Петър Кузманов, Цветан Симеонов, Георги Филипов
История на село Медковец (48)

2. Активна читалищна дейност

И след 9 септември 1944 г. медковското читалище „Развитие“ продължава да е център на културния живот и прояви в селото. Все по-широко разтваря вратите си за всички жадни за знания и изяви на културното поприще жители. Цялостната му дейност обаче е поставена под ръководството на комунистическата организация и общинската власт, чиято цел е „построяване на социалистическото общество в селото“. Настъпват големи промени както в състава на ръководството му, така и в идейната насоченост на читалищната дейност. Ръководители на читалището стават членове на БКП или привърженици на социалистическата идеология. Фондът на библиотеката е основно прегледан и произведенията на редица буржоазни автори като Виктор Фалк, Виктор Юго, Емил Зола и много други са инкриминирани от некомпетентни лица, а някои по-будни и практични медковчани обогатиха личните си библиотеки.

При все това постепенно започва да се подобрява материалната база на читалището. След изграждане на гимнастическия салон към гимназията през 1950 г. той е пригоден и се предоставя на самодейните читалищни колективи. По-солидни са субсидиите, които получава от ръководствата на ТКЗС, ПК „9 септември“, МТС, Отечествения фронт и др. Срещу изнасяните спектакли на годишните събрания през 1956-1957 г. читалището получава 10 000 лева, с които успява да закупи и ушие подходящи костюми на участниците в танцовия състав и на дамския битов хор. Мечтите на поколение читалищни дейци за собствена сграда се осъществяват едва 60 години след първото решение на ръководството през 1922 г. С изграждането на монументалния културен дом през 1983 г. читалищните дейци получават отлична материална база.

Пръв председател на читалищното настоятелство след 9 септември 1944 г. е избран Георги Кръстев Пасланджийски — учител и член на БКП. Открива се и нова длъжност домакин-библиотекар. На отчетното събрание, проведено на 21 януари 1946 г., ръководството приема нов устав, съобразен с новия Закон за народните читалища. От протокола става ясно, че на събранието присъствуват 60 членове, които правят следните допълнения към типовия устав, изработен от Върховния читалищен съюз: името на читалището да си остане „Развитие“, месечният членски внос за действителните членове да бъде най-малко 10 лева, по стария курс, а на спомагателните — 5 лева; встъпителният членски внос за действителните членове възлиза на 40 лева. Настоятелството да се състои от 7 членове. С явно гласуване Георги Кръстев Пасланджийски е избран за председател, а Мария Антонова за секретар. Приет е бюджетът за 1946 г. в размер на 213 500 лева в приход и разход.^[1] Вземат се решения за увеличаване на членския състав, за подобряване комплектуването на библиотечния фонд с нови книги, вестници и списания; да се възстанови дейността на „народния университет“ и театралния колектив; да се сформира читалищен джаз и др. Читалището се включва в новите обществено-политически структури. През 1947 г. то избира свой представител в местния Отечествен фронт и става колективен член на СПК „Георги Димитров“.^[2] Към читалището се изгражда редколегия с отговорник библиотекаря Андрей Коцев, чиято задача е писане на мобилизиращи лозунги и издаване на стенвестника „Таралеж“. През 1950 г. отговорник на редколегията става Георги Филипов Биволарски. Той започва да издава многотиражката „Ударник“, която впоследствие се преименува в „Гигант“, а от 1959 г. в „Димитровец“.^[3]

Важно място в читалищната дейност и в общия културен живот на селото заема Андрей Андреев Коцев. В продължение на повече от едно десетилетие (1944-1957) до разболяваното си, със завидна енергия и талант той отдава силите си в народополезни дела. С неговото име са свързани възстановяването и изграждането на първите самодейни колективи в селото. Продължава своята дейност „народният университет“. Изградена е лекторска група от учители и други специалисти, които ежеседмично (всяка сряда) изнасят лекции с различна тематика: на първо място, разбира се, идеологическа, селскостопонска, здравна, патриотична, природонаучна и др.

