Мая Вуковска
Гърлото на зимата (24)

Денис и Мари-Ан определиха дата за сватбата — 24 юни. Всички сме поканени, аз официално съм определен за кум. (Мари-Ан се опита да обясни по заобиколен начин на майка ми, която веднъж ми гостуваше за уикенда и бях поканил бъдещето семейство у нас на вечеря, че няма начин жена ми да е кума. Главата на майка клюмна; за нея това беше последният пирон в ковчега на брака ми с Лина.) Денис каза, че може да им подаряваме всичко без стенни часовници и тостери. Попитах дали номерът ми ще мине, ако им подаря саксия с африканска теменужка. Мари-Ан просъска: „Само да си посмял, Мике!“ „Той се шегува, бебе!“, каза Денис. „С моята сватба шеги не искам!“ отсече Мари-Ан. „И без това отсега виждам какъв голям проблем ще е да си намеря чантичка в тон с роклята. Не трябваше да я избирам в такъв ПРОБЛЕМЕН цвят.“ „Супер си е цветът, бебе, стига с тия драми!“ „На теб, разбира се, ще ти е все едно, дори ако отида облечена в хартиени пазарски торби.“ „Това е просто една чанта, да му се не види! И една найлонов плик може да свърши същата работа.“ „Ти май не взимаш тая сватба на сериозно.“ „Напротив, бебе, сериозен съм като инфаркт.“ „Уф!“ Мари-Ан демонстративно се извъртя на един хълбок на стола си и запали цигара. Явно няма да мина само с африканска теменужка. Мисля си за нещо голямо, розово, с човешки ръст, което като се навие да ходи, да казва „Тате“ и да има три сполучливо изработени отвора по тялото си…

Момичетата от компанията не са особено превъзбудени относно предстоящата сватба. Май само Пени си е купила нова рокля. Всъщност две, които са подобни, но с различна номерация, в случай че напълнее и не успее да влезе в първата. ХР-то каза, че ще се облече „секси, като за дискотека“ и ще си освежи цвета на косата. Зина няма да дойде, понеже, както заяви, по всяка вероятност ще бъде в Лондон по това време, заета да се кара с мъжа си. Кого от дамите пропускам? Аха, Микка. Тя не сподели какво ще облече (но едва ли ще е с рокля; тя, разбира се, НИКОГА не носи рокли!), но се поинтересува дали може да донесе черния си гарван в дамската чанта, понеже напоследък птицата преживявала тежък период и имала нужда от постоянен човешки контакт. Обеща да не я пуска да кръжи над младоженците, докато се бракосъчетават, понеже това можело да се изтълкува от някои като знак за лош късмет в семейния живот. Мари-Ан зяпна срещу нея.

— Ама ти сериозно ли?

— Напълно.

— Не можеш да мъкнеш никакви гарвани, Микка.

— Добре, просто попитах. Исках да съм любезна и затова ще уважа желанието ви.

— Нейното желание — Денис побърза да я поправи. — На мен лично ми е все тая дали ще дойдеш с гарван или с хипопотам. И без това по-голям звяр от леля Труди на тая сватба едва ли ще има… Но трябваше да я поканим, защото в противен случай ще ни направи магия, от която или ще стана импотентен или на Мари-Ани ще й окапе косата.

Стан дъ Сталиън каза, че ще бъде облечен скромно — с лека лятна риза от египетски памук, джинси долче-тинтири-минтири и ефирен шал, преметнат небрежно през едното рамо. Разкош! Мен ще ме накарат да нося костюм по всяка вероятност. Не, всъщност сигурен съм. Отсега ми прималява при тая мисъл. Денис каза: „Мен лично ми е все едно дали ще си дойдеш по ей тия джинси, брат, и избелялата шапка. Честно. Ама Мари-Ан ще се разфучи; просто я чувам как вика: «Еба ти, Мике, за един ден ще направиш изключение и ще я махнеш тая шапка. Не искам да те гледам с нея на сватбените си снимки до края на живота си. А и леля Труди нали ще дойде — тя много държи на традициите…»“

— Нямам костюм — свих рамене. Което си беше вярно. — Всъщност имам един, но първо, много е демоде, второ, от моята сватба е, а това значи, че е прокълната дреха, и трето, оттогава съм отслабнал поне с 20 кила и сега ми седи смешно — все едно съм на 12 и съм със сакото на баща ми. Заеби!

