Петър Кузманов, Цветан Симеонов, Георги Филипов
История на село Медковец (31)

1. Социално-икономическо развитие

Въпреки засилващата се експлоатация на селския труд, стопанската дейност по време на частичната стабилизация се съживява. Важна роля в това отношение играе Земеделската катедра към Видинския окръжен съвет. В отчета си пред постоянната комисия в заседанията й от февруари — март 1926 и 1927 г. директорът на катедрата Казанджиев, като застава на позицията, че „спасението на страната и избавяне от днешната криза за народостопанския ни живот зависи единствено от увеличеното земеделско производство“, апелира за по-скорошно комасиране и окрупняване на поземлената собственост, за въвеждане на повече селскостопанска техника както при засяването, така и при обработването на културите и прибирането на реколтата. Характерно за селскостопанската дейност е преминаването от дву- и триполното сеитбообръщение към плодосменното. Тази система е по-интензивна и става възможна след въвеждането на маслодайните растения, картофите, захарното цвекло и други.^[1]

Правят се опити с пшеница №16, 7 и 84 от Русенската опитна станция. Вземат се мерки за подобряване на скотовъдството.

В резултат на използуване труда на бедните селяни и на умело боравене с различни стопански дейности в Медковец се оформя една немногобройна върхушка от земевладелци, търговци и лихвари, която била силна по количеството на притежаваната земя и средствата за производство. Анализът на статистическите данни, извлечени от партидните книги на селото за периода 1919-1929 г. и 1929-1935 година, дава възможност да се направят някои оценки и изводи. През 1919-1929 г. продължава окрупняването на земята в ръцете на отделни стопани. Докато през 1922 г. в селото има 5 стопани с над 300 дка земя, то в следващите — до 1929 г. включително, броят им се увеличава рязко на 31, от които 15 души притежават от 300-350 дка земя, 8 от 350-400 дка и 8 от 400-452 дка. Над 400 дка притежават: Митю и Давид Нейкови, Марко Томов, Никола Андреев Паньов, Иван Петров Сарафски (Керкезина) братята Евгени, Рангел и Горан Витански, Тодор Иванов Татарски, Христо Т. Кольов и Стефан Пешов; шестима от тях са новозабогатели.^[2]

Сравнението на данните от първия и втория период, макар те да са непълни, дава възможност да се проследят набелязващите се тенденции в социално-икономическото развитие на селото. През втория период силно намалява броят на най-едрите стопанства — от 31 на 5; засилва се процесът на раздробяване на земята — общият брой на стопанствата се увеличава от 446 на 481; увеличава се броят на безимотните и малоимотните собственици (до 50 дка) — от 253 на 386. Това става в резултат на наследствената делба на голяма част от едрите и пропадането на част от средните стопанства, които от 193 за първия период намаляват на 95 през втория.^[3]

Повечето от заможните стопани, както и някои предприемчиви средни селяни се ориентирват към закупуване на модерна техника: трактори, вършачки и жътварки сноповръзвачки. През пролетта на 1925 г. Никола (Колчо) Томов, търговец на зърнени храни, закупува трактор „Фиат“. Последван е от богатия стопанин Милан Тодоров Куткудейски в съдружие със зет си Николай Попандреев, които през есента на същата година закупуват трактор американска марка „Деринг“. За сравнително кратък срок в надпревара се закупуват доста трактори и вършачки. Даже и някои средни селяни, които не разполагали с достатъчно средства, вземат заеми от банката или от лихвари, но си набавят едър инвентар. Само за 5-6 години, към 1930 г., в Медковец се наброяват 17 вършачки и толкова трактора с тракторни сноповръзвачки.^[4] През 1928 г. Ломска околия е на второ място в страната по броя на моторни вършачки (70 броя) и на първо по броя на тракторите (45 броя).^[5] Видно е впрочем, че в Медковец има най-много трактори в околията. Това се дължи не само на голямата обработваема площ, но и на тежката за обработване почва — машините улесняват селяните при оранта. Неслучайно на 27 март 1927 г. в землището на селото е организирано състезание, между тракторите „Мак Кормик“, „Император Мунктелс“ и „Фордзон“, на което присъствували много жители и от съседните села. То завършва с победа за трактора „Мак Кормик“.^[6]

Собствениците на трактори и на други селскостопански машини механизират труда в своите стопанства, с което подобряват обработката на земята и повишават производството.

