Серия
Скот Фин (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dark Harbor, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 4 гласа)

30

След като остана сам, Скот Фин се замисли над новата ситуация, в която бе попаднал. Знаеше, че все още е заподозрян. Не че Флеърти бе особено доволна от това, но пък не беше в състояние да промени фактите. И което беше още по-важно, ако не успее да открие човек, който да му подсигури алиби, ще продължава да заеме челното място в списъка на заподозрените.

Нямаше да бъде лесно да открие някой, който да свидетелства къде е бил по време на убийството на Натали, тъй като през онази фатална нощ, след няколкочасовото обикаляне по баровете, той се бе прибрал вкъщи и бе спал до късно на другия ден.

Дали пък да не предприеме свое частно разследване. Не можеше да чака на полицията да изчисти петното от името му.

* * *

— След няколко дена ще разпитваме Ейми Танъри — отсече Престън, когато Фин влезе в офиса му.

— Да, знам. И ти подготвям подробен план, по който да работиш.

— Браво на теб! Но няма да ми се наложи да го чета, тъй като искам ти да поемеш задачата!

Фин се слиса. Беше снемал стотици свидетелски показания, но никога — от главните свидетели, и никога при подобно важно дело.

— Все пак… защо аз?

— Защото, когато я подложа на кръстосан разпит по време на самото дело, не искам да бъде запозната със стила ми на работа! Що се отнася до снемането на показания, ще се появя само в началото, за да се опитам да я усетя. А после, когато се срещнем в съдебната зала, в неизгодната позиция ще бъде тя, а не аз!

— Защо не го поеме Ник Уилямс?

— Ник е забележителен аналитик и отличен адвокат — поясни Престън. — Но за тази задача се нуждаем от човек с добри инстинкти при разпити, а по мое мнение твоите са по-добри от неговите. Освен това той сега работи по документите.

— Добре тогава — кимна Фин, дълбоко поласкан от оценката. За момент като че ли забрави за грижите си. Цял живот бе чакал подобен шанс и сега не възнамеряваше да го изпуска.

Холанд забеляза разсеяността му и заговори бащински:

— Фин, знам, че последните няколко седмици бяха изключително трудни за теб. Ако прецениш, че делото е прекалено тежко за теб, само ми кажи! Но ако решиш да останеш на лодката, имам нужда от цялото ти внимание, тук и сега!

— Няма проблеми, Престън! — побърза да отговори Фин.

— Хубаво — кимна със задоволство Престън. — А сега се омитай оттук и ме остави да си гледам работата!

Скот Фин излезе от офиса на покровителя си и притвори тихо вратата. Нямаше нищо против да отдаде цялото си време и енергия на това съдебно дело. Подобни адвокатски защити се превръщаха в легенда. И ако се справи добре, още преди да се усети, ще се събуди като съдружник!

След това вече може да си почива, колкото си иска. Беше положил прекалено много усилия, за да си позволи да се провали точно сега. Но за да се потопи напълно в делото, се налагаше да изчисти съзнанието си от всички останали мисли, поради което се налагаше да се погрижи за една-две несвършени работи.