Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Скот Фин (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dark Harbor, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
sqnka (2014)
Разпознаване и корекция
Epsilon (2019)

Издание:

Автор: Дейвид Хосп

Заглавие: Бандата от Чарлстаун

Преводач: Антоанета Дончева-Стаматова

Година на превод: 2007

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо (не е указано)

Издател: НСМ Медиа

Година на издаване: 2007

Тип: роман

Националност: американска (не е указано)

Печатница: ЕКСПЕРТПРИНТ ЕООД

Художник: Николай Цачев

ISBN: 978-954-8477-09-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9658

История

  1. — Добавяне

17

Полицай Пол Стоун седеше на една ъглова масичка в клуб „Кис“. Беше облечен в най-готините си дрехи за излизане: черни памучни панталони и впита по тялото блуза с цип и поло яка. Разклати газираната вода в чашата пред себе си и се усмихна. Това бе къде-къде по-добре от обикалянето по улиците на Южен Бостън в униформа.

Вярно е, че нямаше представа какво точно търси. В нощта преди смъртта си Натали Колдуел — или номер седем, както я знаеха повечето хора, беше идвала тук. Барманът благоволи да потвърди поне този факт. Човекът не си спомняше дали е била сама или не, но все пак не можеха да подминат вероятността Малкия Джак да се е запознал с нея точно тук. И какво от това? Даже и да беше я срещнал именно в този бар, каква е вероятността да се върне, за да търси нова жертва? И даже да го направи, как би могъл Стоун да различи серийния убиец, водещ някоя проститутка към сигурна смърт, от перверзника, отвеждащ евтино парче към долнопробен хотел?!

Но точно така гласяха инструкциите, които бе получил: да виси всяка вечер в клуб „Кис“, за да види „дали няма да изскочи нещо“.

От удобната си позиция полицай Пол Стоун наблюдаваше отблизо обичайната клиентела, без да привлича внимание. Клуб „Кис“ бе долнопробен бар за бързи запознанства, в който мъжете и жените се плъзгаха леко от един неангажиращ разговор в друг, както се плъзгаха и от стол на стол. Мнозина от мъжете бяха пристигнали направо от работните си места, за да разпуснат. Ако се съдеше по оборота на алкохола, следващият работен ден май щеше да протече с доста по-бавно темпо от обикновеното, но това беше част от уловката. Останалите мъже се числяха към съвсем различна категория — местни мафиоти и мошеници, превърнали бара в свой офис.

Стоун извърна глава и огледа Саландро, който седеше на неговата маса. Лу беше дребен играч от бандата на Ангило, която на свой ред бе клон на най-мощния мафиотски клан на Източното крайбрежие, и сега се бореше за разширяване на територията си към центъра и Китайския квартал. Престъпността като че ли вече не беше толкова организирана, както някога. От основното й ядро се бяха отцепили прекалено много фракции, обърнали се една срещу друга, благодарение на което ФБР успя да се сдобие с толкова добри информатори, че да нанесе тежки поражения на цялата Коза Ностра.

Преди няколко години Саландро бе окошарен от Козловски заради продажба на хероин, след което се превърна в информатор на Бостънското полицейско управление. Иначе продължаваше да изпълнява по-маловажни поръчки за фамилията, но пък се стараеше да стои далече от всичко, което полицията смяташе за „сериозно“ престъпление, и бълваше пред детектив Козловски непресъхващ поток от полезна информация.

Именно Козловски бе уредил тази среща между полицай Стоун и Лу Саландро, така че колегата му да се впише по-лесно в обстановката.

* * *

Скот Фин не можа да повярва, че откри клуб „Кис“. Повече от две години не беше стъпвал тук, а преди това се бе отбивал само веднъж — с Натали. Беше в онези вълнуващи дни, когато двамата ходеха. Интензивността на връзката им го бе изненадала, но си даваше сметка, че голяма част от нея се върти около общата им работа. Натали беше пълна с въпроси за фирмата и вътрешната й политика, и минаха няколко седмици, докато осъзнае, че в крайна сметка Фин не е би могъл да й бъде полезен за кариерата.

