Серия
Скот Фин (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dark Harbor, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 4 гласа)

16

Тай Макклуън седеше върху купчината щайги в един склад в покрайнините на Южен Бостън. Старецът срещу него очевидно не бързаше и внимателно четеше всеки ред от тефтера на Тай, като събираше наум цифрите с прецизност и лекота, на която би завидял дори и възпитаник на Харвард.

— Както виждам, все още носиш няколко камъка на врата си — въздъхна старецът.

— Дългосрочни клиенти — ухили се Тай и намигна. Въпреки че живееше в Съединените щати повече от две десетилетия, ирландският му акцент се усещаше. — Ще си платят, не се притеснявай! А междувременно това ми предоставя предимството да ги използвам колкото си искам!

— Че за какво би могъл да ги използваш?

Тай посочи към едно име някъде по средата на страницата:

— Например този тип тук. Доктор в болница „Масачузетс Дженеръл“. Помниш ли инцидента с Джони и Вайлс от миналия месец?

— Имаш предвид онзи от старата банда на Франки?

— Същият. Та кракът на Джони хапна малко желязо. Нищо сериозно, разбира се, щото пропуснало артерията, но се нуждаеше от грижи. И добрият доктор беше така любезен да ни направи домашно посещение — извън протокола. Ако го бяхме завели в болницата, щеше да последва полицейски доклад, а ти знаеш какво означава това.

Плъзна пръсти надолу към друго име, записано в червено, и продължи:

— А този тук е сервитьор!

— И каква ни е ползата от него?

— Работи в „Оливс“ — обясни Тай, — любимият ресторант на кмета. Предложих на почитаемия да търси Шон, когато отиде там. Шон извърта нещата така, че кметът не плаща почти нищо, а кметът от своя страна проявява голяма отзивчивост към нашите нужди!

— Ами този тук? — позаинтересува се старецът и посочи името в дъното на страницата. — Били Зерн?

— Тук вече става въпрос за съвсем друга работа — ухили се Тай. И когато забеляза погледа на стареца, добави: — Падам си по сестра му.

Старецът се разсмя от сърце:

— Кълна се в шибания господ, че ако не ни носеше толкова много пари, отдавна щях да заповядам да ти свестят масълцето заради мръсния ти език! Имаш голям късмет, че страхотно си вършиш работата!

Тай се разтресе от смях.

— Точно това ми каза онази нощ и сестрата на Били Зерн. Вие двамата да не би да си гукате нещо, а?!

— Момче, ти да не би да си въобразяваш, че този твой шибан чар ще ти помага винаги и навсякъде?

— Е, засега ми е помагал. Когато преди години стъпих на този бряг, бях само на дванадесет и имах единствено дрехите на гърба си. Нямах нито един близък, на когото да му пука за мен. А виж ме сега къде съм! — обгърна с жест склада, който вонеше на мухъл и мишки, пробягващи покрай стените. — Истински рай!

— Добре се справяш — съгласи се старецът. — Не чак толкова, колкото в доброто старо време, но пак е добре. Когато аз бях млад, единственото, което ни трябваше, бяха яки мускули и яки топки. Днешните игри са по-големи и затова ни трябват повече неща. Трябва ни мозък! Типовете като теб и мен вече са отмираща порода.

Тай се почеса по главата:

— Както ти сам каза, справям се добре. — Кимна към тефтера и допълни: — Как смяташ, всичко ли е наред там?

— Да, не бери грижа! Само гледай да не отпускаш много въжето на онези камъни. Има и още нещо. Тази сутрин ми съобщиха, че се нуждаем от твоята помощ. Нали се сещаш за Малкия Джак, дето трепе наред нашите момичета? Организацията иска той да бъде спрян! Катеричките не са онзи сладък бизнес, който бяха някога, ама все пак ни осигуряват редовен доход! Та сега се нуждаем от помощта ти да сложиш край на тази ебавка!

— С какво мога да помогна?

— Никой не познава улиците по-добре от теб! Хей, че ти направо ги притежаваше, когато беше по-млад! Затова излез и го намери!

— Ако ставаше въпрос за някой от местните, да. Ама тук вилнее някакъв си идиотски психар! Даже не знам откъде точно да започна!

— От клуб „Кис“ например. Нашите приятели от управлението ни съобщават, че точно там е заковал последното момиче.

— Добре де, ама това може да позабави събирането на дълговете.

— Мамка му, Тай! — смръщи се старецът. — Ако не носеше толкова много длъжници на гърба си, нямаше да имаш никакъв проблем! Не ме интересува! Измисли как да съчетаеш и двете задачи! А когато откриеш копеленцето, да знаеш, че ние не държим да го оставим да си бъбри сладко с ченгетата?! Ако толкова държи да се обяснява, да се обяснява пред Свети Петър, ясно ли е?

— Няма проблеми, Вини. А били ми посочил някаква конкретна причина?

Старецът поклати глава:

— Психар като него не заслужава нито адвокат, нито справедливо съдебно дело!

Тай изгледа внимателно стареца, след което попита:

— Има ли нещо друго, което трябва да знам по този въпрос, Вини?

— Просто изпълнявам онова, което ми е наредено.