Труди Канаван
Отстъпница (33)

Епилог

Шумът в коридора предупреди Сери още преди да съзре светлината. Той се изправи с облекчение и зачака Аний да се появи. Когато тя се приближи до него. Сери видя усмивката й и въздъхна с облекчение. Радваше се да я види толкова щастлива. Добре, че си беше намерила приятелка. Стоенето по цял ден в укритието не й се отразяваше добре. Колкото и тренировки да провеждаше със Сери и Гол, те не успяваха да задоволят неспокойната й природа.

„Единствената истинска опасност в тези посещения при Лилия е стабилността на проходите под Гилдията“. Никой Крадец не смееше да минава оттам. Твърдеше се, че слигите, децата от копторите, които си бяха изградили домове в части от Пътя на Крадците, познаваха инстинктивно опасните места и можеха да избягват нестабилните райони. Аний бе отвела Лилия в тунелите и двете бяха започнали да правят поправки. Той се надяваше, че двете знаят какво правят.

— Не беше нужно да ме чакаш — каза Аний не за пръв път.

Сери сви рамене.

— Нямам нищо против.

— Нямаше ме с часове.

Той погледна към Гол.

— Двамата бяхме заети.

Тя въздъхна и мина покрай него.

— Сега накъде?

— У дома — каза той.

Докато вървяха, Сери си мислеше за съобщението на Сония. Не можеше да я обвинява, че се е хванала за възможността да се види с Лоркин. Той щеше да постъпи по същия начин.

Но не можеше да се довери на Калън така, както вярваше на нея. „И не само защото не го познавам така, както познавам Сония, или защото той не е от нисшите съсловия, дори не заради това, че харесва роета. Този мъж е твърде…“ Той потърси правилната дума и най-накрая се спря на „непреклонен“. Сери не се съмняваше в обещанието му, че няма да се откаже от търсенето на Скелин, но то бе дадено от уважение към закона и правдата, а не от желание да защити останалите. Крадецът се съмняваше, че Калън ще се отклони от законите или от представата си за правдата, и това сигурно щеше да доведе до нараняването на много хора. „И това със сигурност ще са Аний, Гол и аз“.

Най-после стигнаха до входа на укритието. Навън бе студено и те бяха измръзнали. Искаха да влязат бързо и да се стоплят, но се насилиха да вземат всички предпазни мерки и с вкочанени пръсти провериха капаните. Щом влязоха вътре, Аний отиде да запали огън, докато Гол проверяваше дали пътищата им за бягство не са компрометирани.

Сери се отпусна на един стол. На масата имаше бутилка вино и три чаши. Той въздъхна. Точно сега имаше нужда от една топла чаша бол.

— Празнуваме ли нещо? — попита той, поглеждайки към Аний и Гол.

Двамата се обърнаха и го погледнаха с озадачени лица.

Сери посочи бутилката.

— Това ваша идея ли е?

Двамата поклатиха глави.

Той се обърна и се вторачи в бутилката. Сърцето му трепна. Ушите му се изпълниха с шум. На гърлото на бутилката бе привързан етикет, на който бяха надраскани три думи. Крадецът се взря отблизо в тях.

„За дъщеря ти“.

Сери скочи на крака.

— Вън — изпъшка той. — Някой е бил тук. Трябва да се махаме.