Джон Лав
Вяра (19)

1.

Оръдейното ядро инструктира компютъра, който го обслужваше, да превключи на „атака, полуавтоматичен режим“. На мостика отекна мелодичен предупредителен сигнал. На екрана се виждаше симулация на целта, наложена върху звездното небе.

Кир въздъхна, от известно време си пилеше ноктите. Тя положи дясната си ръка с дланта надолу върху пулта и натисна. Лъчевите оръдия на „Чарлз Мансън“ озариха пространството пред тях. Целта унищожена, докладва дисплеят. Имаше предвид AN-4044, малък астероид в покрайнините на Пояса, не по-голям от провинциално градче и достатъчно масивен, за да получи класификационен номер. Вяра го използваше от пет минути за прикритие и оръдейното ядро бе инструктирано да не предприема мерки. Сега, под въздействието на лъчевия удар, астероидът се превърна в газов облак. Вяра отново се раздвижи и екранът изрисува симулация на Нейните маневри. Беше твърде далече, за да Я показва във видимия обхват, а и бе замаскирана. Но това нямаше значение. Маскировката не можеше да прикрие емисиите от двигателите й въпреки неохотните й опити да го стори.

Сега се включи Каанг. Маневрените двигатели пламваха и загасваха в строга последователност, докато „Чарлз Мансън“ повтаряше всяко движение на Вяра. Лъчевите му оръжия имаха по-голям обхват от Нейните и Каанг се стараеше да Я държи на една и съща дистанция.

Вече шест часа Я бомбардираха монотонно из Пояса. Струваха им се като шест дни. Досега тя не бе успяла да отвърне на удара, макар че постоянното използване на трепкащите полета щеше да изчерпи енергийните й резерви повече, отколкото оръжията изтощаваха „Чарлз Мансън“. Контраатаките й бяха нередовни и отслабващи.

Кир стреля отново с лъчевите оръжия. Целта е достигната, докладва стрелковият дисплей. Оръжейните ядра предвиждаха местата, където Тя ще се опита да се прикрие, игнорираха избягващите й маневри и насочваха точно лъчите. Както обикновено, и този път прицелът бе коректен и както обикновено трепкащите й полета отразиха лъча миг преди да порази целта. Тя се прикри отново, използвайки малък некласифициран астероид, и оръжейните ядра се заеха да отброяват нови пет минути. Дисплеят се замъгли. Каанг закова неподвижно кораба, все така на максимална дистанция, и Кир се върна към пиленето на ноктите. Не беше театрален жест, просто нямаше какво друго да прави. Тактиката им досега беше успешна, но и досадно повтаряща се.

Повечето астероидни пояси бяха рехави и разпръснати, но този беше огромен и гъсто заселен. Хор 4 го бе създал с разрушаването на може би три гигантски планети, на мястото на което сега кръжеше изпълненият със сюрреалистични предмети и противоречиви гравитационни полета Пояс. Външните му зони, където си играеха на криеница с Вяра, се състояха предимно от по-малки и хаотично разпръснати астероиди, увиснали в Космоса под причудливи ъгли като растящи скални образувания. Наблюдавани косо, някои от тях изглеждаха толкова близо, че сякаш всеки момент щяха да се сблъскат. Гравитацията в Пояса наподобяваше строително скеле от сили, близки и далечни, немощни или необуздани. Астероидите ги прилагаха едни върху други и на свой ред търпяха силите, упражнявани върху тях от Хор 4, Хор 5 и слънцето Хо. Те се носеха по цялостни и частични орбити, балансирайки и контрабалансирайки едни срещу други като сложния часовников механизъм на Фуурд.

В граничните райони на Пояса се бяха скупчили по-дребните астероиди. По-големите, някои от които с размери на малки планети, обитаваха средата. Имаше толкова много астероиди, че само тези с големина на градове и повече бяха получили класификационни обозначения.

Пет минути по-късно оръжейните ядра инструктираха компютрите, които ги обслужваха, да преминат на „атака, полуавтоматичен режим“. Мостикът отново бе огласен от мелодичен сигнал. Върху екрана се появиха симулирани изображения на целта. Кир стреля веднъж (целта разрушена) и още два пъти (целта достигната), докато Вяра отново бягаше, а Каанг я следваше по паралелен курс. Кир вече се готвеше да се върне към пиличката за нокти, но този път в утвърдилата се схема настъпи лека промяна. Мелодичният сигнал прозвуча отново, но по-силно.

— Задава се контраатака — обяви Джосър. — Вяра ще се хвърли право към нас, както направи с „Кромуел“.

— За втори път от два часа — рече с леко раздразнение Кир.