Още по-голяма просветна дейност разгръща библиотеката. Бързо нараства книжният фонд. Докато през 1943 г. той брои 1338 тома книги и 193 тома списания, то през 1968 г. библиотеката разполага с над 10 500 тома книги,^[4] за да достигне внушителното 20 000 тома в края на 1980 г. или по 6 тома на глава от населението.^[5] Само през 1974 г. са закупени 635 тома, раздадени за четене 10 620 тома на 752 читатели и са направени 5034 посещения на библиотеката. Прилагат се разнообразни съвременни форми на работа: обсъждане на книги, колективно четене, рецитали, изложба на новозакупени книги чрез табла, витрини и плакати, препоръчителни списъци, индивидуална работа с читателите; организират се викторини, разговори-двубои, провежда се Седмица на детската книга, десетдневка на съветската книга, мероприятия за деца и родители; практикува се разнасяне на книги по предприятия за деца и родители; практикува се разнасяне на книги по предприятия, ферми и бригади. Библиотеката активно участвува при юбилейните чествувания на Чипровското въстание от 1688 г., въстанието от 1850 г. в Северозападна България, 150 години от рождението на И. С. Тургенев, 100 години от смъртта на войводата Иван Кулин и др. Отговорничката на библиотеката участвува редовно в районни и национални практикуми по библиотечно дело.

Напълно заслужено библиотеката при читалището в Медковец е класирана на първо място сред селските библиотеки в Михайловградски окръг в националния преглед през 1967 г., а библиотекарката Иванка Александрова Беремлийска с първа награда и парична сума 50 лева — морално признание за нейния дългогодишен и всеотдаен труд, посветен на благородното дело.

С осигуряването на по-добри условия за самодейните колективи през 1950 г. председателят на читалището Андрей Коцев организира два театрални състава — от млади и от по-възрастни актьори — с над 30 души участници; танцов състав от 20 младежи и девойки с ръководител Йордан Горанов Павлов. По-късно се създава още един танцов състав само от циганското население. За общ ръководител на танцовите състави е издигнат младежът Ангел Любенов Конов. Създаден е и смесен хор от 100 души (мъже и жени) с ръководител учителя от гимназията Васил Кръстев Кольов. През 1954 г. е организиран и битов женски хор от 55 жени и девойки под ръководството на учителя Софрон Христов Кожлеев.^[6]

Ръководството на читалището, а след създаването на медковската селищна система и Общинският съвет за изкуство и култура полагат необходимите грижи и отделят средства за повишаване квалификацията на ръководителите и местните самодейни колективи. За периода 1958-1963 г. Цветан Борисов Торньов, режисьор — постановчик на самодейния театър, е изпратен на три 45-дневни курса за театрални ръководители, а Йордан Горанов Павлов на два — през 1970 и 1971 г. Ръководителят на танцовия състав Ангел Любенов Конов в три последователни години (1960-1962) е посещавал едномесечни квалификационни курсове. За издигане на по-високо ниво изпълненията на битовия женски хор читалищното ръководство подсигурява през 1957 г. помощничката на Филип Кутев — Попова, която в продължение на две седмици оказва помощ на хора и неговия ръководител.

Започналата с ентусиазъм и енергичност работа дава добри резултати и Медковец отново се издига като културно-просветен център. През март 1957 г. местното читалище със съдействието на ОЧС — Лом, устройва първия в околията показен карнавален бал, на който присъствуват читалищни деятели от околията. Селото става домакин на районните прегледи за художествена самодейност, където се състезават читалищните колективи от селата Медковец, Дългоделци, Долно Церовене, Сливовик, Брусарци, Дондуково и Дреновец. На прегледите през 1958 г. медковските самодейци стават околийски първенци. Достойно се представят колективите и на националните фестивали. На Първия фестивал участвуват три състава, като най-добре се представя танцовата група, която стига до финала, а на Втория фестивал — до зонално ниво. На Четвъртия фестивал смесеният хор за школувано пеене с ръководител Милан Белчев и танцовият състав с ръководители Стефан Белчев и Ангел Конов стават отличници в окръжните прегледи.^[7]

