Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
My Wife’s Affair, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране
Violeta_63
Корекция и форматиране
Regi (2018)

Издание:

Автор: Нанси Удруф

Заглавие: Любовната афера на жена ми

Преводач: Деница Райкова

Година на превод: 2010

Език, от който е преведено: английски

Издател: БГкнига ЕАД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2010

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: Полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

Художник: Trevillion Images

ISBN: 978-954-8628-04-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7012

История

  1. — Добавяне

Не знам нищо за теб — каза му тя, докато лежаха в леглото. — Не мислиш ли, че е редно да знам повече за теб? — Той беше дошъл в стаята й след петъчното представление, и ето че сега отново бяха тук между съботното матине и вечерните представления. Не го бяха обсъждали: той просто се беше появил на вратата й, а тя го чакаше.

— Какво би искала да знаеш? — попита той мило.

— Рождената ти дата, например.

— 17 юни 1956. И?

— И всичко останало — каза тя. — Историята на живота ти.

— Добре.

— Не бих се изненадала да разбера, че имаш деца.

— Имам деца.

— И?

— Какво „и“?

— Колко, на каква възраст. За бога, толкова си неподатлив.

— На двайсет и шест и двайсет и седем години са.

— Къде живеят?

— В Лондон, и двамата.

— А майка им?

— И тя живее в Лондон.

— Престани — каза Джорджи. — Правиш го нарочно.

— Виж, няма много за казване, наистина. Хенриета и аз се оженихме много млади. Разведохме се преди близо двайсет и пет години. Тя се омъжи повторно, и Джеймс и Хейли всъщност бяха отгледани от Хенриета и новия й съпруг.

— Какво се случи?

— Кога?

— С брака ви.

— О! Хенриета искаше да живее във Фулъм и да организира официални вечери. Аз имах нужда да прекарвам цели дни, без да говоря с никого.

— Така че ги напусна всичките?

— Бях помолен да си тръгна.

— Беше помолен? Което значи — тя не искаше да играе по твоите правила, а ти отказа да се промениш, така че…

— Нещо такова. Бракът и изкуството не са много съвместими.

— Не разбирам — каза Джорджи.

— Какво?

— Как може да си написал тази прекрасна пиеса за тази топла, толкова ярка и жизнена жена, и въпреки това да си толкова студен.

— Не бих казал, че съм студен.

— Аз бих — каза Джорджи. — О, бих го казала, и още как. Всъщност го казвам. Студен. — Тя притисна пръст към ръката му. — Виждаш ли? Смразяващо студен. Бррр.

Тя не го познаваше. И въпреки всичко, може би именно това й допадаше. Джорджи беше жена с трима братя. Съпруг. Трима синове. Любим баща. Приятели главно мъже. Ако познаваше нещо, то това бяха мъжете. Дори за миг не би ги описала като енигматични, мистериозни или загадъчни. И ето един мъж, който й беше чужд и когото не можа да разбере веднага. А на лицето му играеше тази неуловима усмивка — може би наистина беше толкова студен, колкото твърдеше тя. Изпитваше смътно чувство, че иска да се махне от него, но не иска това да се случи скоро, че първо иска да заеме, или да вземе от него това, от което се нуждаеше за себе си, за собствената си работа и живот. Сега тя се нуждаеше от него толкова много, колкото се нуждаеше от мисис Джордън, толкова много, колкото мисис Джордън се нуждаеше от Розалинда.