Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Faith, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2017 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2018 г.)

Издание:

Автор: Джон Лав

Заглавие: Вяра

Преводач: Юлиян Стойнов

Година на превод: 2012

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Редактор: Евгения Мирева

ISBN: 978-954-655-355-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/847

История

  1. — Добавяне

6.

Песъчинки.

Времето се рестартира, умножи се многократно в невиждано изобилие. Дори събитията не се развиваха достатъчно бързо, за да могат да го изпълват, и докато астероидът избухваше, а корабът се опитваше да избегне експлозията, Фуурд имаше колкото иска време, за да прегледа всички тези събития: при това в съответния мащаб. Мащабите напоследък заемаха важно място в живота му, както бе станало и с онзи на вид незначителен крайцер от клас 037, прелетял над тях в Блентпортския космопорт.

Когато приближаваха астероида, той дишаше на продължителни геологични цикли и помръдваше с хълбоци в отговор на гравитационните течения на Пояса. Погледнати мащабно, те и корабът им бяха прашинки в чаша, приближаваща планина.

Понякога можеш да се довериш на мащабите. Те са простички и праволинейни. Например два сражаващи се скорпиона. Ще тракат с челюсти, ще размахват жила, ще помръдват с личица в хитиновите си брони, докато по-дребни същества ще сноват забързано около тях. А после върху тях ще стъпи слон и ще си продължи по пътя.

Но понякога мащабът има стаен смисъл, намеквайки, че по-малки събития могат да окажат важно влияние върху по-големи. Например две същества се измерват с поглед, но те са последният динозавър и първият бозайник. Или малък блед труп на плажа, само че това е трупът на първото изпълзяло от морето същество.

Случва се и мащабите да са напълно измамни. Да обърнат посоката на цял един цикъл, да позволят на дребни събития да надвият големи. Прашинките в чаша, летяща към планината, сами по себе си не са заплаха, но те са създали чашата, която ги носи, а тя пък притежава достатъчно мощ, за да накара планината да избухне, и го прави.

Вяра остана във външните покрайнини на Пояса, все така замаскирана и загледана към тях. Беше ги наблюдавала как летят на фотонна тяга през Пояса, как се забиват в един астероид, за да го взривят отвътре и как се опитват да избегнат експлозията. Все още всички предимства бяха на Нейна страна — те можеше и да не избегнат експлозията, ракетата й бе излязла след тях и продължаваше да ги следва. Но въпреки това бяха направили такива неща, че Вяра започна да ги забелязва.