Най-големи успехи достига драматичната група, която има традиционно добри изяви още от създаването си след Освобождението. Заслугата за това трябва да се търси в присъствието на двама ярко надарени артисти — самодейци, които показват несъмнени качества и на режисьор-постановчици и ръководители на драматичния състав. Възстановяването на театралния колектив и неговите значими постижения не само в Медковец и съседните села, но и на ломска сцена, до 1957 г. са свързани с името на Андрей Андреев Коцев. След неговото заболяване ръководител на читалищния драмсъстав става Цветан Борисов Торньов, който в продължение на близо три десетилетия води към нови висоти театралното самодейно изкуство в Медковец.

Най-висок връх постига Медковският самодеен театър на Четвъртия и Петия републикански фестивал на селските колективи. С постановката на пиесата „Събота 23“ от Стефан Цанев, играна през 1974 г. в Благоевград, той печели второ място, сребърен медал и лауреатско звание.^[8] На Петия републикански фестивал през май 1978 г. с пиесата „Просто жена“ от Н. Парушев завоюва и най-високото отличие — златен медал. За дългогодишна всеотдайна театрална дейност и високи постижения Цветан Борисов Торньов е награден със сребърна значка от ВЧС и орден „Кирил и Методий“ II степен. Със сребърна значка от ВЧС е отличен и Андрей Коцев. Голямо е моралното удовлетворение на самодейците от признанието за художествените достойнства на техния спектакъл. Висока е оценката, която прави председателят на журито, режисьорът Йосиф Венков, при връчване на златния медал: „Чиста, неподправена самодейност, почти на професионално ниво.“^[9] Ласкави отзиви за Медковския самодеен театър и за неговия режисьор — постановчик се отпечатват в окръжния и централния печат.^[10]

Премиерата на „Чудесната тройка“ от В. Голев, поставена през 1982 година, дава възможност отново да бъде дадена много добра оценка за медковските самодейци. Директорът на Михайловградския театър Аспарух Паунов преценява, че спектакълът е на високо ниво и заслужава да се покаже в окръга и града. Подчертава, че себераздаването на актьорите може да служи за пример и на професионалните артисти. Въз основа на впечатленията от драмсъстава в Медковец представителите на ОСК — Михайловград идват до нови идеи и вземат решения за моралното стимулиране, повишаване на квалификацията и признаването труда на самодееца, които имат значение за цялостното издигане на самодейността.^[11]

Свой принос за успехите на Медковския самодеен театър имат наред с по-възрастните Марин Кръстев Пасланджийски, Вергин Иванов Боздуков, Петко и Латина Стипцови, Виктория Беремлийска, Цветан Бончев и други, които вземат участие и след 9 септември 1944 г., и едно ново поколение актьори като Петко Луканов, Иванка Беремлийска, Рангел Ризов, Кръстьо и Лиляна Мутафчиеви, Велислав Пилюшки, Тодор Нинков, Иван Борисов Методиев, Василка Методиева, Тодор Качев и други. Особено полезна за развитието на самодейния театър е дейността на Велислав Пилюшки. Като председател на Общинския народен съвет той създава добри условия за работата на самодейците и ги подпомага за преодоляване на многото трудности от всякакъв характер. През разглеждания период на медковска сцена са играни следните пиеси: „Неразделни“, „Госпожа Министершата“, „Люти клетви“, „Службогонци“, „Двубой“, „Съвест“, „Политикани“, „Събота 23“, „Просто жена“, „Блокада“, „Покана от Париж“, „Хубавата Мария“, „Калната топка“, „Хубави дъждове“, „Чакайте на телефона“ („Викат ви от Таймир“), „Чудесната тройка“ и други.