Други заможни селяни пък влагат своите средства в промишлени предприятия. През 1928 г. Софрон Дамянов Влашки закупува машина за преработка на слънчогледово семе и построява маслобойна фабрика в къщата на Драган Младенов. Маслобойна фабрика построява в село Расово и медковчанинът Давид Аврамов Нейков (Виндо), в съдружие с Цено Гинов.

В Медковец се увеличава и броят на търговците: трима търговци на зърнени храни; Герман Митков Рацов, Софрон Митков Рацов и Иван Алексов Беремлийски отварят кръчми; от своя страна, Иван Григоров Бончев, Софрон Ангелов Боздуков, Асен Георгиев Грънчарски, Тодор Желязков, Никола Петков Ризов, Андрей Евгениев Жатов и Илия Цветков Неков откриват бакалници; кръчма и бакалница има преселилият се от с. Боровци (Берковско) Цеко Цветков, а Цветан Атанасов Барлатов от с. Мокреш (Ломско) — шивашка работилница и бакалница; през 1937 г. модерният магазин „Дунав“ на Асен Георгиев Доцински започва да снабдява и задоволява нуждите на селяните с колониални стоки, манифактура и памучни прежди.^[7] По такъв начин кръчмите се увеличават от 7 на 11, а бакалниците от 4 на 11^[8] в сравнение с периода преди войните. В стремежа си да привлече повече клиенти, всеки един от тези търговци прилага различни способи: даване стоки на кредит, с някоя стотинка отстъпка, на почек и пр.

Увеличават се и занаятчийските работилници, чието число достига 26: железарски — 6, дърводелски — 6, строителностоларски — 2; шивашки: за мъжко облекло — 4, за дамско — 1, кожухарски — 3; обущарски — 2 и машиноплетачни — 2; във всичките работят над 80 души чираци и калфи.^[9]

С увеличаване броя на занаятчиите, през 1927 г.^[10] е основано Общото занаятчийско сдружение „Прогрес“ с първи председател Богдан Станков (дърводелец) и секретар-деловодител Велко Младенов Свинарски (шивач). Неговите основни задачи са: уреждане отношенията между отделните еснафи, между майсторите, от една страна, и калфите и чираците, от друга, защита интересите на занаятчиите и подобряване на социалното им положение. По време на 30-те години то води борба за създаване на пенсионен фонд и посмъртна каса. „Прогрес“ е едно от големите сдружения в Ломска околия, в което членуват 120-130 занаятчии. На околийската конференция в Лом през 1937 г. присъствуват 110 делегати. Сдружението води активен организационен живот. През 1936 г. ушиват свое знаме, кръстник на което става по покана на ръководството, Косьо Маждраков. За негов патронен празник се определя 31 януари — Атанасовден, който се чествува ежегодно по най-тържествен начин. Всички занаятчии участвуват активно в обществено-политическия живот и стопанската дейност на селото. След 1934 г. по силата на новия закон за общините председателят на сдружението се избира за съветник на общината. Председатели на общозанаятчийското сдружение след Богдан Станков стават: Ерменко Раков (1929-1932), Саво Станоев (1932-1934), Кирил Атанасов Сарафски (1935-1939), Георги Филипов Биволарски (1940) и Цветан Петров Коларски (1941-1944).^[11]

