да се справя с чувствата си към Скот Фин.

Въпреки това обаче професионалистът в нея й напомни, че той не би могъл да бъде единственият заподозрян. Докато не научи нещо повече за живота на Натали Колдуел, беше длъжна да подхожда непредубедено към всички възможности. Защо пък да не приеме като вероятност и теорията на Фин за възрастния приятел на Колдуел?!

Вдигна листа и го задържа пред очите си, но без да го разтваря. Все още не беше късно да размисли и да стовари вината върху Джон Таунсенд. Нали точно това бе желанието и на висшестоящите? Всичко да приключи. Знаеше, че ако сега го разтвори, никога повече няма да може да се върне назад.

Бавно отвори листа и започна да чете имената едно по едно, заедно с кратките описания на конкретната им връзка с Натали Колдуел. Даде си сметка, че този път вече нагазва много дълбоко. Ставаше ясно, че жената е познавала или работила с всеки, който значеше нещо в този град. Подобни хора надали биха приели с радост новината, че са обекти на полицейско разследване.

Господи, дори и губернаторът е тук! Но нали губернатор Кларк изрично бе подчертал, че не познава Натали Колдуел?! В такъв случай възможно ли е списъкът на Фин да е фалшив? Може би той съзнателно й е дал погрешна информация, за да я заблуди? За да поведе полицията в погрешната посока, далече от собствената си персона?

Точно тогава телефонът й иззвъня.

— Лейтенант Флеърти — представи се тя.

— Да не разговарям със световноизвестната лейтенант-детектив Флеърти? — изрече от другата страна един познат глас. Линда усети, че сърцето й се преобърна. Беше Фин. Измина цяла вечност, докато се овладее.

— Точно така. А това да не би да е господин Фин? — изрече накрая тя, опитвайки се да печели време.

— Аха, значи отново сме на „господин“.

— Извинявай. Тъкмо си мислех за теб.

— Нали казват, че великите умове мислят еднакво! Защото аз също си мислех за себе си! И най-вече си мислех за това, че много бих желал да те видя!

— Да, може би наистина трябва да поговорим.

— Добре тогава, предлагам вечеря в „Ил Панино“?

— Не мисля, че е възможно — отговори хладно тя. — Смятам, че ще е най-добре да дойдеш при мен, в полицейския участък.

* * *

— Майтапиш се, нали?

В стаята за разпити присъстваха и сержант Козловски, и полицай Стоун, но Фин насочи въпроса си единствено към лейтенант Флеърти.

— Доколкото ни е известно, вие сте последният човек, говорил с нея — защити шефката си Козловски. — Освен това сте й бивш любовник — факт, който пропуснахте да ни кажете, когато ви разпитвахме за първи път. Все още не сте ни предоставили свястно алиби! Какво тогава очаквате от нас?!

Фин го изгледа на кръв и изрече през зъби:

— Конкретно от вас, детектив, не очаквам никаква мисъл! Но лейтенант Флеърти не може да не се сети, че последната ми среща с Натали беше в петък вечерта, както и че си тръгнах от бара без нея! А при първия ви разпит вие въобще не ме попитахте дали съм имал физическа връзка с Натали Колдуел! Интересуваха ви единствено настоящите ни отношения!

— Значи всичко зависи от граматичното време, така ли? — не му остана длъжен сержантът.

Без да му обръща внимание, Фин продължи:

— Освен това тя вероятно си спомня, че при втората ни среща аз й разказах за миналите си отношения с Натали. А що се отнася до алибито, след като се разделих с Натали, се отбих в още няколко бара. Мога да назова поне три от тях и съм сигурен, че там все ще намерите някой, който ме е зърнал. За съжаление, не съм вербувал никого, тъй като нямах представа, че вече съм заподозрян!

— Никой не е казвал, че си заподозрян! — сряза го с хладен тон Флеърти.

— Тогава защо, след като разполагате с арестуван, заловен в момента на убийството на едно от онези момичета, се опитвате да ме натопите, че съм убил приятелката си?

— Никой не се опитва да те натопи! Просто засега не сме открили нищо, което да свързва Таунсенд с Натали, а и той твърди, че не я е убил. Затова сме длъжни да разгледаме всички останали възможности — заяви Флеърти.

— Предоставих ви две страници със списък, съдържащ имената на хората, с които е работила Натали и които до един отговарят на първоначалното описание на нейния последен приятел. Защо не започнете оттам?

