Дейвид Хосп
Бандата от Чарлстаун (23)

22

Двамата вървяха по улица „Девъншир“. Тази вечер тя си бе позволила доста неразумни неща, които не трябваше да прави. Например половин килограмовата пържола от чисто филе.

— Как е възможно да изглеждаш толкова добре, след като ядеш толкова много?! — пошегува се той.

— Въобще не изглеждам чак толкова добре, колкото ти се струва на пияна глава! — сряза го тя. — А и лейтенантската ми заплата не ми позволява подобни удоволствия!

— Искаш да кажеш, че съм единственият мъж, който те е поканил на ресторант?

— Не си ме поканил на ресторант! Аз просто провеждам разследване!

— О, в такъв случай все още мога да си мечтая за първата ни среща!

След тези думи той я хвана за ръката и двамата продължиха напред. В обичайния случай жестът би изглеждал прекалено детински за възрастен човек, но незнайно как този път не беше.

„Да те вземат мътните, Козловски!“ — мислеше си Флеърти, докато неангажиращият разговор на Фин се преливаше в ритъма на стъпките им. Никога нямаше да обърне внимание на факта, че Фин я привлича, ако Том Козловски не й беше подсказал. Сега това чувство бе надвиснало над нея като мъгла, която се смесваше с изпитото вино и като че ли сваляше всичките й задръжки.

— Май не ме слушаш! — прекъсна мислите й той.

— О, не! Слушам те! Говореше за детството си в Чарлстаун.

— Като че ли цяла вечер говоря само за себе си! Никога не съм харесвал хора, които непрекъснато говорят за себе си, и ти гарантирам, че обикновено не съм толкова егоцентричен!

Флеърти също не можеше да понася мъже, които не спират да каканижат в стремежа си да я впечатлят. Но този път нещата не стояха така. Ритъмът на гласа му бе напълно непринуден, без следа от самодоволството, толкова често изпъстрящо мъжките монолози.

— Не се притеснявай — успокои го тя. — Освен това животът ти действително е бил доста интересен.

— А сега разкажи нещо за себе си! — изрече тихо той и стисна лекичко ръката й.

— И да искам, не мога, защото стигнахме! Благодаря ти за вечерята, както и за това, че ме изпрати до вкъщи, макар че не беше необходимо — побърза да изрече Линда, като потупа кобура на пистолета си. Сърцето й бясно туптеше и тя си даваше сметка, че веднага трябва да се овладее.

— Значи така? — усмихна се Фин. — Използва ме, за да получиш информация и вечеря, а сега ще ме оставиш насред улицата!

— Ако трябва да бъдем честни, ти не ми каза нищо съществено! Виж, ако ми беше предложил нещо, което бих могла да използвам… е, тогава вече сигурно щяхме да бъдем у дома, между чаршафите!

Намеренията й бяха да поддържа разговора на неангажиращо ниво, но ето че само от споменаването на картината как двамата се въргалят между чаршафите тя се изчерви.

— При подобен залог ти обещавам, че следващия път ще се постарая повече! — Бавно, почти неусетно, той направи няколко крачки напред и тялото му се оказа почти прилепено до нейното. Линда усети, че се сковава цялата. А после, тъкмо се привеждаше към нея, внезапно спря и изрече замислено: — Всъщност сега се сещам, че наистина имаше още нещо!

— Да бе! — възкликна подигравателно тя, но той вече се бе отдалечил от нея, очевидно опитвайки се да изтръгне нещо от дълбините на спомените си.

— Говоря сериозно! На някакъв етап Натали спомена, че дори и да иска, не би могла да ми каже кой е този по-възрастен тип, но иначе той я учел на много неща!

— Според теб какво е имала предвид?

— Господи, мразя да се чувствам толкова безсилен! Тя добави още нещо за него, но аз изобщо не й обърнах внимание! Останах с впечатлението, че става дума за някаква важна клечка, за човек от висшите среди!

— И кой е той? — попита смръщено Флеърти.

— Нямам представа! Но пък е съвсем естествено да е познавала хора с връзки в политиката още от времето, когато е работила в Министерството на правосъдието, и особено по случая „Уайти Бългър“. Освен това миналата година участва в предизборната кампания на кмета Трибинио. Повече от това не ми идва наум. Двамата с нея се движехме в различни социални кръгове, така че не бих могъл да знам за кого точно става дума!

— Би ли могъл да ми съставиш списък на някои от връзкарите, с които се е познавала?

— Разбира се! След ден-два ще ти го предам!

— Страхотно! Предварително ти благодаря!

— Сериозно? — усмихна се дяволито Фин. — Не спомена ли преди малко, че ако ти дам полезна информация, ще се озовем горе, между чаршафите?

Отново се бе приближил до нея. Този път тя не успя да овладее електрическата искра, която прониза тялото й. И колкото повече се приближаваше той към нея, толкова по-неистово ставаше желанието й. Между устните им оставаха само няколко сантиметра, когато тя най-сетне успя да си отвори устата.

— Все още не си ми дал необходимата информация!

Ала гласът й прозвуча прекалено слабо и безволево.

И после вече се целуваха. Фин се приведе над нея и първият досег на устните им беше много лек, като погалване. После той обгърна нейните устни със своите и тя усети как се разтваря и го поглъща. Докато се усети, телата им се бяха слели в страстна прегръдка, ръцете им се изследваха взаимно, езиците им се преплитаха — миг, втори, трети.

Накрая той се откъсна от нея. Погледите им се приковаха един в друг — смутени, изумени, възбудени. Тя не знаеше какво да каже. Той й се усмихна и прошепна:

— Ще гледам да ти предоставя списъка колкото е възможно по-скоро!

Целуна я по бузата и отстъпи няколко крачки, но без да отлепва погледа си от нея. „Кажи нещо! — скара се сама на себе си тя. — Покани го да остане! — изкрещя нещо в нея.“ Но знаеше, че не може да го направи. Нямаше представа дали задръжките й се дължат на обстоятелствата, които ги срещнаха, на католическото й възпитание или на някакъв дълбоко стаен полицейски инстинкт.

Напълно вцепенена, тя се загледа как той се отдалечава от нея все повече и повече, как й махва с ръка, как се обръща и тръгва нагоре по улицата и накрая — как завива зад ъгъла и се стопява в нощта.