Петър Кузманов, Цветан Симеонов, Георги Филипов
История на село Медковец (36)

3. Медковец в годините на Втората световна война 1941-1944 г.

Започналата Втора световна война се разширява и обхваща една след друга държавите от европейския континент. В края на 1940 и началото на 1941 г. в Румъния е настанена 500-хилядна германска армия за действия на Балканите.^[1] С тази сила царят трябвало да се съобразява.

Отхвърлило предложението на Съветския съюз за сключване пакт за приятелство и взаимна помощ, българското правителство на 1 март 1941 г. официално присъединява страната към Тристранния пакт. България се превръща в сателит на хитлеристка Германия, чиито войски преминават през страната и нападат Гърция и Югославия. Немската военна машина набързо ги прегазва и окупира. В резултат на така развилите се събития през април и следващите месеци към България са присъединени изконните български територии Македония, Западните покрайнини и Беломорска Тракия.

Успехите на агресивния военен блок през 1940-1941 г. и присъединяването на Македония и другите български земи към майката — отечество, се посрещат в Медковец със задоволство от националистическите организации, представителите на властта и други. Засилва се тяхната пропаганда в полза на Германия и на политиката на правителството, в резултат на която се осъществява обединението на почти всички българи в една държава без проливане на кръв. Активизира се дейността на Легиона и другите националистически организации и групи, които правят демонстрации и скандират из селото: „Да живее велика България“, „Да живее царят — обединител“, „Смърт на СССР и комунизма“ и други. С цел да привлекат повече младежи на своя страна, наред със създадените в училищата организации „Бранник“, по инициатива на околийския училищен инспектор Косьо Маждраков в Медковец се създава такава и сред цивилните младежи. Това се прави под благовидния предлог за материално подпомагане чрез закупуване на униформи, осигуряване на летни лагери за безплатна почивка и други предимства. Примамени по такъв начин, в казионната младежка организация „Бранник“ се записват не само синове на по-заможни жители и поддръжници на властта, но и бедни младежи, занаятчийски работници и други.

Проява на вярност, уважение и одобрение на политиката на монархическия режим е тържественото посрещане на генерал Жеков при завръщането му от Германия, където се среща с Адолф Хитлер. На 8 декември 1941 г. той е поздравен на гара Медковец от Косьо Маждраков, учениците от седми прогимназиален клас и дружеството „Кавалери на ордена за храброст“. По стар народен обичай на генерала се поднасят хляб и сол, а Косьо Маждраков му рапортува и го приветствува.^[2]

С присъединяването на България към Тристранния пакт тя става почти изцяло икономически и политически зависима от хитлеристка Германия. В резултат на хищническо ограбване към 9 септември 1944 г. страната е доведена до стопанска разруха.^[3] Българското правителство се изправя пред големи трудности във връзка с изхранването на войската, увеличена от честите запасни набори, нарастващата полиция и организираната жандармерия. За да се гарантира изхранването, по селата се организират реквизиционни комисии. В Медковец кметът и общинската управа назначават в комисиите главно хора, приближени на властта, много от които проявяват субективност при измерване на храните и определяне на нарядите. Нараства броят на селяните, които започват да укриват храните, а после ги продавали на черна борса. Общинската управа организира преследване на черноборсаджиите, конфискува намерените скрити храни, съставя актове на укрилите ги и ги изпраща на прокурора. Само за укриване или продаване на 3-4 крини жито преминават през полицията и са изпратени в затвора редица трудолюбиви и добри стопани. С извършените репресии при реквизициите властта си спечелва омразата на селяните, а броят на недоволните се увеличава. Поради липса на строителни материали се явява безработица сред строителите. Това обстоятелство е използувано от някои вербовчици на работници за Германия. Въпреки агитацията на някои селяни срещу този рекрут, водени от желанието за забогатяване или за припечелване и подобряване на материалното си положение, от Медковец заминават 12 души.^[4] След една година обаче те се завръщат от Германия разочаровани и с разклатено здраве. Сред тях има няколко души комунисти.