— Със сигурност ще разгледаме и списъка ви, господин Фин — обади се Козловски. — Но единственото доказателство за подобна връзка, с което разполагаме, отново идва от вас! Така че, преди да почукаме по вратите на най-влиятелните хора в Бостън и да ги обвиняваме в убийство, решихме, че няма да е зле първо да научим малко повече за човека, който ги сочи с пръст!

— Освен това — побърза да добави Флеърти, — поне част от информацията, предоставена от теб, е невярна.

— Кое по-точно? — изгледа я с присвити очи Фин.

— Знаем, че губернатор Кларк не е познавал лично госпожица Колдуел.

— И как го разбрахте?

— Той ни го каза. А засега не разполагаме с достатъчно основания да смятаме, че той лъже. И никога не бихме разполагали с такива, ако не беше твоят списък!

Фин вдигна ръце и отвърна:

— Както обяснявам съвсем ясно и в предоставения ви списък, Натали работи с губернатора по една от неговите инициативи за намаляване на престъпността — мисля, че беше нещо, свързано с битовите престъпления. Името й все трябва да фигурира някъде в документацията!

— Помислихме и за това, но засега не сме открили нищо — заяви Линда почти съчувствено.

— Което означава, че отново се връщаме на точка първа — единствено вашата дума! — атакува отново Козловски. — Освен това има още няколко въпроса, които бихме желали да обсъдим с вас!

— Какви например? — изгледа го притеснено Фин.

— Например, ходили ли сте в клуб „Кис“? Клуб „Кис“ е последното място, където Натали Колдуел е била забелязана жива. Този, който я е убил, вероятно се е срещнал с нея точно там — изрече Козловски, вече в стихията си. Беше на седмото небе, че най-сетне може да си го върне тъпкано на адвоката. — Вие бил ли сте някога там?

Скот Фин се замисли. Като адвокат знаеше, че най-благоразумното нещо в случая е да си затвори устата и да откаже да отговаря на по-нататъшни въпроси. Винаги бе съветвал клиентите си да млъкнат, когато ставаше ясно, че са заподозрени в дадено престъпление. Беше наясно, че по правило нищо добро не излиза от разговора с полицай, който си вярва, че ти си виновен. Но в дадения случай нещата не стояха точно така.

— Да, веднъж ходих там с Натали — призна той.

— А по-късно? — попита Козловски. От тона му адвокатът остана с впечатлението, че детективът вече е наясно с отговора.

— Да, преди десетина дена също ходих там — отговори той.

— Имате ли нещо против да ни разкажете за въпросната вечер? — продължи Козловски.

— Какво по-точно?

— Полицай Стоун те е видял — намеси се най-сетне Флеърти, като посочи младия си колега. — Станал е свидетел на това как си нападнал някакво момиче, което е приличало много на Натали Колдуел.

Изрече го като обикновен факт — без никакви емоции, но нотките на гняв и разочарование не убягнаха от обиграния слух на Фин.

— Значи ето защо било всичко! — разпени се той, почервенял като домат. — Полицай Стоун е забелязал нещо, без изобщо да схване контекста на станалото. И сега нямате търпение да ме натопите, така ли?!

— А има ли някакъв контекст, който би обяснил разумно случилото се? — запита Флеърти, едва смогвайки да запази спокойствие.

Фин поклати глава, неспособен да повярва, че всичко това се случва с него, после се обърна към Стоун и заяви:

— Като за начало, осмелявам се да предположа, че полицай Стоун не е чул нито дума от разговора, който проведох с младата жена, прав ли съм?

Стоун погледна Козловски, който само вдигна ръце, с което му подсказваше, че е свободен да отговаря така, както желае.

— Не, не съм — призна младият полицай.

— Значи не бихте могли да знаете, че цялата онази дандания започна, защото тя искаше да спи с мен, а аз — не?!

— Така е, но…

— Освен това се осмелявам да предположа, че сте ни наблюдавали от ъгъл, откъдето надали сте имали поглед към пространството под барплота, нали?

— Точно така.

— Значи не бихте могли да видите, че реакцията й спрямо моя отказ беше да стисне тестисите ми, след което аз просто бях длъжен да се защитя.

— Както вече казах, от мястото, където се намирах, не бих могъл да видя подобно нещо! — повтори Стоун.

— Ясно. Доколкото схващам логиката ви, вие сте си самовнушили, че аз съм убил най-добрата си приятелка, въз основа на това, че съм ходил в бар, в който тя някога ме е водила, а после съм отказал да спя с проститутка, която напомня бегло на нея! Правилно ли съм ви разбрал?!

