Мая Вуковска
Гърлото на зимата (34)

Търся пари оттук-оттам, за да си платя гаранцията, която съдът ми наложи като мярка за неотклонение. Само Денис е склонен да ми даде някаква сума, но тя е толкова минимална, че няма смисъл да приемам. Мари-Ан пък ми намери адвокат, който обаче изглежда и мирише на всичко друго, но не и адвокат. Единственото адвокатско нещо, което ми е казал досега е, че ще се бори за условна присъда с изпитателен срок. Което значи, че за него вече съм изпържен отвсякъде и поне 5–6 години в затвора не ми мърдат. И това само за данъчните измами. Дали ще ме осъдят и за смъртта на Стярне е друг въпрос…

Направих хиляда опити да се свържа с Диедре през изминалата седмица. Тя отговори само на едно от обажданията ми. Каза, че е „малко заета“ и ще ми се обади „после, по някое време“. Но вече трети ден чакам да го направи.

Започват първите есенни дъждове. Толкова съм отслабнал, че докато се бръсна, не мога да се позная в огледалото.

Кредитните ми карти са запорирани със съдебна заповед. Ям направо от пакетите мюсли, останали от Клои. Без мляко. Понякога разкисвам ядките в уиски. Екстра е. Не се оплаквам.

Имам си ново хоби. Вечер седя на пода в стаята на детето, гол, само с шапка на главата, слушам Рамщайн до дупка и рева. Мога да напиша книга за лечебното действие на музиката върху човешката душа.

Една вечер решавам да развия хобито си в друга посока и се обаждам на Перъдайз. Пускам си секси гласа. Поне аз така си мисля. Искам да кажа: „Здрасти, сладурано“, но от устата ми излиза само „Зззззз, ууууууу“. Колко съм изпил? Вдигам бутилката срещу лампата. Стига бе, празна е! А си я отворих за следобедна закуска.

— Мике, ти ли си?

— Ззззззззззззззззз.

— Пиян ли си?

— Не.

— Пиян си. Какво искаш?

— Ела дааа… зззззз… чуаме…

— Какво да правим?

— Чу-ка-ме, — явно като казвам думите сричка по сричка, ми се получава по-добре.

— Няма начин.

— Зао?

— Моля?

— За-що не мо-жеш?

— Защото не съм в града. На специализация съм. Забрави ли, че уча за фармацевт? Спечелих стипендия и сега съм в Берлин.

— Леле!

— Мдаааа, провървя ми. Супер, нали?

— Зззззззззззззз.

— Мике, виж, ако няма нищо друго, ще затварям, понеже след малко ще дойдат да ме вземат. Отивам на купон.

Е какво друго? Никога не е имало нищо друго…

— Добре, значи чао. Лека нощ, да спиш в кош!

Как само го изчурулика! А Перъдайз никога не чурулика, когато вечерта не включва секс с мен. Обаче сега е в Берлин. Сигурно там веднага си е намерила други, на които да чурулика и да предлага гостоприемния си анус.

Кучка.

Хайде пак да послушаме металорежещия глас на Тил Линдеман.

Сънувам зимната гора. Снегът е напоен с кръв.

Чия е? Моя ли е? Втриса ме от страх. А може и да не е от страх.

Мисля, че се разболявам.