Мая Вуковска
Гърлото на зимата (35)

Предварителните изслушвания по делото Алквист срещу Окерфелд са насрочени за началото на ноември. Гейският ми адвокат каза, че не може да се занимава с две дела наведнъж. Още повече че предметът на второто не бил по неговата специалност. Я коя е твоята специалност, путьо? Ебане с травестити?

Къщата ми е студена като гробница.

Вече дори не плача.

Една сутрин ме събужда яко блъскане по външната врата. Едвам излазвам от леглото, за да отворя. Чак когато заставам лице срещу лице с куриера с униформа в червено и жълто и виждам отпусната му челюст и ококорени очи, се сещам, че съм без гащи. Смотолявам някакво извинение за външния си вид и го питам какво иска. „Препоръчано писмо за вас, господине.“ Ръката му леко трепери, докато ми дава да се разпиша върху електронната бланка.

Заключвам след шашардисаното куриерче и се връщам в спалнята. Чак сега усещам гадната миризма в стаята. Вдигам щорите, отварям прозорците и хладният есенен въздух веднага ме замайва. Сядам на ръба на неоправяното от седмици легло и разкъсвам плика. Вътре намирам разпечатка на електронен самолетен билет, бележка и връзка с два ключа.

Микаел,

Понякога се получава така, че губим живота си — такъв, какъвто ги познаваме. Много често това се случва, защото сами сме го желали, макар и много често само подсъзнателно. И сме се стремели към разрухата с пълна сила. Радостта от загубата е почти толкова опияняваща, колкото радостта от победата. Крахът е ултимативният душевен афродизиак. Но малцина са тези, които имат сетивата, за да го оценят.

Това, което ти предлагам, не е бягство от проблемите, нито бягство от себе си. Далеч съм от мисълта, че някой изобщо е в състояние да избяга от злото, което таи в душата си. Както и от доброто между прочем. Много хора се заричат, че могат да се променят, че могат да загърбят миналото, несполуките и прегрешенията и да получат нов шанс в живота. И то само защото са го пожелали с цялата си душа. Въобразяват си, че така е редно. Че това им се полага свише. Само че познай какво — няма такова нещо. Никой не заслужава нищо в замяна на отричането от предишния си аз. Понеже не е честно.

И тогава идвам аз.

Идвам с предложение за сделка. Ти получаваш своето ново начало, аз получавам твоето изкупление.

Живей, Мике.

Mikka Usuiituk

P.S. Когато (ако!) пристигнеш на крайната си дестинация, на автогарата ще те чака един възрастен мъж с бяла коса и бяла брада (не е Дядо Коледа, а само негов роднина по бащина линия), който ще те откара до къщата. Ключовете са за нея и за гаража. В гаража ще намериш стар пикап — ключът за него трябва да е на таблото.

Оставям бележката да падне в краката ми и вземам в ръка билета. Датата на полета е 26 октомври, значи утре, а дестинацията е Хелзинки. Следва още един полет — до летище Ивало в Инари. Втората страница съдържа разпечатка на автобусен билет от Инари до някакво място, което се казва Риутула.

Ама къде, за бога, е това? Сядам пред лаптопа, чийто екран е прашасал и нацвъкан от мухи, и отварям GoogleMaps. Това село… Риутула или както там беше, се намира в северна Лапландия!

Не откривам никаква друга информация. Само в един сайт се рекламира фирма за даване коли под наем. Всички други сайтове са на фински.

Какво да правя?

Какво да правя, мамка му???

Влизам в банята, подлагам главата си под студената струя вода и се опитвам да мисля, докато главата ми все повече и повече изтръпва. Накрая не чувствам дори кожата си, докато си бърша лицето. Така и не измислям нищо, затова решавам да си легна. Отново поглеждам разпилените върху леглото и пода хартийки.

Може пък това да не се случва. И в момента да съм заспал и да сънувам…