Серия
Скот Фин (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dark Harbor, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 4 гласа)

10

Вратата към офиса на капитан Уийдъл беше затворена, а наоколо се мотаеха официално облечени хора, които Флеърти не познаваше. Изкуши се първо да провери съобщенията си, преди да се яви на доклад при капитана, но Уийдъл беше повече от ясен, когато й се обади тази сутрин — веднага, щом се появи в управлението, да се отбие при него. Хубавото бе, че бюрото на Козловски й беше на път — ще си го повлече за компания и морална подкрепа. Когато се закова пред него, той вдигна очи и я изгледа изненадано.

— Какво става в офиса на капитана? — попита Флеърти.

— Така, като гледам, ми прилича на конгрес на лешоядите, но тъй като не съм в списъка на поканените, не мога да бъда сигурен за какво става въпрос.

— Е, вече можеш да се усмихнеш, защото аз ще те вкарам! Каня те да ми бъдеш гадже за купона!

— Мамка му! И точно днес да не си нося гримовете!

— Още по-добре! Да не би да си мислиш, че ще ти позволя да изглеждаш по-красив от мен?!

След тези думи тя го хвана за ръка и го поведе към вратата.

— Влизай! — дочу Флеърти рева на Уийдъл, когато почука. Отвори вратата и двамата с Козловски се намърдаха в стаята.

Първото нещо, който лейтенантът забеляза, бе, че канцеларията на капитана приличаше на представителна извадка от книгата „Кой кой е в бостънската политика и полицията“. До шкафа в ъгъла се бе облегнал Бил Мойър — окръжният прокурор на Съфък. До него бе кръстосал ръце полицейският комисар Ранди Бактън. На дивана срещу бюрото на капитана се бе отпуснал Джими Трибинио — наскоро избраният кмет на Бостън. До него се кипреше Рич Лоринг — главен прокурор на щата Масачузетс, а на стола точно срещу Уийдъл седеше самият Уилям Кларк — губернаторът на щата.

Флеърти се почувства като в капан.

— Лейтенант! — удостои я с внимание капитанът. — Мисля, че познаваш всички присъстващи тук!

Мъжете, насъбрали се в стаята, я изгледаха от висотата на положението си с погледи, които не съдържаха нищо друго, освен скептицизъм и чувство за превъзходство. Единственият, който се изправи, за да я поздрави, бе губернатор Кларк.

— Лейтенант Флеърти, за мен е огромно удоволствие най-сетне да се запознаем лично! — заяви той и й стисна ръката.

Усещането бе не толкова за ръкостискане, колкото за притискане — меката му дясна длан пое нейната, след което я покри с лявата, привлече я по-близо към себе си и се приведе дружески към нея. Излъчваше топлота, разбиране и доверие — комбинация, която накара Флеърти автоматично да застане нащрек.

— Честно да ви кажа, когато започна тази неприятност с Малкия Джак, ми се наложи да разговарям с присъстващия тук полицейски комисар Бактън. Заявих му, че за случая се нуждаем от най-добрия детектив, с който разполагаме. Той от своя страна говори с капитан Уийдъл и двамата единодушно стигнаха до заключението, че никой друг не притежава по-голям опит и по-добри постижения от вас! Просто нямам думи да изразя всеобщото ни задоволство, че именно вие поехте този случай!

След като завърши речта си, губернаторът огледа всички присъстващи, кимна и така предизвика неохотното им съгласие.

Флеърти нямаше представа какво се полага да каже сега. Политическите игри й бяха абсолютно непонятни. За щастие се обади Козловски и на неговия фон тя се почувства като дипломат от ООН.

— Благодарим ви, губернаторе! Всички тук определено си съдираме задниците от работа, за да сложим край на въпросната „неприятност“!

Че какво му пукаше на него?! Нали вече си беше направил двадесетте години, пък и без това си знаеше, че никога няма да го повишат в лейтенант!

Кларк отправи въпросителен поглед към Уийдъл, който на свой ред впи отровен поглед в Козловски и изрече през зъби:

— Губернаторе, това е детектив Том Козловски. Той помага на лейтенант Флеърти в разследването. Засега. — Последната дума бе изречена със заплашително натъртване.

Кларк се обърна отново към Козловски и измърка любезно:

— Вие също имате цялото ни доверие, детектив!

Козловски само сви рамене.