Но сега вече процедурата се бе утвърдила. Справиха се рутинно, както при предишния случай, разпорежданията на Фуурд в голяма степен бяха противоположни на това, което бяха предприели на „Кромуел“. Всичко приключи още преди Кир да започне да се оплаква. Оръжията на „Чарлз Мансън“ прихванаха Вяра, преди да ги е доближила, Каанг синхронизира курса и скоростта им с Нейната, но в обратна посока, за да запази лъчевия обхват, Тя забави, осъзнала, че маневрата й е разкрита, и Кир я обсипа със залп от лъчеви удари. Трепкащите полета удържаха атаката и Вяра се отдръпна навътре в Пояса, за да потърси ново прикритие. Каанг я последва предпазливо, винаги в техния обхват. Оръжейните ядра се заеха да отброяват нови пет минути.

— Чудя се — рече Каанг, без да се обръща конкретно към някого, — защо Нейните полета не поглъщат енергия като това на ракетата?

— Ракетата е без екипаж — отвърна Джосър. — Може би енергопоглъщащите полета са опасни за живи същества.

— Смяташ ли — попита Кир, — че на онзи кораб има живи същества?

— А ти смяташ ли — отвърна с въпрос Смитсън, — че това е кораб?

— Не мисля — намеси се Фуурд, — че моментът е подходящ за метафизични спорове.

— Напротив, командире — възрази Кир. — Ако нещата продължават все така, ще имаме предостатъчно време за разговори. И аз за моята пиличка.

Почти незабележимо едно от корабните ядра нанесе корекции в навигационните файлове, като изтри голям брой астероиди от Пояса. Това беше нелеко, но необходимо упражнение, „Чарлз Мансън“ вече бе коригирал значителна част от картата на външния Пояс и вероятно щеше да продължава да го прави. Ценни данни, които трябваше да бъдат съхранени.

Пет минути по-късно оръжейните ядра инструктираха компютрите, които ги обслужват, да преминат отново на „атака, полуавтоматичен режим“. На мостика отекна хармоничен сигнал. На екрана се появи симулирано изображение на целта и стрелкови дисплей. Този път прикритието й беше AL-4091, астероид със средни размери, който бе разрушен след две лъчеви попадения. Тя се откъсна и побягна отново навътре в Пояса и Кир Я застигна с четири изстрела, преди да си намери прикритие. Каанг придвижи внимателно „Чарлз Мансън“, докато Вяра навлезе в обхват.

Вторият етап от схватката им течеше вече шест часа и половина. Фуурд поиска текущ доклад за състоянието, получи го и го изслуша, макар че в него нямаше нищо интересно.

— Благодаря ви — рече накрая. — Нямам нови разпореждания.

Той кимна на Кир и оръжейните ядра започнаха да отброяват нови пет минути. Изминаха още толкова преди ядрата да инструктират компютрите, които ги обслужват, да преминат на „атака, полуавтоматичен режим“. Промяната в ритъма бе осезаема като забавено туптене, но рутинната реакция остана същата. Прозвуча мелодичен сигнал, на екрана се появи симулирано изображение на целта и стрелкови дисплей. Прикритието й беше AK-5004, поредният астероид със средни размери, чието разрушение отне два изстрела. Тя се откъсна и побягна отново навътре и Кир Я застигна с пет изстрела, преди да намери ново прикритие. Каанг Я проследи на паралелен курс и забави, когато навлязоха в обхвата на своите оръжия. Започна ново петминутно отброяване.

— Кир.

— Командире?

— Ако бяхме на нейно място, още колко време щяхме да издържим, преди енергията, отделена за трепкащите полета, да изтощи ресурсите ни?

— Пет часа до началото на опасното състояние, но поне трийсет до пълно изчерпване.

— Смитсън, може ли да предположим…

— Ако Тя е кораб като нашия и нищо повече, трепкащите й полета би трябвало да изчерпват енергията й със същите темпове. Да предположим, че кризата настъпи след трийсет часа. Но до десет часа ще Я пронижем смъртоносно.

Което също е съвсем приемливо, помисли си Фуурд. Беше навлязъл във втората фаза учудващо спокоен, след като в първата едва не преживяха катастрофа, и се придържаше упорито към избраната тактика: бавно, предпазливо и монотонно изтощаване на противника. След близо седем часа преимуществото, което му даваше този подход, все още бе едва забележимо, но продължаваше да се трупа като купчинка дребни монети в касичката на магазинер. Нямаше внезапни прозрения, като например, че те са първият противник, успял да спечели някакво преимущество срещу Вяра, нямаше душевен подем или драматизъм.