Особено тежка и гибелна се оказва за редица средни и малоимотни стопани в Медковец икономическата криза през 1929-1933 г. Започва усилено разоряване на много селски домове. Банките продават земята на длъжниците, а лихварите — едрия земеделски и занаятчийски инвентар, покъщнината, добитъка. По това време са разорени следните средни селяни: Атанас Игнатов Данков, Игнат Петков Убовилски, Димитър Иванов Просеничков, Найден и Алексо Христови Кръскьови, Христо Иванов Кожлеев и др. Земите им са продадени от медковски лихвари за борч. Кочелията, турчин от Лом, взема за борч 120 дка земя на Спас Първанов Бояджията; на Евлоги Якимов Попов лихварите отнемат 100 дка земя и семейството му остава да живее в мизерия; на Петра Григорова Дервенджийска чрез съдия-изпълнител и вземат не само добитъка, но и котлите и чергите; на публичен търг са разпродадени земята, занаятчийският инвентар и покъщнината на Симеон Димитров Тикванов (кожухар) и Симеон Василев Димитров; за борч са продадени 50 дка земя и вършачката на Тодор Кръстев Томов, а на Евстати Марков Сивов, Тодор Беремлийски и Иван Аврамов лихварите отнемат тракторите.^[12] Милост не се проявява към никого от длъжниците.

В такова семейство израства и Николай Евлогиев Попов, който описва в спомените си тежкия и нерадостен живот на децата: „За нас започна нерадостно детство, кредиторите взеха целия ни имот, въпреки че имаше закон да се остави минимумът за издръжка на семейството. Майка ми води дела цели 17 години срещу лихварите — вълци. Всяка година идваше съдия-изпълнител, за да ни секвестира покъщнината. Секвестира!… Каква злокобна дума, но и първата чужда дума, която съм научил в предучилищна възраст.

Това е школа за възпитание. Идат, прекосяват широкия двор кметът, писарят и съдията. И като на обир задигат — какво? Котли, тенджери, друго! Окото на съдията мерна часовника — будилник, съвсем наскоро купен от мама от Лом, за да ни буди сутрин за училище. Двамата с брат ми ревнахме и по детски се съпротивлявахме. Мама ни утешаваше, а сама се обливаше в сълзи. Отмина вихърът и остана пустош!… Но мине не мине някой месец и пак идат… Седемнадесет години съдилища!“^[13]

Към несгодите се прибавят и честите природни бедствия, градушки (1924-1925 г.), наводнения (1926 г.), суша и градушки (1928 г.), които донасят допълнителни затруднения на селските труженици. Задълженията им към търговците и лихварите все повече растат, последните им вземат имота и средствата за производство и ги превръщат в изполичари или ратаи. Така ежегодно се увеличава селската беднота в Медковец. Неоспоримо доказателство за това са официалните документи, отнасящи се за бедните в селото. Докато през 1921 г. са признати за крайно бедни 13 семейства,^[14] през 1922 г. се увеличават на 60,^[15] то в 1940 г. броят им нараства на 212. От тях 21 са първа категория, а останалите — втора.^[16] От мизерствуващите 30 семейства са от циганското малцинство.

Вследствие на рязкото задълбочаване на социалната диференциация и засиленото ограбване на селските маси през 30-те години на XX в. се засилва миграцията от Медковец. Някои безимотни селяни напускат родното си място и отиват в градовете на работа, а други тръгват по печалба в Южна Америка. За 5 години (1925-1930) в Америка заминават 22 души.^[17] Най-рано се завръща, без да са минали и две години, Иван Кузманов Конов (Крушняра). След 1930 г. си идват от гурбетчилък и следните медковчани: Илия Иванов Германов, Евгени Миленов Пилюшки, Владимир Савчов Порчов, Тодор Андреев Лачов, Евгени Вачов Спасов и Първан Георгиев Ванков. От тях само Илия Иванов Германов припечелва повече пари, с които открива бакалница и кръчма в Медковец, Иван Кузманов, Първан Ванков и Евлоги Попов обаче се завръщат без пукнат грош. Другите 15 медковчани остават завинаги в Аржентина.

* * *

Кредитна кооперация „Пчела“. Важно място в стопанския и обществено-политическия живот на селото през периода 1924-1944 г. има кредитната кооперация „Пчела“. В най-тежките години на сговористкия режим тя е единствената стопанска организация, в която се групират предимно средни и малоимотни селяни — членове на БЗНС и безпартийни. Кооперацията полага усилия да облекчи тяхното положение и да защити интересите им срещу посегателствата на частния капитал и местната сговористка власт, както и от последвалите я режими. Докато по времето на земеделското правителство тя има добри условия за благородната си и полезна дейност и подкрепа от местната община, то след деветоюнския преврат 1923 г. е принудена да води непосилна борба с частните търговци житари, бакали и кръчмари, които правят всичко възможно да ограничават нейната дейност и да я разтурят.