— Спокойно, брат, ще измислим нещо! — ръката на Денис върху рамото винаги ми е действала успокояващо. Когато бяхме хлапета, се криех при Денис, когато бягах от къщи. Не се случваше често, но когато бягах, го правех с жар и решителност, достойна за хунски воин. Майката на Денис беше учителка по музика и почти винаги откъм къщата им се чуваше скрибуцането на поредния некадърен ученик. През лятото Денис винаги оставяше прозореца на стаята си открехнат в случай че ми се доще да избягам, да се скрия при него и после цяла вечер да слушаме забранените от майка му групи като си поделяме слушалките на уокмена му. Покачвах се на ореха в задния им двор и оттам — хоп! — в стаята на Денис. В овехтялата си раница си носех чифт чисто бельо, няколко книги и касети с музика и Капитан Луда Глава — една фигурка на еднокрак пират, която ми беше любима, но не я показвах на момчетата, понеже малко ме беше срам — можеха да си помислят, че съм женчо, понеже все още си имам любима играчка. Но Капитан Луда Глава не беше просто кукла, той МОЖЕШЕ ДА ПРЕДСКАЗВА урагани и слънчеви затъмнения, а по време на пътешествията си по маршрута на легендарния Тур Хейердал даже беше разговарял с русалки!

Погледнах Денис — всичко ще бъде наред. Не само за сватбата. По принцип… Денис ми го казваше с уморения си поглед. Състарен със сто години, откакто последно ядохме череши на верандата на тяхната къща, а откъм къщата се чуваше скрибуцането на поредния ученик по цигулка на майка му.

Обичам Денис.

Споделям страховете си относно облеклото си на кум една вечер в бара на Джоко (бъдещите младоженци ги няма, на гости при някакви роднини са, затова цял ден трябвало да пекат сладкиши и да се напият предварително, понеже там сервирали само ликьори с вкус на сироп за кашлица и сок от боровинки). Приятелите вяло се опитват да ми вдъхнат кураж, макар да знаят, че това е загубена кауза — щом булката е казала, че ще съм с костюм, значи ще съм с костюм, и точка. И удивителна!

Съвсем неочаквано, като гръмотевица през зимата, на другата сутрин Микка се появява в офиса ми и оставя голяма кутия, опакована в луксозна златиста хартия върху бюрото ми.

— Това ти е костюмът за сватбата… селянче! Има и риза. Дано да са ти по мярка. Трябва да тръгвам — таксито ме чака.

Жив да не бях.

Трябва да организирам ергенското парти. Но ме мързи. По-скоро нямам вдъхновение. Предложенията за място и тема получавам от жените в компанията, макар че, както е според традицията, точно те трябва да си затварят ушите и устите, когато става дума за ергенско парти. Защото ергенското парти е нещо свещено; то не трябва да бъде умирисвано от путки в никой случай! Аз им казвам: „Айде, ако обичате, дами, да не се бъркате! И сам ще се оправя.“ Но истината е, че нямам никаква идея какво да правя. Мари-Ан ме поглежда изпод вежди, а от погледа й излитат балистични ракети, които са предназначени да ме унищожат, ако евентуално докарам курви на партито. Само че аз за себе си едва смогвам да намеря напоследък, пък камо ли за Денис!

