Нанси Удруф
Любовната афера на жена ми (11)

Нейната обсебеност от мисис Джордън само се засили, след като получи ролята.

Не беше само препрочитането на ръкописа, отново и отново, макар и това да беше налице. Тя четеше биографии и дневници, проучвания върху театъра от осемнайсети век, книги за кралски особи, политика и война. След като оставеше момчетата в училище, тя вземаше метрото и обикаляше музеите, за да разглежда портрети на мисис Джордън; разхождаше се из Дръри Лейн и Ковънт Гардън, като понякога заставаше неподвижно със затворени очи, за да си представи каква е била атмосферата, когато мисис Джордън е била там.

Тя отиде в Бъкингамския дворец да види портрета от Хопнър на мисис Джордън като Музата на комедията, но онова, което я развълнува повече, беше една статуя, която откри във фоайето на Картинната галерия — статуя на мисис Джордън и две от децата й. Тя била поръчана от любовника на Дора, херцога, след като станал крал на Англия. Това било години след смъртта на Дора, много години след като херцогът я бил изоставил. Той бил започнал да събира нейни портрети и искал и статуя. Навярно се е чувствал виновен за лошото си държание, или е искал да почете майката на децата си. Някои може да твърдят, че мотивите му са били искрено съжаление и истинска любов. Каквито и да са били основанията му, поръчването на статуята било един от първите му официални актове след коронацията му като Уилям IV, и той плакал, докато обяснявал на скулптора, Франсис Чантри, какво точно иска. Намерението му било скулптурата да бъде поставена в Уестминстърското абатство, но поради социалното положение на мисис Джордън, църквата така и не позволила това.

Статуята беше красива, от бял мрамор, в естествен ръст. Чантри никога не бе познавал мисис Джордън и бе започнал статуята петнадесет години след смъртта й, но за Джорджи това бе най-правдивият образ на мисис Джордън, който бе успяла да намери. Очевидно херцогът беше посочил съвсем точно и ясно какво иска, защото докато повечето портрети изобразяваха актрисата мисис Джордън в сценичен костюм и в роля, целта на тази статуя явно бе да представи жената.

На статуята мисис Джордън седеше, гушнала бебе в прегръдките си, и с малко момче, удобно облегнато на коленете й. Дългата й къдрава коса падаше свободно от едната страна на шията й, раменете й бяха почти голи, а роклята й беше издърпана ниско надолу, разкривайки горната част на едната й гърда. Вниманието й беше съсредоточено изцяло върху децата й, а погледът й — по-нежен и интимен от всяко друго изображение, което Джорджи бе виждала върху мрамор.

И Дора, и бебето имаха замечтаното изражение на майка и дете, току-що приключили с кърменето. До босите и чувствени крака на Дора, наполовина скрити от роклята й, бяха положени символите на професията й: маската на комедията и лютнята на поезията и музиката.