Мая Вуковска
Гърлото на зимата (6)

Колко хора могат да кажат, че са били толкова близо до вратите на Ада, че са усещали с кожата си горещината, излъчвана от казаните? Аз мога. Бях отвън. Почуках, но дяволите не ми отвориха.

През следващите три седмици живея като квартирант в собствения си дом. Негласно сме се разбрали с Лина да обитавам малката гостна и да ползвам прилежащата към нея баня. Общо 16 квадратни метра. Никога не съм си мислел, че двама души могат да живеят в една къща и така да разчитат времето и действията си, че да не се засекат нито веднъж в продължение на почти 20 дни!

От време на време Лина пускаше децата при мен, за да си поиграем; пращаше ги „във ваканция“ един вид. Ако междувременно Ема се насереше, се обаждах по мобилния на Лина и тя изпращаше домашната помощница да донесе памперси за смяна.

— Госпожата ме помоли да ви кажа да не пускате толкова силно блек метал, докато децата са при вас.

— Ааа, така ли каза госпожата?

Аня, домашната помощница, свива рамене — тя е само вестоносец, а и украинка, така че с поглед ме умолява повече да не я забърквам в това.

— Добре, няма — отговарям примерно, но веднага след като Аня излиза, надувам до дупка Burzum и това кара хлапетата да запищят от кеф, че правим нещо, което майка им е забранила. Клои започва да скача върху леглото ми, тръска кестеняви къдрици и имитира, че свири на китара и откъсва глави на живи пилета, както съм й разказвал, че правят някои блек металисти. Ема също пищи, но то е по-скоро, защото музиката я плаши, а и защото гледа какво прави сестра й.

В края на март, няколко дни преди Великден, „госпожата“ излиза от покоите си и благоволява да ме посети в моята скромна обител, по пода на която се въргалят празни бутилки, потни тениски, чифт джинси с изсъхнало лайняно петно на единия крачол (даже не знам дали лайната са били мои) и празни тубички от течен шоколад, които обичам да си изстисквам в устата от разстояние.

Лина прави гримаса, но е така благоразумна да не подхваща темата за уютната ми кочина, а кара направо:

— Вашите се обадиха. Излъгах ги, че имаш среща с клиенти и затова ти е изключен телефонът. Искат да идем при тях за Великден. Казах добре. Тръгваме в петък по обяд, гледай да не се напиваш още от сутринта, понеже ще ходим с колата и ти ще караш. Чао.

Adios, да го духаш.

До петък се чукам 64 пъти с Маеве. Тя вече знае, че жена ми ми изневерява с някакъв нещастен тип от нейната служба, и приема това като стимул да зареже собственото си семейство. Аз не правя нищо — нито я окуражавам да го направи, нито й казвам да не го прави.

— Кажи ми какво искаш, дявол да го вземе! — крясва ми накрая тя и започва да ме рита по глезените, както лежим един до друг в леглото на режисьорката.

— Ако ти кажа нещо, ще го направиш ли? — поглеждам я толкова влюбено, че я усещам как омеква веднага. Цаката при жените е да им позволиш да се огледат в очите ти като в огледало. Ако видят образа си отсреща, всичко е наред — вече могат да са сигурни, че им принадлежиш тялом и духом. И това ги успокоява. После са готови на всичко за теб. Чувството е МНОГО ЯКО!

— Да, — е отговорът й, в който изобщо не съм се съмнявал.

— Искам да ми изпържиш филии.

Маеве ме гледа с отворена уста — не знае дали се шегувам или давам завоалиран отговор на дилемата й. Аз обаче нито се шегувам, нито говоря с метафори. Наистина ми се ядат филии. Става ядосана от леглото, хвърчат чорапи и гащи, тя сумти и си говори сама.

Чувам как външната врата се трясва.

— Това май значи не — въздъхвам и ставам да се разтъпча и да нахраня мършавите котки на режисьорката, които винаги сядат на перваза на прозореца и ни зяпат, докато правим секс. След шоуто задължително получават консерва.