Джон Лав
Вяра (13)

3.

— Обявете бойна готовност — нареди тихо Фуурд. Мракът се спусна като покривало от черна козина на мостика. Главните светлини притъмняха, оставяйки само сиянието на пултовете и на звездите от овалния екран. Креслата се разпънаха до позиция за пълно натоварване. Из сумрачните тунели зазвучаха аларми.

— Тахл, бъди така добър да поискаш от неизвестния да се представи.

От подлакътника на креслото на Фуурд се източи дълга и тънка тръбичка — разпръсквател, подаващ вещество, потискащо съня и естествените нужди.

— Е?

— Няма отговор, командире.

— Продължавай да настояваш, ако обичаш. Джосър, координати на непознатия.

— 12-19-14, командире. Зад нас, идва откъм Сакхра.

— Благодаря ти. Каанг, бъди така добра да ни завъртиш, за да се изправим срещу него. После задръж.

Чу се едва доловимо потракване от внезапно огъналия се разпръсквател, докато корабът изключваше фотонния двигател и се задействаха гравикомпенсаторите. Други компенсатори преминаха като завеса през екрана, преобразувайки звездната карта от аналогово в реално изображение.

— Джосър?

— Според предварителните данни непознатият е крайцер от клас 097 на Хорския флот. Скоро ще получим картина.

„Чарлз Мансън“ се завъртя, докато маневриращите двигатели изпускаха огнени фонтани през соплата си, Канг бе синхронизирала разположените на различни места по корпуса двигатели така, че да не повишава натоварването — маневра, която по принцип би трябвало да се извърши от компютър, но тя го направи ръчно, за да не губят скорост. Звездното небе се разтегли върху екрана, сякаш беше кожа, изопваща се отвътре, докато мостикът се върти. Корабът замря.

— Джосър, сигурен ли си, че това е кораб от Хорския флот?

— Да, командире.

— Достатъчно сигурен, за да го нападнеш, ако беше на Нейно място?

Джосър примигна от странния въпрос, но каза:

— Да, командире. Вече получавам подробна информация, която е доста насочваща. И картината също ще излезе скоро.

— Благодаря ти. Подай я на екрана веднага щом бъде обработена. Тахл?

— Командире, все още няма отговор на запитването за идентифициране.

— Тогава свържи се е командването на Хорския флот на Сакхра.

— Вече го сторих, командире. Отричат да са пращали свой кораб да ни следи.

— Време е да се чуя с този директор Суон.

— Ето я картината, командире.

От една разширяваща се точка точно пред тях въображаемата кожа започна да се прокъсва и на нейно място се появиха локално увеличени изображения като пластир върху рана. Картината беше толкова контрастна, че на моменти отделни детайли изпъкваха над други: сребристите плочи на корпуса, пръстените на маневрените двигатели, петна от оксидация, а най-ясна от всичко бе емблемата на Хорския флот. Корабът беше огромен, с масивна конструкция, и изглеждаше достатъчно близо, за да ги заплашва със сблъсък.

— Когато спряхме и се завъртяхме — заговори Джосър, — той премина от фотонни на йонни двигатели. — Приближава ни много бавно, с около пет процента. И е в пълна бойна готовност.

— Да — кимна Фуурд. Той разглеждаше спуснатите жалузи на илюминаторите, които изглеждаха като присвити клепачи и оръдейните люкове, проточили движещи се напред-назад цеви.

— Командире — заговори Тахл, — директор Суон на линия.

— Благодаря ти. Свържи ме, ако обичаш.

— Тишина.

— Нещо не е наред ли, Тахл?

— Съжалявам, командире. Директор Суон току-що прекъсна връзката.

— Позиция на непознатия 12-18-14 и се приближава бавно — намеси се Джосър.

— Прекъснал връзката? Не разбирам.

— Казах му, че настоявате спешно да говорите с него. Той отвърна „по-късно“ и изключи връзката.

Фуурд се усмихна бегло.

— Командире — намеси се Кир за пръв път, — все още сме в пълна бойна готовност.

— И?

— И нямам заповеди. Бих искала да ви попитам дали смятате…

— Дали смятам да нападна кораба?

— Заповедите ни бяха съвсем точни, командире.

— Да, имам копие от тях. Зная какво трябва да се направи.