Междувременно още в началото на 1941 г. ЦК на БРП и представители на БЗНС и БРСДП предупреждават своите членове за опасното развитие на събитията в света, Европа и България и че правителството на Богдан Филов се подготвя да мине открито на страната на Германия.^[5]

Медковските сдружени земеделци, комунисти, социалдемократи, демократи (напр. Велко Свинарски) и други, привърженици на англо-американска или съветска ориентация, започват да разясняват политиката на кабинета на Б. Филов и Тристранния пакт. Чрез читалището, въздържателното дружество и други масови организации и в лични разговори с медковчани те се стремят да разясняват опасността от въвличане на България във войната. Вестта за присъединяване на България към Тристранния пакт се посреща в Медковец различно. Легионери, ратници, бранници и други националистически групи виждат в това събитие път към решаване на обединителния въпрос. Комунистите все още са респектирани от пакта Молотов — Рибентроп, поради което някои от тях заемат изчаквателна позиция. Други обаче открито демонстрират своето неодобрение. Ремсистът Любен Димитров Виденов организира група ученици от Берковската гимназия, които хвърлят камъни по преминаващите през града немски танкове и скандират: „Долу хитлеристка Германия“. За тази си проява медковският младеж е задържан от полицията и съден по ЗЗД, но по недоказаност е оправдан. По-големият му брат Иван Виденов като войник в свързочния полк в София се включва в конспирация в качеството на взводен отговорник на бойна група. След провала е арестуван и подложен на жестоки инквизиции в продължение на 65 дена. Съден е през 1942 г. от военно-полеви съд по ЗЗД.

След март 1941 г. военнонаборната комисия прави безуспешни опити да преименува чрез съда медковчанина Ленин Михайлов Ванов. Особено показателна е проявата на стария сдружен земеделец Цветко Костов Стипцов. На среща с председателя на Народното събрание Логофетов, състояла се в началото на април 1941 г. в Медковец, дядо Цветко взема думата на организираното общоселско събрание и му заявява дръзко: „Оная война немците ни опропастиха, а сега ще ни закопаят окончателно.“

След нападението на Германия срещу Съветския съюз, извършено на 22 юни 1941 г., всички комунисти сближават вижданията си и ръководейки се от интересите на „първото социалистическо отечество на световния пролетариат“, застават на страната на Москва. В тази връзка Политбюро на ЦК на БРП (к) взема решение за организиране и разгръщане на въоръжена борба „срещу хитлеристките войски и техните български помагачи“.^[6] Новият курс на комунистите се налага и в Медковец. Трябва да се отбележи обаче, че указанията на ЦК на БРП (к) в това отношение не се изпълняват своевременно. Готовност за създаване на нелегални комунистически и ремсови групи в Медковец има още през октомври — ноември 1941 г., но такива се формират чак през есента на 1942 г. Причините за това състояние на нещата се крият в честото вземане в запас на някои активни ремсисти (Петър Пилюшки, Петко Шоков и др.) и наличието на известна предпазливост сред комунистите, вследствие репресиите от страна на властта. Дори Георги Филипов Биволарски, който пръв се свързва с комунистически функционери от София, през 1941 г. е принуден от полицията като председател на Занаятчийското сдружение „Прогрес“ да подпише декларация, че няма да се занимава с комунистическа дейност. По същия начин постъпва и секретарят на сдружението Крум Григоров Йончев. Неуспешното развитие на войната за Съветския съюз и бързото навлизане на хитлеристката армия дълбоко в територията на СССР (до столицата Москва) също допринася за разколебаване на някои комунисти и съмишленици в съпротивителната мощ на Червената армия. Известна роля в това отношение играе и масираната пропаганда на привържениците на властта и на деснобуржоазните организации, които предричат близката капитулация на съветската страна и неизбежната гибел на комунизма.

Въпреки тези неблагоприятни обстоятелства някои от медковските комунисти и ремсисти не падат духом и разясняват пред селяните, че успехите на Германия са временни, че Русия има огромни ресурси и победата ще е на нейна страна. За осведомяването на населението за военните действия на Източния фронт и за политическите новини се организира слушане на радиопредаванията от Москва и Лондон. С радиоприемници разполагат ремсистите Рабчо Опинчев, Кирил Сарафски, Кирил Стоичков и сдруженият земеделец Борис Петров (търговец на зърнени храни, родом от Безденица). Властта запечатва радиоапаратите на някои от тези слушатели на Москва и Лондон, но те въпреки това намират начин да заобиколят забраната.^[7]

Много добре се използува за тази цел и радиоприемникът на читалището, който Петко Маринов Лешов, служител в учреждението, пуска всяка вечер на вълните на Радио София, на които предава и радиостанцията „Народен глас“. По такъв начин се получава един своеобразен диалог между говорителите на София и „Народен глас“, който кара слушатели от селото да се трупат със стотици пред сградата на читалището.