Колкото и да беше странно, оказваше се, че конвенционалните методи за борба, на които го бяха учили, преди да му позволят да прибягва до неконвенционални, сега му бяха от полза. На Хор 5 той все още искаше да Я изненада с нещо неочаквано. В Пояса вече смяташе, че рутината е за предпочитане. Една импровизирана битка в Пояса щеше да е от полза за Нея, докато това монотонно преследване му позволяваше да разчита на превъзходството на дългобойните си лъчеви оръжия. И засега се получаваше. Дори и трепкащите полета да не Я изтощяха напълно, Тя пак нямаше да може да се измъкне от тяхната хватка. Ако пък започнеше да губи ресурси, просто трябваше да почакат, докато системите й се обезкървят и издъхнат.

— Командире, имаме повикване — обади се Тахл.

— Не казах ли да не приемаш…

— Мисля, че би трябвало да приемете това.

Тахл посочи архаичния микрофон, щръкнал на пулта пред Фуурд. Под него блещукаше червена лампичка. Тези микрофони бяха стандартното средство за контакт с Министерството. Те осигуряваха само звукова връзка — Министерството не разчиташе на картина — и въпреки античния си вид всъщност бяха подсигурени с телепортиращ канал до Земята.

— Министерството на административните работи до Фуурд на „Чарлз Мансън“, обадете се, ако обичате.

Фуурд забеляза, че Джосър застива, но се подразни на себе си. „Дали не ми се е сторило, защото съм предубеден?“

— Говори Фуурд. Идентифицирайте се, ако обичате.

— Канцеларски офицер Лок, Отдел за различни превозни средства, Министерство на административните работи. Командире, Министерството изразява съжаление, че се налага да ви обезпокоим в този момент. Става дума за чисто процедурен въпрос. Ако не е удобно…

— Изчакайте проверката, ако обичате.

Фуурд погледна към Тахл и Джосър, които се заеха да проверяват: Тахл — източника на сигнала, Джосър — вградения в него утвърдителен код и гласовия модел. Това бяха три от необходимите проверки, четвъртата беше речникът и формата на обръщане.

Досега само четвъртата бе потвърдена. На иносказателния език, използван от Министерството на административните работи, Отделът за различни превозни средства беше всъщност Външната секция на Министерството, канцеларските офицери имаха по-голяма власт и от генерали, те никога не се извиняваха за причинено безпокойство, нито търсеха някого по чисто процедурен въпрос.

— Командире — заговори Лок, — имам съобщение от Министерството за вас. Ще бъдете ли така добър да побързате с проверките?

— Джосър? Тахл?

— Командире, гласовият анализ се стартира повторно — отвърна Джосър.

— Се стартира повторно?

— Гласът не съвпада напълно с този на Лок.

— Командире, сигналът е фалшив — обади се Тахл. — Идва от Нея.

— Кир, стреляй, преди Тя да напусне прикритието!

Кир вече бе посегнала към пулта, като ругаеше ядно.

Тя прекъсна петминутната процедура. На мостика отекна хармоничният сигнал. На екрана се появи симулация на целта и стрелкови дисплей.

— Късно е командире, Тя ни избяга. Вече е вън от обхват. Продължава да навлиза в Пояса на йонни двигатели, при високо ускорение.

Фуурд изруга по-меко и не така вулгарно като Кир, сетне притихна. Беше й отнело само броени секунди, за да им се измъкне, а сега вече сякаш Я нямаше от часове.

— Командире — поде Каанг, — мога да Я върна в обхват, ако потеглим веднага.

— Не и този път. Няма нужда.

— Простете, командире… няма нужда?

Фуурд я погледна изненадано. Каанг никога не подлагаше на съмнение тактическите му действия, тя си даваше сметка, че е само пилот.

— Каанг, Тя не бяга от нас и няма нужда да Я преследваме. Вяра ще ни чака.

— Командире — намеси се Кир, — без да проявявам неуважение, ще ви помоля да преосмислите решението си.

— Джосър, какви са настоящите й курс и скорост?

— Има ги на екрана, командире. Навлиза в Пояса с шейсет процента, но скоростта й пада.

— Каанг, ако обичаш, последвай Я на Нейния курс. Трийсет процента — той се обърна към Кир. — Права си, не можем да останем тук. Но няма да Я преследваме. Сега, когато е извън обхват, Тя ще ни чака.

Подобно на Фуурд мостикът изруга тихо и притихна.

Каанг стартира йонния двигател и те продължиха навътре в Пояса. Фуурд изгледа ядно микрофона, чиято червена лампичка все още мигаше.

— Сега можеш да се махнеш — рече му той.

Нямаше отговор. Лампичката продължаваше да премигва.

— Казах, че можеш да се махнеш. Ти не си истинска.

— Нито ти. Нито Министерството. Нито Федерацията.