Разбира се, трябва да се изтъкне, че в своето развитие читалищната самодейност в Медковец познава и временни спадове и трудности. В края на 1969 г. ИК на общината отчита, че поради лоша дисциплина и организационни слабости смесеният хор за школувано пеене, двата танцови състава (чавдарчета и младежи) и женският битов хор са в недобро състояние. Предстоящите юбилейни чествувания през 1972-1974 г. принуждават местните власти да набележат мероприятия за решително подобряване работата с колективите на читалището, които предвиждат: масовизация, подобряване на дисциплината и премахване на организационните слабости. Общинският съвет за изкуство и култура, УС на читалището и профсъюзите се задължават: първо, да разнообразят и обогатят живота на колективите чрез срещи с други колективи, гостувания в повече селища, организиране вечери на самодееца, екскурзии, и второ — да настояват пред ТКЗС, ПК, ТПК и МТС да отпуснат средства от културните фондове за обзавеждане на читалищната сграда с модерна техника, снабдяване с костюми, декори, музикални инструменти и друг реквизит.^[12] Взетите мерки дават определен резултат. Броят на самодейците достига 200 души. Колективите се представят много добре и завоюват престижни отличия. За участниците е организирана екскурзия до Румъния.^[13]

Известен спад в областта на културата на медковската селищна система и на самото село се наблюдава през 1979-1981 година. Въпреки създадените условия за по-качествена и ефективна културна дейност, ИК на ОНС отчита с неудовлетвореност „застой и връщане назад в сравнение с постигнатото преди“. Причините са главно субективни — незадоволителната работа на Общинския съвет за изкуство и култура.^[14] И този път временният спад е бързо преодолян. Отчита се добро представяне на фестивала „Копривщица 81“.

През следващия мандат 1983-1986 г. усилията са насочени към по-нататъшното повишаване на социалната ефективност на културната дейност и издигане на нейното качество и идейно-художествено равнище. Към читалище „Развитие“ са създадени два клуба на движението „Единство, творчество, красота“, но е занемарена отново, поради организационни слабости, художествената самодейност.^[15]

Нова културна придобивка на селото е и киното. Първа прожекция на филм се организира на 27 октомври 1947 г. в мазето на новото училище. Тя се осъществява от подвижния прожекционен апарат на Страхил Исков от София, с който работи Никола Костов Върдзов от Медковец. След национализацията на частните кинопрожекционни апарати през 1948 г. апаратът е предоставен за използуване на читалище „Развитие“. Като кинооператор до пенсионирането си през 1973 г. работи Никола Костов Върдзов. След построяване на салона към гимназията през 1950 г. киноапаратът е инсталиран там, с което се създават много по-добри условия за кинозрителите. Прожекциите се посещават масово от населението, главно младежи и ученици. Ръководството на читалището организира кинолектория^[16] за обсъждане на филми, като за лектори се използуват предимно учители. Създадена е добра организация и киното изпълнява годишните си планове. През 1974 г. са извършени 458 прожекции срещу 434 планувани, от които е реализиран приход 8300 лева; организирани са 98 колективни посещения с 1935 кинозрители, 16 обсъждания с 3780 участници, киноразкази и други с 132 души.^[17]

С местна радиоуредба селото се сдобива през май 1953 година. Пръв радиооператор е Латина Горанова Рацова, която усърдно работи в продължение на 13 години — до излизане в пенсия през 1966 година.

С оглед задоволяване нуждите на нарасналия брой учащи се в Медковец е открита книжарница. През 1976 г. тя е реализирала стокооборот на стойност 10 000 лева.

Активна дейност развива и фотоклонът в Медковец, който през 1980 г. е класиран на първо място в окръга.^[18] Свое място в културния живот на селото има и откритата на 26 октомври 1975 г. музейна сбирка „Поп Андрей“. Само за 5 години потокът на посетители в експозицията на сбирката достига 12 280 души.^[19]

За увековечаване паметта на загиналите за национална свобода и по-добър социален живот в центъра на селото са издигнати бюст-паметник на войводата кнез Иван Ангелов Кулин (1970 г.), паметник на поп Андрей в цял ръст (1983 г.) и няколко барелефни плочи. Те са свидетелство за значимото място на Медковец в общонационалния политически живот на България.