През втората половина на 30-те години Ломска околия е на едно от първите места във Видински окръг по броя на създадените кооперации. Такива имало в 35 села на околията.^[18] През 1927 г. в Лом е организиран Районен кооперативен съюз (РКС), съставен изключително от колективни членове, кредитни кооперации от Ломска и Белоградчишка околия. Под девиза „Сговорна дружина планина повдига“ съюзът си поставя цел да организира и подпомогне борбата на местните кооперации с техните противници и нелоялни конкуренти.^[19]

Медковската кооперация е една от дейните в Ломска околия, въпреки трудностите и спънките за преодоляване. По сведения на БЗБ — Ломски клон, за разрешените и използувани кредити към 30 март 1927 г. се вижда, че кооперация „Пчела“ има 61 членове с 116 565,15 лева дялов капитал и членски внос, с разрешен кредит общо от 420 000 лева (300 000 личен и 120 000 варантен), а използуван — 308 423 лева.^[20] В сравнение с другите две кооперации, в Сливата и Душилница, макар че първата има повече членове (77), техният дялов капитал е доста по-малък. Що се отнася до разрешения кредит, то сумата на медковската кооперация се равнява на сбора от сумите на другите две кооперации и докато те не го използували напълно, „Пчела“ превишава разрешения личен кредит с 8423 лева. Този факт говори за по-големи материални възможности и за по-активна дейност. Показател за мястото и значението на медковската кооперация в околията по това време е засиленият интерес към работата и от страна на Районния кооперативен съюз в Лом и други ръководни органи на кооперативното дело.^[21]

След напускането на председателството от учителя Петър Георгиев Манчов през 1925 г. кооперацията изпитва известни затруднения. На няколко пъти през същата година се провеждат избори за председател на управителния съвет и се избира Горан Костов Порчов, член на БЗНС. По свои съображения ръководството на банката не утвърждава избора и го блокира. Но на следващите избори той пак е избран за председател, поради което кредитното учреждение е принудено да се съобрази с волята на членската маса. Новият председател е известен общественик и деен ръководел на местната организация на БЗНС. Горан Порчов си поставя задача да увеличи членския състав на кооперацията но допуска нарушения на устава, като отпускал заеми на нови членове, преди да са внесли дялов капитал. Узнало за тези противоуставни деяния, ръководството на банката го подменя с Горан Петров Конов — учител и член на Сговора, който стои начело на кооперацията от 1927 г. до нейното ликвидиране през 1943 година. Като председател той прави успешен опит да разшири дейността на кооперацията; открива мандра за преработка на млякото; наема фондова земя за обработване на кооперативни начала.^[22] И въпреки това пак се явяват дефицити, което смущава членовете на кооперацията и някои започват да я напускат. Положението се влошава и към 1928 г. тя се изправя пред банкрут. Спасяват я най-преданите на кооперативното дело земеделци, които внасят отново суми, подписват задължения към Банката, в резултат на чиито кредити „Пчела“ стъпва на крака и продължава дейността си.

Основните причини за несполуките и тежкото финансово положение на кооперацията се крият в неопитността на ръководството. След напускането на председателя Петър Георгиев Манчов неговите приемници нямат нужната подготовка, поради което някои нечестни магазинери, касиери, деловодители — не без съдействието на частния търговски сектор — вършат уставни нарушения. Впрочем още с основаването кооперация „Пчела“ започва постоянна борба с представителите на частната инициатива. В периода 1919-1925 година тя има успехи в тези двубои, но по-късно, вследствие промяната в обществено-политическите условия частните търговци се съвземат.