Всъщност развоят на събитията същата вечер показва, че не трябва да мисля толкова песимистично. След като се натряскваме свински, се прибирам към 3 сутринта и си лягам, без дори да си правя труда да си сваля кецовете. На прага се спъвам в левия си крак и за малко не си разбивам главата. После черното коте се появи отнякъде, заумилква ми се около глезените, аз го настъпих, то изквича, пак го настъпих, изругах, ще горя в ада със сигурност, задето изтезавам беззащитни животинки. Лазих, търсих го къде се е шмугнало, исках да е уверя, че не съм му размазал някой крайник. Мац, мац, мац. Няма го. Пука ми. Като пригладнее, само ще излезе. Браво, че Клои пак е при майка си. Последната ми мисъл преди да заспя мъртвешки е, че на сутринта трябва да запазя маса в Pepe’s за ергенското парти. Познавам собственика — един тип с изкуствено око, на когото дължа някакви пари, но пък все се надявам, че може и да е забравил. Дано не ми прати адвокатите си, копелето тъпо! И после заспивам.

Следващата мисъл в главата ми е следната: „Защо, да го еба, получавам ерекция по средата на сън, в който майка ми седи на терасата в старата ни къща и плете пуловер?!“ Една, две, три секунди.

И хоп — озовавам се в реалността на чудовищните си гаджета. Тоя път са две наведнъж. Влезли са у дома, без да ги чуя, без нищо. Явно не съм заключил след себе си, нито съм пуснал алармата срещу крадци. Ако обаче алармата се беше активирала, сега щяхме да имаме парти с две курви и ченгета. Отварям едното си око. Лицето на Стярне е толкова близо до моето, че виждам чертите й размазано. Целува ме по устата, но там долу, усещам нечия друга уста. Опипвам с лявата си ръка косите, покрили слабините ми и за момент си представям, че съм в извратена телевизионна игра, в която участниците са с вързани очи и трябва да познаят кой им духа пипнешком.

Сещам се какво е станало. Двете кучки са се срещнали в бара на Джоко, седнали са на отделни маси, известно време са се гледали като зли шотландски ръгбисти от противоположни отбори, после Перъдайз е отишла при Стярне и й е казала нещо от сорта на: „Нищо няма да постигнеш с него. Ще те използва, както си намери за добре, и ще те зареже.“

„Ти гледай себе си, сестро.“

„Няма какво да се гледам. Аз съм му любимка за момента. Ти си натрапницата. За каква точно се мислиш? Тъпа еднодневка!“

„Ако бях еднодневка, нямаше да ме води на концерт на един… забравих му в момента името.“

„Ха! Ха!“

„Като се смееш така с отворена уста, ти се вижда чак до дъното на кухата глава, Перъдайз.“

„Значи Мике говори за мен, щом ми знаеш името!“

„Не, скъпа, разбрах го, докато подслушвах как осем момчета си разказваха истории как са те ебали.“

И така нататък, и така нататък. В крайна сметка не са успели да си ме поделят, но лошата новина е, че не са успели и да си изподерат очите. И са направили това, което жените умеят най-добре — да се съюзят срещу врага-с-парче-между-краката. Щом не могат да ме имат само за себе си поотделно, тогава, познай какво, Мике, ще те ебем дружно!

Мислех, че ще ми хареса. Не бях правил тройка. Бях гледал тройки на видео. И четворки. И даже малко тайландско порно, граничещо с педофилията. Но в сексуалната си практика до този момент се бях ограничавал до най-старото правило — четири ръце, четири крака и един чеп. По възможност моя!

Беше предълга нощ, която продължи половин час. И отгоре на всичко не ми се получи. Дали беше заради алкохола или заради смайването, не знам, но просто не ми се получи. Не успях да свърша. А двете се лизаха. И си смукаха зърната. Пълна програма. Всеки на мое място би изстрелял половин кило сперма поне до съзвездие Цефей (което по принцип е най-близкото до Северния полюс!).

— Хайде да спим, — казах по едно време и завъртях гръб на момичетата. Сатана се опита да се вмъкне при нас на леглото, за да се погали, но Перъдайз се разпищя, все едно че я е полазил Човека паяк и котето избяга подплашено от истеричната й реакция. И пак се скри под гардероба. Мамка му — утре пак ще мия котешка урина.