Искрено и истинско написано…финалът ме преобърна неочаквано…
Ако бях прочела книгата по-рано през живота си, чудя се дали и с кого бих се асоциирала…предполагам с опита и годините човек разширява ъгъла си на наблюдение и е лесно просто да седи от страни и да се радва, че е бил пощаден…до момента…. от унищожаващи чувства, че неговите страсти все пак не са приключили така катастрофално…
Друга подобна история е написана в „Афера с непознат“ на Луиз Даути. Ако някой ги прочете преди да започне тази лудост, дали ще се спре навреме? Защото колкото и да казваш, че си простил и да се насилваш да забравиш, нищо вече не е същото.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.