Скоро след това сложи край на любовната им авантюра, а той остана да си ближе раните. Но не за дълго. Беше прекарал целия си живот съвсем сам и знаеше, че оцеляването е в кръвта му.

Тогава тя го бе изненадала, като го заведе в клуб „Кис“, но такава си беше Натали — пълна с изненади. Спомни си, че през онази вечер бе облечена в тясната кожена пола и коженото сако, под които имаше само бельо — същият тоалет, в който трупът й беше открит. Сега Фин осъзна, че приятелката му се е отдавала на потайните си страсти много по-често, отколкото човек би допуснал.

Спомените бяха тези, които го доведоха тук. Вече пиеше четвърти джин с тоник и барът пред очите му започна да се размива. На няколко пъти му се стори, че я зърва. Вероятно никога нямаше да може да бъде напълно честен дори към себе си по отношение на чувствата си към Натали. Започваше да си дава сметка, че тогава, преди убийството й, независимо от волята си той е продължавал да храни надежди, че в крайна сметка отново ще се съберат. Но тя беше прекалено самостоятелна, за да издържи на каквато и да е продължителна любовна връзка, какъвто беше и той. Ала това не му пречеше да страда.

Когато жената се приближи до него и поиска огънче, той всъщност се зарадва. Сякаш тя бе хвърлила спасително въже в ямата на спомените, в която той бе пропаднал, и сега го извличаше оттам. Тя се приведе над него, положи гърди върху ръката му, а когато той я погледна изненадано, се засмя кокетно. Смееше се дори на нелепите му вицове, а по някое време намекна, че ако иска да продължат по-спокойно разговора, той би могъл да й купи едно питие. Да, проститутките са напълно предсказуеми.

Когато осъзна, че тя е професионалистка, Фин се почувства обиден. Подобно на повечето мъже, и на него му се искаше да вярва, че жената си е паднала по него заради това, което е. Той продължи да се къпе в тази илюзия до мига, в който тя не го попита какво работи.

— Адвокат съм.

— Охооо! — изгука тя. — Обожавам адвокатите! Много са секси!

В този момент той окончателно проумя, че тя го разработва. Защото през осемте години, откакто работеше като адвокат, нито веднъж не бе срещал жена, която да намира нещо сексапилно в професията му.

Въпреки всичко й беше благодарен за компанията. Най-важното, което му трябваше в момента, бе човешкият контакт. От друга страна бе наясно, че тя ще се ядоса, когато разбере, че той изобщо не търси секс. Не можеше да не забележи, че момичето прилича страхотно на Натали. Имаше същата руса коса и дори в очите й проблясваше нещо, което му се струваше познато. А в алкохолното опиянение това му беше напълно достатъчно. Така че й купи питие, а после още едно, и още едно, и остави интригата между тях да се развива от само себе си.

* * *

Беше един и половина през нощта. Пол Стоун не беше помръднал от масата си вече три часа и търпението му към Лу Саландро определено се изчерпваше. Докато полицаят продължаваше да си промива стомаха с газирана вода, Саландро превключваше от джин на водка и с напредването на вечерта постепенно започна да завалва думите. Вече беше достатъчно наквасен, за да сподели мнението си за Бостънското полицейско управление.

— Виж сега, проблемът на цялата система се състои в това, че за да оправдаят парите, които държавата пръска по силите на реда, полицаите се нуждаят от престъпниците! Колкото по-висок е процентът на престъпността в съответния град, толкова повече пари пръска управата му за своята полиция.

Стоун изгледа сътрапезника си на кръв. Не само, че се чувстваше унизен от теориите му, а и се опасяваше, че пиянската тирада ще развали прикритието му. Барът се беше поопразнил и близо до тях вече не седеше никой, но това изобщо не извиняваше несъобразителното поведение на Саландро. И ако не се страхуваше да не предизвика сцена, Стоун отдавна би го изхвърлил оттук. Но за съжаление в момента нямаше друг избор.