Кредитната кооперация не притежава собствен дом, складове за зърнени храни, помещения за магазини за бакалски стоки. Тя е принудена да плаща свободен наем, за да задоволи своите нужди. Продава стоките на населението в брой, закупува ги от индустриалните фирми само със законната печалба от 10-15 процента, без други отстъпки, докато частните търговци и бакали, които воювали с кооперацията на живот и смърт, имат в повечето случаи собствени складове и помещения за дюкяни в центъра на селото и не плащали нито наем, нито на магазинери. Със знанието на Министерството на търговията промишлените фирми им доставят стоките за потребление с допълнителна отстъпка 10 процента към законната печалба. По такъв начин се създават условия на частните търговци да конкурират успешно потребителската кооперация, като продават на клиентите по-евтино и без да влизат в загуба. Все с тази цел те продават на населението не само в брой, но и на кредит срещу зърно и др. Това било по-изгодно за мнозина бедни и средни селяни, които невинаги разполагали с налични средства. В някои случаи частните търговци и бакали постъпват непочтено, като не изпълнявали обещанията си за по-скъпо заплащане на закупуваните от населението произведения. Типичен случай в това отношение е изкупуването на житото, върху което държавата слага монопол. Чрез кредитната кооперация на зърнопроизводителите се плащали по 3 лева аванс на килограм. Властта обаче дава право на частните търговци житари да изкупуват зърното, като им дават в аванс по 3,20 лева на кг. Повечето от жителите на селото, между които и доста кооперативни членове, продават житото на частните търговци, които след аванса не дали нищо добавъчно, докато кредитната кооперация заплатила на клиентите си по 0,50 лева на килограм в повече.

При такива условия на кооперацията е трудно да води успешна конкуренция с частния сектор. Печалбата от търговията със зърнени храни и бакалските стоки не била достатъчно голяма, за да се посрещнат необходимите разходи от наеми и заплатите на служителите, възлизащи на 42 000 лева, при одобрен бюджет за 1943 г. 89 374 лева.^[23] За упадъка на кооперация „Пчела“ допринасят и нейните служители, някои от които не само нямали присърце кооперативното дело, но не били и чужди на користни подбуди за забогатяване и кариеризъм.

Дългогодишният председател на кооперацията Горан Петров Конов, който стои начело на управителния съвет повече от 15 години, проявява известно старание да се развива тя нормално, полага повече грижи за мандрата, но не упражнява близък контрол върху работата на касиер-деловодителя и магазинерите. Тази слабост е характерна и за предишния председател Горан Костов Порчов. А липсата на надзор върху работата на служителите, които отговарят за финансово-отчетната и материалната част довежда в крайна сметка до дефицити и на два пъти изправя кооперацията пред банкрут. През 1927 г. ревизията на Банката открива недостиг и касиерът — деловодител, Петко Симеонов Торньов е надчетен със сумата 70 000 лв., а магазинерът Крум Георгиев Сивов — със 120 000 лева.

След констатираните липси, с цел да прикрие надчета, неизвестна ръка се промъква през нощта и грабва архивата на кооперацията и я изгаря в местността „Брестака“ на медковското землище. Своевременното уведомяване на полицията и положените от нея усилия обаче не довеждат до разкриване на извършителя на престъплението. По този повод в селото се водят разговори от такъв характер: „Ако е открадната, кокошка, крадецът веднага ще бъде открит, но щом е въпрос за пари, не ще може да се разкрие.“ Така и става. Съдът оправдава касиер-деловодителя Петко Симеонов и го освобождава от отговорност по надчета, а сумата от 70 000 лева минава в загуба и задължение на кооперацията. Надчетът пък на магазинера Крум Георгиев Сивов в размер на 120 000 лева е изплатен от баща му Георги Иванов Сивов.

През 1928 г. на мястото на напусналия Петко Симеонов е назначен Емануил Л. Иванов (Мано) от Берковица, женен за учителка от Медковец, а касиер става Недялко Нисторов — средно заможен кооператор, но без необходимата подготовка за длъжността. Новият деловодител Мано заедно с деловодството в кооперацията полага грижи и за частната си търговия в бакалницата. През 1931 г., поради немарливост (забравя ключовете на касата) на касиера Недялко Нисторов, изчезват от касата 42 000 лева. И този път полицията не успява да открие крадеца. Срещу него е заведено дело и съдът го осъжда на 2 години затвор и да възстанови сумата на кооперацията. След излежаване на присъдата той връща в касата липсващата сума.