Важна роля за повдигане духа и активизиране на местните дейци имат и получаваните указания и материали на ЦК на БРП в София и от Окръжния комитет в Лом, пренасяни главно от Димитър Средков Кольов. През втората половина на юли 1941 г. той донася препис от речта на Сталин, произнесена на 3 юли, която прочитат десетки медковчани. През юли 1942 г. донася препис от програмата на Отечествения фронт и написан от него доклад за живота и делото на френския социалист Жан Жорес, които чрез Лукан Кръстев Сургов и Георги Филипов Биволарски са разпространени и прочетени в селото. При честите си идвания от София той донася също помощни марки, листовки, позиви и други материали, които местните активисти разпространявали.

Неуспешен опит за създаване на нелегална организация в селото прави още в края на 1941 г. Георги Биволарски, подтикван от Иван Димитров Станков. Съидейниците му Илия Лешов и Иван Грънчарски, с които обменя мисли по въпроса, притеснени от развоя на събитията, решават да се върши само индивидуална агитация сред населението.

Първоначалните светкавични успехи на немската армия постепенно намаляват и положението на Източния фронт започва да се затяга. Хитлеристките войски са спрени и отблъснати при Москва, търпят неуспехи и на други фронтове. В тила на немците се засилва съпротивата на местното население начело с партизаните и бойните групи. Завърналите се от Германия медковчани Рангел Христов Кожлеев и Младен Александров Влашки разказват истината за положението там и за наличието на германци, които са против войната и хитлеристката власт. Ремсистите Петър Пилюшки, Никола Попов и други войници от армията в новоосвободените територии при идването си в отпуск разказват за партизанско движение в Югославия и в българските земи. Динамичният развой на събитията и получаваните от радиостанциите новини повдигат самочувствието на местните антифашисти.

През 1942 г. партизанското движение в Ломския край се разраства. От селата Комощица, Василовци, Голинци (дн. кв. „Младеново“ на Лом) и други минават в нелегалност няколко души. В отговор броят на полицаите се увеличава. Полицейският участък в Медковец е подсилен с още 5-6 стражари.

С увеличаване броя на нелегалните се подобрява организационно-политическата работа в Ломския край и се активизират бойните наказателни и саботажни акции. Според едно донесение до Ломското околийско управление от 16 юни 1943 г., в околията има 22 нелегални, разпределени в 5 бойни групи. В първа бойна група влизат: Замфир Хаджийски от с. Дългошевци, Цанко Ив. Стоянов, Младен Кръстев, Васил Ст. Младенов и Ангел Младенов Боровишки (от с. Василовци) и Иван Тодорин (от с. Сталийска махала). Районът за действие на тази група обхваща селата: Сталийска махала, Василовци, Дондуково, Крива бара, Борисово, Тополовец, Дреновец, Чорлево, Дъбова махала, Киселево, Луковица, Брусарци, Медковец и Сливовик.^[8] Още през юли 1942 г. околийското ръководство на БРП в лицето на Яким Атанасов, Замфир Хаджийски и Младен Йорданов разпределят цитираните села в два районни комитета: Василовски район, в който влизат 8 села, и Медковски район с шест села: Луковица, Гайтанци, Киселево, Буковец, Сливовик и Медковец. Секретар на двата района става Цанко Ив. Стоянов. В Медковския район за организатор е определен нелегалният Младен Кръстев, който действувал заедно с Иван Тодорин. Районен секретар на Медковския партиен район отначало е Георги Русинов Янев (Гиги) от с. Гайтанци.^[9]

Основна задача на Младен Кръстев е да създаде нелегални комунистически и ремсови групи в селищата на поверения му район, които да бъдат в помощ на партизаните при провеждане на цялостната организационно-политическа дейност и бойни акции. В тази връзка в края на август той организира партийна група в с. Сливовик, а на 2 септември 1942 г.^[10] заедно с Петър Софрониев Петров (Керекенчов), отговорник на комунистическата група в Сливовик, идва в Медковец със същата цел. Тук Мл. Кръстев се среща с Георги Биволарски и Иван Грънчарски в дома на първия, а после и с Петър Миленов Пилюшки. И тримата приемат предложението на Кръстев за създаване на нелегални комитети на БРП и на РМС в селото. Уточнява се вечерта да се свикат учредителни събрания.

