Серия
Скот Фин (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dark Harbor, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 4 гласа)

48

Към четири следобед Фин беше освободен!

Въпросът обаче бе къде точно да отиде.

Първо се налагаше да се сбогува с Престън.

Убийството на Бостик му показа, че се намира в сериозна опасност, която грози и хората около него. Нямаше право да излага шефа си на подобен риск, особено след всичко, което той стори за него.

Холанд изобщо не искаше да го слуша. Предложи да го откара до офиса и въобще да му помогне с всичко, което му е по силите. Но Фин отказа, като го увери, че сам ще се погрижи за себе си. Поиска му само още една услуга.

— Не съм много сигурен, че този уикенд ще успея да се заема със споразумението по делото „Танъри“ — изрече засрамено той.

— О, я не се тревожи! — махна с ръка Престън. — Има достатъчно хора, които могат да го свършат.

Взеха си довиждане и Престън замина с колата си.

* * *

Губернатор Кларк стоеше край гигантския прозорец на огромния си офис и наблюдаваше залеза на слънцето.

— Пак ли е на свобода? — попита.

— Пак — отговори Уендил.

— Притеснявам се какво ли е казал на Флеърти.

— Съмнявам се, че тя ще му повярва, освен ако не разполага с категорични доказателства.

Кларк се обърна и изгледа началника на канцеларията си. Въздъхна, давайки си сметка, че е крайно време да сложат точка на този проблем.

— Ами ако все пак се сдобие с тях и се докопа до Флеърти?

— Няма как да стане — поклати глава Уендил. — Само да мръдне и нашите приятели ще го пипнат!

— Тази работа не ми харесва! — подчерта губернаторът.

— На мен също — съгласи се Уендил. — Но се налага да разберем какво е открил и на кого е казал. Няма друг начин!

Губернаторът му обърна гръб и се загледа през прозореца. Запита се какво ли е отново да се превърнеш в обикновен гражданин. Изобщо не можеше да си го представи. И в този момент разбра, че в никакъв случай не може да позволи да се стигне дотам.

— Окей, прави каквото знаеш! — отсече той, без да се обръща.