Поради настъпилата стопанска криза, липсата на стоки на пазара, вредната дейност на деловодителя и принизения надзор от страна на председателя, към 1933 г. кооперация „Пчела“ отново изпада в несъстоятелност. За спадане на търговската й дейност допринасят и появилите се по това време в Медковец търговски пътници. Като представители на търговските фирми те конкурират кооперацията с бързата и по-евтино доставяна стока. А стоките в магазина на „Пчела“ залежават, служителите си получават редовно заплатите, а гледали предимно собствените си интереси. Деловодителят Емануил Л. Иванов „спестява“ пари и впоследствие си купува лека кола и си построява къща в Лом. В това време в Медковец открито се говори: „Който медковчанин се хване за кооперацията — пропада, само Емануил Иванов спечели.“^[24]

Въпреки усилията на новоназначения касиер-деловодител Евгени Тодоров Попдимитров, а след него и на Евлоги Андреев Тупанкьов, работата в кредитната кооперация от година на година се влошава. Ръководството се бори да продължи съществуването й, но условията са неблагоприятни. В навечерието на Втората световна война търговията все повече замира, стоки няма, всичко, което се произвежда, отива за нуждите на шетащата из Европа немска армия. За населението се отпуска малко и то го продава главно на частни търговци. В същото време заплатите на персонала продължават да се изплащат. Като вижда критичното положение на кооперация „Пчела“, Банката отново препоръчва да се ликвидира закъсалото предприятие. За тази цел е избрана комисия в състав: Горан Петров Конов — председател, Евлоги Андреев Тупанкьов — касиер и членове — Петър Георгиев Неков, Андрей Матов Суролейски и Савчо Цветков Порчов. Ликвидационната комисия разхвърля дълговете на кооперацията върху нейните членове, които подписват заемни полици пред Банката, съобразно имотното им състояние, а те, от своя страна, поделят стоките помежду си. Така завършва своята 28-годишна дейност кооперация „Пчела“.

Изложението за дейността на кредитната кооперация „Пчела“ няма да бъде пълно, ако не отбележим, че към нея възниква и младежка кооперативна група. Инициатори на това движение са Константин Горанов Цанков и Петър Миленов Пилюшки, които на 14 февруари 1937 г. събират в училището следните младежи: Атанас Горанов Петков, Борис Симеонов Йошев, Ефтим Владимиров Манастирски, Милан Николов Василев, Любен Ефремов Петков, Ангел Евгениев Попов, Константин Георгиев Лазаров, Владимир Иванов Дебийски и Евлоги Иванов Бончев. Под ръководството на Горан Петров Конов след запознаване с устава учредителното събрание основава младежката кооперативна група. Председателят на кооперация „Пчела“ поздравлява „тези нови и бодри сеячи на кооперативната идея“ и изказва пожелание новата освежителна струя да ободри и укрепи вярата на селяните в кооперативното дело, чрез което трудовите хора ще могат да се измъкнат от кризата. Избрано е ръководство от 3 души.^[25] С дълбока вяра и ентусиазъм започват своята дейност младите кооператори. В резултат на агитационната работа на председателя Константин Горанов Цанков се записват нови членове: Георги Якимов Прокопов, Цено Василев Просеничков, Любен Миланов Куткудейски и Вергин Иванов Боздуков, с които групата нараства на 15 души.^[26]

Младежката кооперативна група не могла да просъществува дълго. След като се запознава със състава и политическата принадлежност на членовете й, полицейското управление в Лом съобщава, че младежката кооперативна група в Медковец не може да съществува, тъй като нейните членове били неблагонадеждни. Към края на 1937 г. групата преустановява организационното си съществуване.^[27]

Основната причина за трагичния край на кооперация „Пчела“ и на младежката кооперативна група е от политическо естество. Властта не позволява идеите на кооператизма да се прилагат на практика, защото се явяват заразителен пример за мнозинството от селяните.