В двора на Иван Грънчарски, сред гъстите люляци, е мястото, където около 21 часа вечерта започва събранието. След информацията за положението в страната и хода на бойните действия на Източния фронт, изнесена от Младен Кръстев, се избира комитет от 5 души: Георги Филипов Биволарски — секретар на комитета, и членове: Рангел Христов Кожлеев, Рабчо Иванов Опинчев, Илия Маринов Лешов и Иван Георгиев Грънчарски. След избирането на партийния комитет Младен Кръстев запознава присъствуващите с програмата на Отечествения фронт и предлага същото събрание да избере ОФ комитет. По негово мнение в ОФ комитета могат да влизат членове на избрания партиен комитет, хора от БЗНС и др. Решава се в ОФ комитет да бъдат включени задочно Стоян Младенов Свинарски от БЗНС и Петър Миленов Пилюшки от РМС. Впоследствие те потвърждават своето съгласие. За председател на 7-членния ОФ комитет събранието избира Георги Филипов Биволарски. Задочно е избран и Цветан Найденов Готовански (Цако).^[11] След сформиране на двата комитета Младен Кръстев поставя най-спешните задачи, по които събранието взема решение: 1. В срок от една седмица да се съберат и предадат на районния отговорник на БРП 4000 лева; 2. В срок от 2 месеца да се намерят и осигурят 2 квартири за отсядане и укриване на партизани. Около 11 часа същата вечер в дома на Петър Пилюшки се организира за събрание на младежите ремсисти. То избира ръководство от трима души: Петър Миленов Пилюшки — секретар, Петко Иванов Шоков — отговорник на бойна група, Димитър Средков Кольов — член. И пред ремсовото събрание Младен Кръстев говори по международното положение и политическата обстановка в България, като убедително изтъква, че Англия и Русия ще победят Германия в тази война, тъй като имали много по-богати ресурси; че в България трябва да се обединяват всички леви партии — БРП, БЗНС, социалдемократи и други антифашистки сили. Като първа цел пред младежите той поставя да се приобщават и други младежи симпатизанти, които да се организират по тройки, спазвайки строго принципа на конспиративност. На първо време всеки от тримата в ръководството има задачата да организира своя група от по трима души. В своята група П. Пилюшки привлича Панто Константинов Бонов и Никола Евлогиев Попов.^[12]

Още на следващия ден избраните нелегални ръководства на БРП, РМС и ОФ започват активна работа. По такъв начин в началото на септември 1943 г. тези медковчани откликват на партийния призив и се включват във въоръжената борба. В селото се организира нелегална акция за събиране на парични средства в помощ на партизанското движение. В нея с готовност участвуват много хора с прогресивни разбирания, привърженици и симпатизанти на БРП, БЗНС и демократично настроени учители, търговци, служители и други. Учителят Методи Александров Конов събира от свои приятели 150 лв. Членовете на РМС осигуряват 1000 лева. Освен членовете на комитетите в акцията се включват активно и Ерменко Беремлийски, Ангел Мл. Чиков, Петър Т. Митков, Кирил Стоичков Попов, Тодор Ангелов и други. В определения срок ОФ комитет събира 4000 лева,^[13] които Георги Биволарски предава на районния отговорник Георги Русинов при идването му в Медковец на 10 септември 1942 г. Младен Кръстев съобщава, че от целия район били събрани срещу оставените помощни марки 5-6000 лева.^[14]