Тримата полицаи се спогледаха. Изглеждаха смазани, но и всеки от тях се надяваше някой друг да намери аргумент, с който да отговори на атаката. Очевидно първият, който успя, бе Козловски.

— Превъзходен кръстосан разпит, господин Фин! Вече разбирам защо в „Хауъри, Блек и Лонгбодъм“ ви плащам такива хонорари. Но в реалния свят уменията ви не значат абсолютно нищо! Все така си оставате последният човек, който е разговарял с Натали Колдуел! Все така си оставате бившият й любовник, все така си оставате без алиби! Така, както го разбирам аз, ще се наложи да ви поогледаме хубавичко. А ако имате някакъв проблем с това, ще се наложи да го преглътнете. Докато не докажете част от информацията, която сте ни предоставили в онзи списък, предпочитам да повярвам на думата на губернатора, а не на вашата!

Фин се извърна към Линда:

— Ако ти докажа, че губернаторът действително познава Натали, ще престанеш ли да се заяждаш с мен и ще обърнеш ли внимание и на останалите хора в списъка?

Флеърти кимна.

— Хубаво — отсече Фин и се изправи. — Ела с мен!

И тримата полицаи се изправиха, за да го последват, но той поклати глава:

— Само тя! Не възнамерявам да се разхождам из града с полицейски ескорт!

— Ще се оправя и сама! — Флеърти се обърна към Козловски и му направи знак да не мърда от мястото си. — Веднага, щом науча нещо, ще се свържа с теб.

* * *

Офисът на Натали вече бе претърсван от полицията за улики. Не бяха открили нищо и сега личните й вещи бяха нахвърляни в кашони, строени в ъгъла — в очакване някой да се появи, за да ги прибере. Но това надали щеше да стане, тъй като тя нямаше никакви роднини — никой, който да държи на нейните спомени.

Фин се запровира през камарите документи по посока на кашоните.

— Какво по-точно търсиш? — попита го Флеърти.

— Снимки — отговори той.

Започна да рови в кашоните. Измъкна огромния печат от Министерството на правосъдието, подписан от всички нейни колеги и поставен в рамка — традиционният подарък, който поднасяха на всички напускащи федерални прокурори. После идваха дипломите й от Харвард и Йейл. Имаше също така и писма, работни дрехи и ментови бонбонки, както и лекарства — все дреболии, напомнящи му що за човек е била жената, в която някога беше влюбен.

— Аз не съм чак толкова зла, за колкото ме мислиш — обади се зад него Флеърти. — Просто си върша работата.

Фин предпочете да не отговаря, защото се сети какво си мислеше и той понякога за своята професия. И все пак не пропусна иронията в цялата ситуация.

— Ти сам си навлече всичко това — продължи Флеърти, опитваща се да пребори мълчанието му.

— Глупости! — стрелна я Фин. — И което е още по-лошо, ти също си наясно, че това са пълни глупости! Искаш да ти съчувствам, така ли? Хубаво, съчувствам ти. Но ти се вгледа в очите ми и дълбоко в себе си би трябвало да знаеш, че не съм го извършил! Да, разбирам, че си вършиш работата и го приемам. Но не ми казвай, че сам съм си го навлякъл! Само до преди няколко седмици животът ми вървеше в напълно нормален коловоз, гледах си работата и толкова. Знам, че не съм идеален, но със сигурност не съм и виновен за всички тези глупости!

Флеърти не можа да отговори нищо.

— Открих я! — изправи се Фин със снимка в ръка. — Имаше си лична стена на славата, където окачваше свои снимки с всички величия, които познаваше.

Скот Фин я обърна към нея.

Флеърти едва не подскочи от изненада. Никога досега не бе зървала снимка на Натали Колдуел приживе. И макар да бе наясно, че е била красива, нямаше представа наистина колко красива жена е била.

Беше толкова зашеметена, че й трябваше известно време, докато обърне внимание на човека от снимката, застанал до нея. Защото там, прехвърлил гордо ръка през раменете на красавицата, с широка усмивка върху подпухналото си лице стоеше самият Уилям Х. Кларк — губернаторът на Масачузетс. В долния десен ъгъл имаше дори послание, което гласеше:

„Натали, благодаря ти за помощта в Комитета! Нямаше да се справим без теб!

Твой: Бил“.

— Той ни излъга — изрече тихо лейтенантът.