— Вземи за пример това ваше разследванийце. Някакъв тип убива седем катерички, а общината започва да налива потоци мангизи в касичките на ченгетата, белким ги хванат! Какво им пука на тях, че проституцията била нелегална и че човекът просто намалява броя на престъпниците?! — Той снижи глас и се приведе към Стоун: — Мамка му, че нали полицейското управление току-що пръсна стотина долара за моите питиета, при това само тази вечер!

Саландро се изкиска на собствената си шега и плесна Стоун през гърба. Очите на полицая засвяткаха от ярост.

— И какво става накрая? Нищо! Разследването е навряно в кучи гъз! И не полицейското управление ще хване онзи тип — ние ще го хванем!

— Саландро, какви ги говориш, за бога?! — просъска Стоун в ухото му. — Тук няма „ние“. Ти и аз не правим „ние“!

— Че кой ти е казал, че ние сме ти и аз? — изхили се Саландро. — Искам да кажа ние, организацията!

Стоун го изгледа озадачено.

— Организацията! — повтори дребният мафиот. — Нани се сещаш, фамилията. Иначе казано обикновените хорица, които си живеем тук! — Пак се приведе и прошепна: — Онези от нас, които, независимо дали ти харесва или не, всъщност ръководят този град!

— Хайде бе! — присмя се Стоун. — И как именно фамилията ще хване онзи тип?

— Всичко вече е измислено, приятелю! И планът действа! Необходимият слух бе пуснат още миналата седмица — петдесет бона в брой на всеки, който закове психясалото копеле! И допълнителни десет, ако бъде докаран мъртъв, така че никакъв напудрен адвокат да не може да го измъкне от затвора! Казвам ти, човече, подобен стимул няма да остави и камък непреобърнат в този град!

Стоун го изгледа скептично:

— И защо мафията ще си мърси ръцете с полицейска работа?

— Нямам представа, но така стоят нещата. От друга страна, погледни ситуацията от този ъгъл — отговори си на въпроса кой прави пари от проститутките! Намаляването на броя им е твърде лошо за бизнеса! Освен това организацията е на мнение, че този перверзник няма никакъв морал! Когато ние убиваме, правим го или за пари, или за влияние, или за територия — и винаги по правилата! А онзи шибаняк убива заради самото удоволствие от убиването! И на хората по тези места хич не им харесва да е така! Затова решиха, че трябва да запретнем ръкави и да направим нещо по въпроса!

Стоун не можеше да повярва на ушите си, че отрепка като Лу Саландро му изнася лекция на тема морал. Догади му се. Тъкмо се канеше да заяви на мафиота да му се омита от очите, когато забеляза тревожното раздвижване на бара.

* * *

В продължение на час-два всичко вървеше гладко. Фин продължаваше да купува на младата дама питие след питие, а тя се привеждаше все по-близо и по-близо към него. Напитките бяха нищожна цена за удоволствието от временната илюзия, че не е сам. Това го поободри малко.

Но тогава тя пъхна ръка между краката му и започна да плъзга пръсти все по-нагоре и по-нагоре, разтривайки го с длан и нокти. Лицето й вече беше само на няколко сантиметра от неговото и от парфюма й му се догади.

После тя прошепна:

— Хайде да се махаме оттук и да отидем у вас!

В продължение на няколко секунди той действително обмисляше възможността да го направи. Но не можеше да си го позволи. Ако приемеше предложението й, щеше да извърши предателство спрямо искрената си болка.

Тъжно усмихнат, той сграбчи ръката й и я издърпа.

— Съжалявам, не мога!

— Защо? — изуми се тя. — Да не би да си женен?

— Не — поклати глава той и почти се засмя.

— Защото на мен въобще не ми пука! — не го изчака тя. — И без това няма да кажа на никого. Ще си остане нашата малка тайна!

Дори насред пиянството си Фин осъзна, че половината от привлекателността на тази жена се дължи на приликата й с Натали. Изкушението отново му налетя, но той се хвана в ръце и му устоя.

