Мая Вуковска
Гърлото на зимата (32)

Сряда.

За двайсти път сигурно ме разпитват в полицията. Не съм спал, не съм ял, не съм даже пикал.

Чувствам тялото си изтръпнало. Предната нощ повърнах малко кръв — сигурно ударът на Бо ми е спукал някоя язва. Прегледаха ми стомаха на видеозон в спешното отделение, направиха ми и рентгенова снимка, дежурният лекар попита дали ще подам оплакване за нанасяне на средно тежка телесна повреда срещу „нападателя“ си. Обясних, че не съм бил нападнат, просто със съдружника ми сме се спречкали за нещо, това е, и не, няма да подам оплакване. „Пострадали сте сериозно“, казва ми докторът. „Ще трябва да налагате мястото със студени компреси на всеки 12 часа и в продължение на 30-тина седмици да си осигурите пълно спокойствие.“ Добре, съгласявам се кротко, защото знам, че ако започна да противореча, положението само ще се влоши. Няма начин да лежа 30 седмици и да сера в подлога!

След като приключва поредният разпит и инспекторът става, за да се разтъпче и да си налее поредната голяма доза шварц кафе, в скромно мебелираната стая за разпити влиза някакъв мухльо и заявява, че представлява семейство Алквист, които ще предявят иск за моето задържане и подвеждане под съдебна отговорност като индиректен виновник за смъртта на непълнолетната им дъщеря.

Добре, отново се съгласявам кротко и се вторачвам в черната утайка от кафето на дъното на чашата си.