Серия
Скот Фин (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dark Harbor, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 4 гласа)

55

Форт „Независимост“ се извисяваше гордо и величествено на брега на океана — каменен пентагон на полуостров, представляващ естествено продължение на Южен Бостън и охраняващ зорко подстъпите към Бостънското пристанище.

Първата цитадела, издигала се на това стратегическо място, е била построена през 1634 година. Но по време на войната за независимост англичаните я опожарили. След това крепостта е била издигана и разрушавана още няколко пъти. Настоящето й превъплъщение беше от времето на президента Андрю Джаксън — през 1834 година. Петоъгълната постройка, обхващаща деветте акра земя на остров Замък, отдавна беше получила прозвището „Замъка“, увековечен за поколенията в произведенията на Едгар Алан По. Сега беше туристическа атракция под егидата на областния съвет на щата Масачузетс.

Беше 11:45 през нощта, когато Флеърти, Козловски, Лоринг и Макклуън паркираха на булевард „Дей“, на около осемстотин метра от гигантската каменна крепост.

— Перфектно място за подобен род неща — отбеляза Тай. — Тъй като е полуостров, подходът към Замъка е само един, провлакът е тесен и осигурява отлична видимост за охраната. Дори и птичка не може да прехвръкне незабелязана. От другата страна има дървен вълнолом, където винаги стои завързана една яхта, така че да могат да се измъкнат лесно, ако се наложи. Освен това мястото е достатъчно отдалечено от града, за да не се чуват писъците.

— И как, за бога, успяват да влязат тук? — изуми се прокурорът.

— Общината оставя тук нощна охрана, но работата е на доброволни начала и общинските съветници винаги получават насоки кого точно да назначат. Доколкото ми е известно, днес е ред на Левака Съливан.

— Синът на Хауи Съливан?

— Същият. Та следователно няма нищо чудно той да не се противи на присъствието на аверчетата на баща си зад тези стени. Освен това получава добро заплащане, за да служи като охрана, макар че обикновено оставят и по някой бабаит заедно с него, просто за всеки случай.

— В такъв случай как ще се промъкнем вътре? — учуди се Флеърти.

— Аз мога да вляза по нормалния начин — отговори Тай. — Мен ме познават, а и Левака го е страх от мен. Не вярвам да има проблеми.

— И смяташ, че това ще бъде достатъчно, за да те пуснат? — изгледа го скептично Козловски.

— Ще видим — сви рамене Тай. — Ще ги залъжа, че разполагам с важна информация за човека, когото са вкарали вътре.

— Хубаво де, но ние как ще влезем? Обзалагам се, че Макгуайър не е сам там, така че ще ти трябват подкрепления!

— От другата страна на крепостта, близо до брега и вляво от вълнолома, има врата, която води към един тунел. Тунелът излиза до вратичка в пода на стария склад, точно в центъра на Замъка. Навремето е служил за снабдяване на гарнизона с провизии в случай на обсада. Това е единственият друг вход към Замъка, с изключение на официалния.

— А няма ли да ни забележат? — притесни се Лоринг.

Макклуън посочи високата дървена ограда, която вървеше от едната страна на провлака, и обясни:

— Оградата е поставена, за да скрива пътя от погледа на обикновените хора. От другата й страна има търговска марина. Оградата продължава чак до края на Замъка. Ще ви дам предимство от десет минути, след което ще тръгна към централния вход. А вие трябва да влезете сами в склада. Стаичката се намира на двадесетина метра от мястото, където обикновено вкарват хора за разпит. Когато излезете от склада, свивате надясно, покривате се и чакате моя сигнал.

— Какъв ще бъде той? — полюбопитства Флеърти.

— Още не знам — призна Тай. — Но ви гарантирам, че ще го чуете.

* * *

Откровението буквално смазваше Фин. Едва успяваше да запази самообладание.

Престън.

Претърси съзнанието си, опитвайки се да подреди парченцата от пъзела. Как можа да не забележи?! И да се окаже такъв глупак?! Натали му съобщи, че спи с някой, доста по-стар от нея — някой, който може да й помогне в кариерата.

Престън.

Защото, освен Линда, само още един човек знаеше, че Фин подозира Макгуайър и „Хюрън“ в схема за източване на държавни субсидии.

Престън!

Само един човек знаеше, че Фин ще ходи в офиса си, за да вземе доказателствата, които ще потвърдят подозренията му пред полицията.

Картината вече се изясняваше. Никога до този момент не му беше хрумвало, че Престън може да е забъркан във всичко това — смяташе го за далеч над подобни машинации. За него шефът му беше идеал за всичко, към което самият той се стремеше. И което беше още по-важното, бе един от малцината, които си бяха направили труда да му дадат нов житейски шанс. Престън беше негов покровител и приятел и точно затова мисълта, че точно той го е предал, пронизваше като нож сърцето му.

Но пък всичко се връзваше. Престън отговаряше за цялата юридическа документация на „Хюрън“, а охранителната компания беше един от най-големите и доходоносни клиенти на „Хауъри, Блек и Лонгбодъм“. Освен това Престън имаше необходимите връзки за осигуряване на политически чадър над „Хюрън“.

Осъзнавайки всичко това, Фин усети, че целият му живот се превръща във водовъртеж, който го повлича безмилостно надолу. Когато Престън се бе появил в полицейското управление, за да го измъкне, Фин бе почерпил сили от непоклатимата вяра на по-възрастния адвокат. А сега проумя, че шефът му го е освободил, за да го остави да отведе него и Макгуайър към доказателствата. Повярва му, когато го уверяваше, че има бъдеще във фирмата им. А сега си даде сметка, че покровителят му само си е играел с него — точно така, както правеха повечето хора в живота му.

До този момент Престън бе единственият човек, когото Фин считаше за достоен за подражание.

Сега, когато и този образ избледня, като че ли не остана нищо друго. Нито надежда, нито причина, заради която да живее. Щом като именно Престън помагаше на Макгуайър, Фин щеше просто да изчезне безследно, а убийството на Натали ще бъде приписано на него. И на никого няма да му пука така ли е или не.

— Дай да поговорим сега за този списък — обади се Макгуайър, прекъсвайки мислите му.