— Не, съжалявам, но не мога! — Знаеше, че тя никога не би успяла да го разбере, така че не си и направи труда да й обяснява.

— Какво, за бога, искаш да кажеш?! — изкрещя високо тя и Фин се почувства крайно неудобно. — Седиш си тук до мен вече повече от час и половина, купуваш ми питиета, изпращаш ми сигнали, а сега заявяваш, че не можеш! Как става така?!

Докато се пенеше, очите й набързо обходиха бара за нови жертви, но поради късния час помещението бе почти празно. Осъзна, че тази вечер ще бъде на пълна загуба и побесня. Приведе се обратно към него, сграбчи здраво тестисите му и безмилостно ги завъртя.

Цялото му тяло бе пронизано от неописуема болка. В следващия миг той замахна и я зашлеви с опакото на дланта си. Ударът му беше толкова силен, че я запрати на земята. С периферното си зрение забеляза обаче, че към него се насочват двама едрички мъже с явното намерение да му видят сметката.

— Мръсен педал! — разпищя се курвата. — Ще ти изтръгна проклетите топки, да знаеш!

Когато първото борче стигна до него, той все още беше приведен на две. Великанът го сграбчи за яката и го издърпа до изправено положение, сви яростно юмрук и го насочи към брадичката му. Фин изобщо не бе в състояние да се защити — единственото, което можеше да стори, бе да затвори очи в очакване на неизбежното.

— Хей, я задръж! — прокънтя нечий глас. — Почакайте малко! Аз познавам този човек! Той е от нашите!

Последва бърза размяна на реплики, но Фин се чувстваше толкова зле, че предпочете да не отваря очи. После усети, че нечия силна ръка премята неговата през рамо, хваща го здраво и го измъква далеч от мелето.

* * *

Цялата сцена се разви за не повече от две минути. И само след секунди бе забравена.

Единствено момичето до бара продължаваше да напомня за станалото. Барманът й беше подал торбичка с лед за синината под окото й и сега тя я държеше върху бузата си и псуваше. Един от великаните я оглеждаше внимателно, очевидно преценявайки степента на пораженията. Накрая компетентно заключи:

— Малко повечко грим и до събота вечер отново ще си на работа!

— Да не би да си мислиш, че ще се върна тук, като те знам какви копелета пускаш?!

— Ще се върнеш! — засмя се мъжът.

— Да ти го начукам!

— За колко?

— За много повече, отколкото можеш да си позволиш, шибаняко!

Да, момичето си го биваше. Току-що бе претърпяла огромна загуба, но въпреки всичко отказваше да си затвори устата. Докато я наблюдаваше, Стоун не пропусна да забележи, че под привидната сила на характера се крие и нещо друго — нещо тъжно и отчайващо познато.

Да, познато. В нея имаше нещо, което не му даваше мира — подобно на неуловим призрак. Дългата й руса коса беше поразрошена от боя, но сякаш продължаваше да излъчва някаква неуловима енергия. А Стоун вече беше зървал подобна енергия.

Внезапно тя вдигна очи, обърна се и се вторачи право в него. Очите й бяха бледосини и напрегнати. Около врата й проблесна плътно колие. И тогава всичко си дойде на мястото.

Пол Стоун хвърли няколко банкноти на масата и побягна навън, без да дава обяснения на Саландро. На всяка цена трябваше да хване онзи костюмар, който нападна момичето! Беше го огледал достатъчно добре, за да го познае, но му трябваха и други данни: име, адрес, регистрационен номер на колата — въобще каквото и да е, само и само да го закове!

Навън обаче нямаше жива душа. Мъжът беше изчезнал.

Трябваше да му обърне внимание по-рано — на него и на момичето. И да ги следи изкъсо. Ако го беше сторил, със сигурност щеше да има готовност за подобно развитие на нещата, което като нищо щеше да се окаже така необходимият пробив в разследването на случая.

Трябваше да забележи и приликата много по-навреме, само че не бе успял да зърне очите на проститутката.

Защото тя се оказа пълно копие на Натали Колдуел.