С част от събраните парични средства закупуват: брашно, сирене, олио и други хранителни припаси за партизаните. Някои бедни и предани на делото хора, които нямали възможност да помагат с пари, приели да осигурят квартири за временно укриване на нелегални партийни функционери и партизани. Евгени Миленов Пилюшки осигурява дърва от собственото си бранище за отопляване на нелегалните квартири, други дават кожи, с които Георги Биволарски ушива три кожуха за партизаните от отряда „Стефан Караджа“, търговците Борис Петров Заарски и Иван Петров Петков — БЗНС помагат не само с пари, но и доставят платове и платно, с които Георги Каменов Биволарски (Борко) ушива дрехи и ризи на партизаните. Труден се оказва въпросът с намиране на подходящи нелегални квартири, особено след провалите на конспирациите в селата Луковица, Гайтанци и някои други в околията. Младен Кръстев настоява да му се осигури убежище за по-дълго време в Медковец. След като не успяват да намерят такова, Петър Пилюшки, Георги Ф. Биволарски и Рангел Кожлеев решават да използуват кратковременно различни квартири. През октомври и ноември Мл. Кръстев сменява 7-8 квартири, но честото преместване криело опасност от евентуално разконспириране от властта.

С цел да се избере нов районен комитет след провала през октомври 1942 г. в посочените села и арестуването на районния отговорник Георги Русинов, на 8 ноември с.г. организаторът в района Младен Кръстев свиква районна конференция в кошарата на Тодор Стоянчов (Керекенчов) от Сливовик. Преодолявайки тъмнината, дъжда и студения вятър, в 22 часа пристигат двама души от Медковец: Георги Филипов Биволарски и Петър Миленов Пилюшки. След около половин час закъснение идват Петър Софрониев Петров от Сливовик и нелегалните Младен Кръстев и Иван Тодорин. Лошото време, а вероятно и станалият провал попречват на дейците от Киселево, Буковец, Василовци, Луковица и Гайтанци да дойдат. Въпреки тяхното отсъствие, конференцията се провежда. С няколко думи Младен Кръстев охарактеризира политическото положение, ситуацията на Източния фронт, партизанското движение в Югославия и посочва причините за станалия провал в района. След това по негово предложение се избира нов „Медковски районен партиен комитет“ в състав: Петър Пилюшки, Младен Кръстев, Иван Тодорин, Георги Филипов и Петър Софрониев. За секретар е избран Петър Пилюшки, който приема от Младен Кръстев паролата за връзка с Цанко Костадинов — секретар на Василовския районен комитет на БРП.^[15] Връзка с останалите села в района П. Пилюшки поддържа чрез Петър Софрониев (Пеко) от Сливовик, който събира сумите и му ги предава. Като секретар на Медковския районен комитет Петър Пилюшки поддържа връзка не само с Цанко Костадинов в с: Василовци,^[16] но участвува и в три срещи със секретаря на нелегалния околийски комитет Яким Атанасов.

При първата среща, която се състояла само между двамата в Голинския баир, Яким Атанасов му поставя две задачи: да намери нелегална квартира в района на Медковец за първия партизанин на Ломска околия, в която същият да няма никакъв контакт с други нелегални. По предложение на П. Пилюшки за такава квартира определят дома на Николай Попов; другата задача е да закупуват оръжие. В изпълнение на указанието успяват да се снабдят с пет пистолета и известно количество патрони. Два от пистолетите закупува лично Петър Пилюшки.^[17]

Въпросът за намиране на нелегални квартири за преминаващите през района партизани трудно се придвижва. След провалите в други села на района престоите на Младен Кръстев в Медковец зачестяват. Като се отчита рисковаността за укритие да се използуват къщи в селото, самият партизанин дава идеята да бъде подслонен в някоя от кошарите на медковското землище. Така и се постъпва. От началото на декември в продължение на десетина дни Младен Кръстев престоява в овчарската кошара на Стоян Младенов Свинарски — член на БЗНС и на комитета на ОФ. Но и това се оказва не много подходящо, защото връзките с местните дейци се затруднявали, а по-честото посещаване на кошарата криело също опасности. Отново се връщат към кратковременен престой при различни ятаци. Младен Кръстев обаче в известни случаи проявява своеволие и неспазване принципите на конспиративност. Без разрешение на районния секретар се настанява в дома на Велко Свинарски (демократ). Тази негова постъпка се посреща с неодобрение от местните комунисти. В продължение на около един месец нелегалните не се явяват в Медковец. Към 20 февруари Младен Кръстев отново идва при Петър Пилюшки с настоятелното искане да му се осигури нелегална квартира в селото за по-продължително време, тъй като и в Сталийска махала, и във Василовци конспирациите са разкрити. Тогава П. Пилюшки го завежда в дома на Никола Евлогиев Попов, който без уговорки приема да укрива нелегалните до пролетта. Тази квартира е добре законспирирана. За нея знае само районният секретар, който поддържа връзка с тях и ги снабдява с хранителни продукти.^[18] Майката на ятака Милена Георгиева Попова (Божинова) им готви, грижи се за тях и заедно със сина си Никола бдят да не стане провал.

