Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Faith, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2017 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2018 г.)

Издание:

Автор: Джон Лав

Заглавие: Вяра

Преводач: Юлиян Стойнов

Година на превод: 2012

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Редактор: Евгения Мирева

ISBN: 978-954-655-355-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/847

История

  1. — Добавяне

Седма част

1.

Хор 4 не можеше да се похвали с кипящите цветове и тектоничните изблици на Хор 5. Беше тъмносива, с огромно и плоско лице, масивна и безстрастна като прегърбен за схватка сумист. Приближаваха я бавно, с безкрайна предпазливост.

Гравитацията отдавна бе изравнила повърхността й. Дори бе изкривила светлинния й ореол и на екрана той изглеждаше размазан и извън фокус. Под повърхността й, както се знаеше, се криеха несметни минерални залежи, но те бяха недостижими. Хор 4 беше най-масивното планетно тяло в познатата галактика и нищо органично или механично не би могло да стърчи на повърхността му. Беше като истински пейзаж от пъкъла — не пламтящото великолепие на Хор 5, а безкрайна монотонност.

Когато сакхранците се оттеглиха, оставяйки територията на Федерацията (което сториха без съпротива), новият владетел огледа притежанията си. Сакхра разполагаше с достатъчно минерали, суровини и обитаеми територии и това само по себе си я правеше безценна, но имаше и още. Макар вътрешните планети да бяха безинтересни, в Пояса и на Хор 5 имаше изобилие от тежки елементи.

И още: Хор 4 разполагаше с повече природни богатства, отколкото цялата останала система. Федерацията се зае да проучва. И тогава дойде първият удар.

Федерацията знаеше за необичайната маса и плътност на Хор 4, за това, че е разкъсала на части три или повече гигантски планети с размерите на Хор 5, превръщайки останките им в Пояса. Направиха се точни изчисления за силите на гравитация на повърхността на гиганта, ала те в края на краищата се оказаха погрешни. Хор 4 беше толкова масивна, че имаше някои от характеристиките на неутронна звезда. Гравитацията, най-странната форма на насилие, беше продукт не само на нейната маса и плътност, но и на нещо, което в крайните си форми може да влияе на светлината и дори на времето, а нито една планета не притежаваше толкова мощна гравитация, колкото Хор 4. Първите федеративни кораби, дръзнали да я приближат, бяха уловени от нея далеч преди да заподозрат, че са в полето й, такава бе съдбата и на роботизираните сонди, които ги последваха. Хор 4 се оказа далеч по-страховита и заплашителна от Хор 5. По-добре беше да я оставят на мира.

Но само част от това беше истина. Наистина беше по-добре да не я закачат, но тя не беше нито заплашителна, нито чак толкова страховита. Просто съществуваше в свой свят и оказваше определено въздействие на тези, които я доближаваха.

„Чарлз Мансън“ беше все още достатъчно далече от нея. Предпазливото сближаване с Хор 4 досега бе отнело пет часа и предстоеше да отнеме още три. Докато планетата бавно изпълваше екрана, те постепенно изгубиха интерес към нея, защото и без това нямаше какво да се види. Знаеха достатъчно и си даваха сметка, че поне в обозримото за тях бъдеще нито те, нито който и да било друг ще успее да се приземи долу. Тя беше странно безинтересна — всъщност прекалено безинтересна — като се има пред вид какво можеше да стори с тях.