Губернаторът кимна, като че ли току-що бе подписал тържествено споразумение с всички присъстващи, и се отпусна обратно на стола си като крал насред царедворците си. Плъзна тържествено поглед сред тях и продължи:

— Както вече е ясно, случаят става все по-болезнен и драматичен. Загубата на всеки живот си е по принцип трагедия, независимо от факта как първите шест жени са си изкарвали прехраната. Но по мое мнение още повече ни разтърси безсмисленото убийство на една млада жена с блестяща кариера, която е работила рамо до рамо с мнозина от присъстващите тук представители на силите на реда. Лично аз никога не съм имал честта да познавам госпожица Колдуел, но както разбрах, била е превъзходен адвокат и безкомпромисен защитник на правдата.

Флеърти бе шокирана. Извърна се към Уийдъл и изрече с обвинителен тон:

— Но нали все още не сме обявявали публично самоличността на последната жертва?!

Капитанът се изчерви и смотолеви:

— Не сме я обявявали пред пресата, лейтенант, но не можем да държим губернатора в неведение относно най-пресния развой на събитията!

— Развоят е повече от пресен, капитане! Потвърждаването на самоличността на жертвата стана едва снощи и доколкото си спомням, не съм докладвала дори и на вас! — Флеърти не успя да сдържи обвинението в гласа си. Като полицай, отговорен за разследването, тя би трябвало да бъде уведомявана за изтичането на всякаква информация, даже и към губернатора.

Главният прокурор Лоринг се изправи:

— Вижте какво, детектив, когато бях във ФБР, съм работил две години с госпожица Колдуел, докато тя беше в Министерството на правосъдието. Да не би да намеквате, че хората в тази стая не би трябвало да бъдат уведомявани за развоя на събитията?! Защото аз си мислех, че всички сме от един и същи отбор. Или съм бил погрешно информиран?

— Аз пък си мислех, че отговарям за разследването! — не му остана длъжна Флеърти. — Или съм била погрешно информирана!

— Само защото сме във вашата юрисдикция, не означава, че ние не трябва да знаем какво става тук! Или нашето право е само да бъдем държани на тъмно, така ли?!

Рич Лоринг повишаваше все повече глас и очевидно се стремеше да използва разследването в своя полза. Флеърти бе сигурна, че той се вълнува много повече от политическите си позиции, отколкото от въпроса дали ще открият убиеца на някаква негова колежка, която я познава, я не. И това я вбеси.

— Може би! Особено ако имаме предвид отзивчивостта на федералните, когато им се наложи да работят с местната полиция! Още не мога да се нарадвам на превъзходното ви сътрудничество по случая с Уайти Бългър!

Стрелата на Флеърти попадна право в целта и ушите на Лоринг пламнаха. Само преди няколко години ФБР и Министерството на правосъдието бе разпънало чадър над свои информатори — видни представители на най-горните етажи от ирландската мафия в Бостън, които продължиха да си убиват безнаказано. Най-прочутият от тях беше Джеймс Бългър, по прякор „Уайти“ — главата на бандата „Уинтър Хил“. А местните ченгета бяха оставени да си гонят опашките, докато се опитваха да разчистят след тях.

В крайна сметка Бългър бе обвинен в редица престъпления, в това число осемнадесет убийства, обаче успя да избяга, тъй като неговите хора във ФБР го предупредиха да се покрие, преди щатската полиция и наркоотдела да го докопат. Един от тях бе обвинен, че е помагал на Бългър и бе изпратен в затвора. Прахът, отложен след избухването на тази бомба, все още бе радиоактивен и макар Лоринг да не беше пряко замесен в аферата, точно той бе специалният агент, отговарящ за Бостънския клон на ФБР от онова време — именно той бе разпоредил отлагането на операцията срещу Бългър. Инцидентът не бе нанесъл особени щети на кариерата му, но все още, станеше ли дума за него, той се чувстваше длъжен да премине в отбранителна позиция.

— Това си е истински удар под кръста срещу човек, който току-що е изгубил своя бивша колежка, не мислите ли, лейтенант? — обади се язвително комисар Бактън.

— Приемете моите съболезнования! — обърна се Флеърти към Рич Лоринг, а искреността в думите й свари абсолютно всички в стаята неподготвени. Точно тя като че ли разми напрежението, което бе започнало да се акумулира: — Нямам нищо против хората да бъдат осведомени. Но всички вие сте водили или водите разследвания и сте наясно, че контролът над информацията е от решаващо значение за успеха на всяко разследване! Затова държа всичко да минава през мен! — Тя се обърна към капитан Уийдъл и добави: — Или просто прехвърлете случая на някой друг!