В дома на Никола Попов нелегалните квартируват около 2 месеца — до 23 април 1943 г. През това време Младен Кръстев, който най-продължително използува квартирата, проявява пасивност. С това си поведение той се изолирва до известна степен от партизаните на отряда „Стефан Караджа“, които търсели начин да се свържат с него.

В дейността си Младен Кръстев проявява самонадеяност, надценява силите си като революционер. Невинаги обмисля добре постъпките си. Това проличава и при опита му за покушение срещу старши полицая Иван Нешев (Тумбата), известен със своята жестокост спрямо арестуваните. Когато съобщава на П. Пилюшки за предстоящата акция и последният го предупреждава, че ще направят голяма грешка, която може да доведе до нови разкрития, Кръстев му отговаря самоуверено: „Това е моя работа“.^[19] Опасенията на районния секретар се оказват основателни. На 24 април 1943 г. на пазара в Брусарци Младен Кръстев и Иван Тодорин провеждат съвсем необмислено и наивно акцията срещу полицая. Резултатът е печален: вместо те да ликвидират Тумбата, той им устройва клопка и те са хванати, обезоръжени и откарани в Ломското околийско управление. Подложени на тежки и жестоки изтезания в полицията, двамата не издържат и правят самопризнания. Така започва провалът и на конспирацията в Медковец.

Като проследяваме събитията и анализираме фактите и документите, свързани с дейността на медковските участници в съпротивителното движение през 1942-1944 г., можем да констатираме, че те се проявяват като активни и съзнателни изпълнители на поставените „отгоре“ задачи — навреме събират необходимите средства, дрехи, обуща и продукти за партизанското движение и навреме ги предават на съответното място. Наред с това те се изявяват като добри конспиратори. Този извод се потвърждава и от оценката на ръководителя на Медковския партиен район Петър Пилюшки: „В антифашистката си дейност аз и моите другари се стремяхме да спазваме строго принципите на конспирацията… Борбата обаче беше свързана с риск.“^[20]

Фактът, че те включват 12 семейства,^[21] които приемат и укриват партизаните, без да се допусне провал, е сам по себе си положителен атестат за тяхната добре законспирирана дейност. Нещо повече: те остро реагират, когато нелегалният Младен Кръстев не спазва конспирацията. Вярно е, че в продължение на няколко месеца те не могли да осигурят исканата постоянна нелегална квартира в Медковец, но истина е и това, че предоставената в началото на февруари 1943 г. квартира е най-подходяща и отлично законспирирана — така, че бива разкрита едва след провала и признанията на партизаните.

Прави впечатление, че в известни случаи те проявяват по-голяма предпазливост, което не би трябвало да се преценява като слабост. Разумната осторожност е наложителна при всяка нелегална дейност. Тя кара медковските антифашисти още при първата им среща с Младен Кръстев да искат от него да им осигури контакт със секретаря на Окръжния комитет на БРП Замфир Хаджийски, когото те познават. В резултат на тази предпазливост са коригирани някои указания и начин на действие в нелегалната организационна работа в района. Пример за това са решенията на районната конференция от 8 ноември 1942 г. Партизанинът Младен Кръстев, който ръководи конференцията, определя да се събира по 20 лева членски внос всеки месец. Медковските представители Петър Пилюшки и Георги Ф. Биволарски предлагат да се казва, че се събират парични суми за БРП, а не членски внос, и за по-голяма конспиративност да не се водят списъци, да не се събират всеки месец, а когато това е възможно. Конференцията приема техните предложения.^[22]