* * *

Комасация на земята. Въпросът за комасирането на земите в селата на Видински окръг, в който от 1900 г. влиза и Медковец, се поставя още в началото на второто десетилетие на XX век. В търсенето на пътища за повишаване на производството и подобряване обработката на земята селскостопанските специалисти сочат комасацията като една от резултатните мерки за подобряване селското стопанство. Село Мокреш е първото в Ломска околия, което още през 1927 г. пристъпва към комасация на земята.^[28]

Идеята за комасиране не е чужда и на някои от най-издигнатите земеделски стопани в Медковец, особено тези, които притежават модерна селскостопанска техника. Пръв окръжният съветник Иван Николов Опинчев от нашето село поставя въпроса за по-скорошно комасиране на земите в окръга. Още през 1923 г. на заседание на Постоянната комисия във Видин той сочи събирането на едно място на земите на селските стопани като „най-рационалното средство, за да се избегне раздробяването на земята“. Нещо повече: той смята, че комасацията трябва да предхожда нововъведенията на машинното обработване на почвата.^[29]

Отново и по-настойчиво тази идея започва да си пробива път след 19 май 1934 г. Пръв подема инициативата за реализирането й на практика в Медковец Андрей Матов Суролейски, бивш кмет при управлението на БЗНС. В негова подкрепа се явява дългогодишният учител и културен деятел Марин Кръстев Пасланджийски. Особено важно е, че кметът на селото Илия Чернев приема присърце идеята и организира допитване до населението. Въпреки съпротивата на някои по-големи земевладелци, чиито интереси като собственици на най-плодородните земи се засягали, референдумът дава положителен отговор на въпроса за комасацията. Мнозинството от средните и малоимотните селяни приема тази нова форма на стопанисване на земята.

След като Министерството на земеделието утвърждава предложението за комасиране на медковското землище, се обявява търг за изпълнителна работа, който е спечелен от инженер Танев от София — ръководител на специално комасационно бюро. Седалището на инж. Танев и комасационното бюро е в София, а в Медковец се установява кантората за Северна България с ръководител инж. Кудрявцев.

Работата по комасацията на Медковец се извършва в продължение на 3 години (1935-1938). През есента на 1935 г. започва подготвителната работа по измерване на землището за кадастриране и комасиране. Дейността се извършва от двама инженери, трима техници-землемери и около 15 работници. От март 1936 г. започва измерването на разстоянията с метрични ленти и оптически апарати. Броят на работниците се увеличава на около 40. Това са предимно интелигентни младежи от селото, завършили гимназия или някакво друго училище. Работят доста усилено, от ранни зори до късни вечери, за да могат да се спазят договорираните срокове.^[30]

Широкото и равно медковско землище е планирано и разпределено по категории съобразно отдалечеността и доходността. Прокарани са широки пътища, които са продължение на изходните улици на селото, и други, по-тесни, напречни на първите, с които се оформяли парцелите. По желание на стопаните имотите им се запазват по количество, но групирани в по-големи парцели на две, три и четири места. Обикновено им се дава земя от различни категории, но приблизително да отговаря на качествата на тази притежавана от тях преди комасацията. При разпределението на парцелите някои от по-заможните жители, правят опити чрез подаръци, рушвети и подкупи да получат желаното качество. За такива нечестни намерения говори и ориентирането на някои от жителите на селото към онзи кандидат за народен представител, който би имал влияние и авторитет пред органите по комасацията, а не по класова и политическа принадлежност. Водени от такива подбуди, някои комунисти агитирали за Атанас Попов, а не за кандидата на „Народен фронт“ Парашкев Забунов.^[31]

И в Медковец, както и в други села, дето се извършва комасация, се получават търкания и недоволство. Даже инициаторът и най-горещ привърженик на уедряването на земята Андрей Матов Суролейски остава недоволен и прави възражение, че е ощетен при разпределение на парцелите. Естествено е да е допуснат известен субективизъм, но в такъв случай трудно могат да се задоволят всички. По-важно е, че едно голямо, прогресивно дело, за което мечтаят и се борят още по време на управлението на БЗНС, сега се осъществява на практика. Комасацията дава широк път на механизараното обработване на земята. Блоковете в медковското землище се запазват до създаването на ТКЗС през 1949-1950 г.