— Хей, ако си въобразяваш, че си в позиция да диктуваш условията, значи много се лъжеш! — започна Уийдъл, но губернаторът го прекъсна.

— Не, капитане, лейтенантът е напълно права. Разследването си е нейно. — Той се обърна към Флеърти с недвусмислена усмивка. Посланието беше ясно — случаят си е неин, така че, ако нещо се провали, само тя ще си го отнесе. — По мое мнение лейтенант Флеърти е наясно колко е важно то за целия град. Сигурен съм, че тя ще използва всички налични средства, за да изправи престъпника пред правосъдието! Между другото, лейтенант, на какъв етап се намира разследването в момента?

Флеърти замълча. Насоката, която разговорът внезапно взе, я свари неподготвена. Защото в дадената ситуация не би било зле да имаш нечия политическа подкрепа зад гърба си. И без друго разследването буксуваше — не разполагаха с никакви улики и идеи.

Присъстващите в стаята се вторачиха в нея, очаквайки отговора й. А тя не знаеше какво да им каже. И те отлично го знаеха.

— Преди да бъда в състояние да ви дам нещо конкретно, трябва да се запозная с доклада от аутопсията, който все още не е пристигнал.

Огледа се и й стана ясно, че е напълно прозрачна. За всички.

— Все пак разполагате ли поне с едно нещо, което да ни кажете? — настоя губернатор Кларк.

— Естествено. Съдейки от раните, ние сме на мнение, че Малкия Джак очевидно притежава известни медицински познания. И тъй като всичките му жертви са бели, налага се заключението, че той също е бял — всеизвестен факт е, че преобладаващата част от серийните убийци насочват яростта си срещу собствената си раса.

Чудничко! На фона на Бостън, където имаше десетки водещи болници, медицински училища и клиники, подобен извод стесняваше обсега на заподозрените до петдесетина хиляди души! Флеърти усети, че й призлява. Все пак се овладя и продължи:

— Освен това имаме причини да вярваме, че той вероятно е срещнал последната си жертва, госпожица Колдуел, в един бар близо до Китайския квартал, известен като клуб „Кис“. Останалата информация ще ни даде докладът от аутопсията.

— Нещо друго? — продължи да настоява Кларк.

— Това е всичко, с което разполагаме на този етап.

Губернаторът се загледа внимателно в нея. За няколко секунди Флеърти усети как стените на стаята сякаш започнат да се движат и да я притискат. Накрая той заговори:

— Господа — бавно изрече губернаторът и се надигна, — хайде да се омитаме оттук и да оставим хората да си гледат работата! Надявам се, лейтенант, че ще ни държите информирани по случая!

След тези думи целият висш ешелон на бостънския политически и полицейски елит се изправи и започна да се изнизва от офиса на капитан Уийдъл. Нито един от тях не се обърна, за да си вземе довиждане с Флеърти, нито дори да я погледне. Накрая вратата се затвори и тя остана насаме с Козловски и началника си.

По едно време капитанът измънка:

— Да се надяваме, че от доклада на патолога ще изскочи нещо. Ако трябва да бъда честен, въобще нямам желание да изгоря на този кръст заедно с вас!

— Май нещо бъркате историческите метафори, капитане — промърмори Козловски.

— Какво?!

— Човек или изгаря на кладата, или увисва на кръста. Не е възможно хем да сте на кръста, хем да изгорите! — Детективът издекламира думите си с абсолютно невъзмутима физиономия.

— Виж какво, Козловски — избухна капитанът, — нямам представа как си успял да се задържиш в това управление, без да те изхвърлят! Обаче на мене тия не ми минават, да знаеш! А ти — обърна се той към Флеърти, — хич не се надявай, че ще ги докараш и до двадесет, ако не откриеш този тип! При това скоро! Гарантирам ти го!

И след тези думи Уийдъл напусна с гръм и трясък собствената си канцелария, като затръшна вратата зад гърба си.

— Добре мина — отбеляза спокойно Козловски.

— Аха! Не можеш да отречеш, че те водя на най-готините купони?! Е, извинявай, че те вкарах под светлината на моя прожектор, но предполагам си наясно, че вече си в този кюп заедно с мен!

— Не бих си и мечтал да бъда на друго място!