Проучванията показват, че през време на въоръжената съпротива медковчани поддържат връзка не само с Ломския партизански отряд „Стефан Караджа“, но и с нелегалните във Фердинандско. Постоянна база за нелегални и партизани от отряд „Христо Михайлов“ е домът на Цвета Димитрова Биволарска и нейното семейство. Тук престояват и се укриват Иван Димитров Станков, брат на Цвета и политкомисар на отряда „Христо Михайлов“, и жена му Бана, партизанка. Синът й Никола Каменов Биволарски става куриер на отряда. Заради пренасяне на храни и оръжие на отряда той е изключен от гимназията в град Фердинанд. Временно убежище в тази яташка къща намират секретарят на РМС, Живко Живков и партизаните Пенка Михайлова от Тетевен, от отряд „Чавдар“, и Петя от Хайредин, от отряд „Гаврил Генов“. Въпреки активната дейност на яташкия дом на Цвета и Георги Каменов Биволарски, тя остава неразкрита.

Новината за неуспешната акция в Брусарци и залавянето на нелегалните Младен Кръстев и Иван Тодорин се разнася като мълния в Медковец. Неиздържал на мъченията, Младен Кръстев прави пълни признания и арестите в Ломска околия започват. На 3 срещу 4 май 1943 г. полицията извършва блокада в село Медковец и откарва в Ломското околийско управление арестуваните Петър Миленов Пилюшки, Рангел Христов Кожлеев и Никола Евлогиев Попов. Един месец по-късно, на 3 юни 1943 г., селото отново е блокирано от полиция и войска. Арестуват всичките членове на комунистическия и ремсовия комитет и някои ятаци и помагачи: Георги Филипов Биволарски, Рабчо Иванов Опинчев, Илия Маринов Лешов, Иван Георгиев Грънчарски, Стоян Младенов Свинарски (БЗНС), Ерменко Христов Беремлийски, Константин Ангелов Беремлийски, Димитър Средков Кольов, Петко Иванов Шоков и Панто Константинов Бонов. Към 7-8 юни полицията разкрива ученическата конспирация в Ломската гимназия и арестува повече от 30 ученици и ученички, между които е и Никола Петров Тодоров от Медковец. Последните арести в селото се правят на 2 август 1943 г., когато са задържани ятакът Велко Младенов Свинарски (демократ) и помагачите Тодор Ангелов Лилов, Петър Тодоров Митков, Петър Георгиев Неков и Ангел Младенов Чиков.^[23] По такъв начин членовете и на трите нелегални комитета — комунистическия, ремсовия и отечественофронтовския — от Медковец са задържани като следствени. В полицията всички са подложени на жестоки мъчения и издевателства. „Тия дни бяха за нас — пише Рабчо Опинчев — кошмарни, мъчителни, на страшни побоища, на умъртвяване и съживяване, на отвратителни гаври. Смазваха ни от бой с тояги и бичове, поставяха ни в коридорите на цимента и вечер пияни полицаи газеха по телата ни. Най-страшно, най-зверски ме изтезаваха, и то с изключителен садизъм, врачаните Кевата и Данов — началник на врачанската група садисти.“^[24] Жестоките инквизиции не са в състояние да прекършат духа на тези борци за „светлото комунистическо бъдеще“. В тази връзка Никола Попов изтъква: „Но те (полицаите и следователите) се стъписваха от нашия висок идеал и това ги вбесяваше.“^[25] След приключване на следствието арестуваните медковчани са откарани в Ломския затвор.

На 20 септември 1943 г. прокуратурата на Плевенския съд освобождава 100 души от всички задържани, между които и 7 медковчани: Тодор Ангелов Лилов, Петър Тодоров Митков, Петър Георгиев Неков, Ангел Младенов Чиков, Константин Ангелов Беремлийски, Панто Константинов Бонов и ученика Никола Петров Тодоров. Това са помагачите, които са давали само пари, и някои по недоказаност на вината. Останалите 12 души от медковската конспирация заедно с другите обвиняеми от Ломския край, всичко 99 души, престояват в затвора до 7 декември 1943 г. Образуван е голям съдебен процес. Плевенският военнополеви съд насрочва делото за 7 декември. Съидейниците, близките и приятелите на подсъдимите от Медковец следят с разбираем интерес положението на обвиняемите. Мнозина намират начин да поддържат връзка с тях, осведомяват ги за събитията извън затвора и облекчават с каквото могат тежката им участ.