— Командире — поде Джосър, — за протокола аз трябва…

— Не, за протокола ти не трябва. Ако обичаш, съсредоточи се върху позицията на непознатия. Мога ли да получа последните координати?

— 12-17-14 и се приближава бавно.

— Благодаря ти. Тахл?

— Все още няма отговор, командире. От непознатия и от директор Суон.

— Свържи ме със заместника на директор Суон. Кажи му, че имам важно съобщение.

— Непознатият е на 11-17-14 и… командире, той снижава скоростта!

Фуурд погледна към екрана. От предната част на кораба се виждаха пламъчетата на маневрените двигатели. Скенери и оръжия надзъртаха от тъмните полукръгли отвори на своите люкове. Без да бъде инструктиран, екранът на мостика подаде картина от друг ъгъл, показвайки названието и флотския номер, СЕЙБЪЛ 097 CX 141, с релефни букви над един от бордовете. Корабът пред тях замря неподвижно.

— Каанг, ако обичаш, продължи напред на йонни двигатели, но не повече от пет процента. Тахл?

— Установих връзка със заместника на директор Суон.

— Ах, да, Кир, засега нямам други заповеди. Благодаря ти, Тахл. Свържи ме с него, но без образ, само звук.

— Командир Фуурд? Не получавам от вас…

— Простете. Вие сте заместник на директор Суон, нали?

— Аз съм. Но не получавам образ от вас.

— Чувате ли ме ясно?

— Да, командире.

— Тогава, ако обичате, предайте следното съобщение на директора. Кажете му, че както изглежда, „Сейбъл“, крайцер от клас 097 на Хорския флот с номер CX 141, е нарушил заповедта и ни следва в района за предстоящо стълкновение. Подчертайте думите „както изглежда“. Предайте му, че имам заповед да вляза в бой и да унищожа един неидентифициран кораб, чиито характеристики… — записвате ли всичко това?

— Всяка ваша дума. Моля продължете, командире.

— Един неидентифициран кораб, чиито характеристики не са добре изучени, но който според досегашните наблюдения притежава способността да избягва и смущава работата на скенерите. — Той погледна за миг към Джосър. — На Хорския флот е наредено да остане на отбранителни позиции около Сакхра, а в моите заповеди е указано, че мога да разчитам Хорският флот да ме остави да се справя сам със споменатия кораб.

— Командире, вече получихме запитване по въпроса от един от вашите офицери. Уверявам ви, че се отнасяме към него с най-голямо внимание. Ако някой наш кораб е нарушил бойната формация, незабавно ще му бъде наредено да се върне, а в случай че откаже, ще бъде приложена сила.

— Струва ми се, че не ме разбрахте — рече Фуурд. — Нека завърша съобщението и вие ще го предадете на директора. Този неидентифициран кораб — ще използвам названието Вяра, както е известно на повечето — може да избягва или смущава скенери. В заповедта ми се казва: мога да съм сигурен, че Хорският флот ще ме остави да се справя с него сам. Корабът, който ни следва, упорито отказва да се идентифицира. Моля, предайте на директора, че съм принуден да предположа, че става въпрос за Вяра и че по някакъв начин тя успява да се представи на скенерите ни като кораб от Хорския флот. Ето защо съм принуден да Я нападна и унищожа.

— Командире — обади се тихо Джосър. — Длъжен съм за протокола да повторя, че получих данни за този кораб и той определено е от клас 097. Емисии на двигателите, размери, маса — тези неща не могат да бъдат фалшифицирани.

Фуурд, изглежда, не го чу, макар че на мостика цареше мъртвешка тишина.

— Тахл, продължаваш ли да изискваш идентификация?

— Да, командире. Никакъв отговор.

— Не спирай да пращаш запитване до момента, когато открием огън.

— Командире — упорстваше Джосър. — Това ще бъде…

— Недей! — тросна се злобно Кир, преди Фуурд да успее да отговори. — Не казвай, че ще е убийство!

— Благодаря ти, Кир, това е достатъчно — рече Фуурд.

Но за Кир не беше.

— Неразрешени коментари — продължи да говори злобно тя, втренчила поглед към Джосър — от младши офицери могат само да навредят.

— Благодаря ти, Кир, казах, че е достатъчно.

— Командире — рече Тахл, — директор Суон е на линия.