След получаване на обвинителните актове по инициатива на Рангел Миленов Пилюшки, Иван Борисов Дяволски, Лукан Кръстев Сургов и Цветан Баралатов се подема акция в селото за събиране на парични средства за защитата. Медковчани се отзовават и в кратък срок събират 50200 лева, които са предадени на Петър Миленов Пилюшки, Рабчо Иванов Опинчев и Димитър Средков Кольов.^[26] Между 20-те адвокати, защитници на подсъдимите, с най-голяма известност и авторитет са: д-р Михаил Геновски, Петър Попзлатев, Кръстьо Пастухов и Ячо Хлебаров.

Процесът започва на 7 декември и до 13 декември продължават разпитите на подсъдимите. Пред съда всички обвиняеми от Медковец се държат достойно. На въпроса дали се признават за виновни, всеки поотделно отговаря: „Не се признавам за виновен.“^[27] На 14 декември прокурорът Недев произнася обвинителната си реч, а следващите няколко дни говорят защитниците на подсъдимите. На 18 декември 1943 г. към 10 часа сутринта съдията Гологанов прочита присъдите. Те са тежки и несправедливи: Петър Миленов Пилюшки е осъден на смърт чрез обесване и лишаване от права завинаги, Рангел Христов Кожлеев и Георги Филипов Биволарски — на доживотен затвор и лишаване от права завинаги. Осем души са осъдени на 15 години строг тъмничен затвор и лишаване от права за срок от 20 години: Рабчо Иванов Опинчев, Иван Георгиев Грънчарски, Ерменко Христов Беремлийски, Стоян Младенов Свинарски (БЗНС), Велко Младенов Свинарски (демократ), Димитър Средков Кольов, Никола Евлогиев Попов и Петко Иванов Шоков. Само Илия Маринов Лешов получава условна присъда — една година тъмничен затвор и лишаване от права за срок от 2 години.^[28]

Осъдените посрещат присъдите със самообладание, без хленч и разкаяние. Отново всички са отведени в Ломския затвор за излежаване на присъдите. Осъденият на смърт Петър Миленов Пилюшки е поставен в единична килия с надпис „смъртен“, а останалите — в общи килии, претъпкани от 15-16 души политзатворници. Неудобства, задух, но и при тежките затворнически условия осъдените запазват присъствие на духа. Сплотени в организация, в групите се води нелегална политическа дейност. В затвора се внасят забранена политическа литература и вестници.

Политзатворниците от Медковец участвуват всеки според възможностите си в този многообразен обществено-политически и културен живот на затворническия колектив, едни като участници в различните кръжоци, а други като ръководители. Така например студентът Димитър Средков Кольов води занятията по история на ВКП (б) и БРП (к) в 31-ва килия; Никола Евлогиев Попов рисува скици на политзатворници и оформя издаването на вестник „Налъм“, от който излизат 4 броя, и участвува в литературния кръжок; Рабчо Опинчев, един от най-старателните участници в просветното звено на своята килия, се пристрастява към творбите на революционните поети. Със завидна упоритост той научава наизуст повече от 20 стихотворения на Смирненски и Вапцаров, между които и поемите „Среднощен конгрес“ от Крум Кюлявков и „Септември“ от Гео Милев. Като активни участници в организираните просветни форми в затвора се проявяват още Георги Филипов Биволарски, Рангел Христов Кожлеев и други медковчани.

Въпреки тежките удари, които понася нелегалното движение в Ломския край през 1944 г., то започва отново да се съживява.

Арестуването и изпращането на посочените 17 медковчани в затвора повлиява върху дейността на останалите антифашисти в селото. Настъпва известно стъписване и по-голяма осторожност в дейността им, но не и пълно отказване от нея. Лично или чрез близките на политическите затворници те поддържат постоянна връзка с тях, осведомяват ги за успехите на Червената армия, подпомагат ги с храна и дрехи. Израз на тяхната солидарност с делото на осъдените са събраните средства за заплащане на защитниците им, за което вече се каза. След произнасяне на присъдите братът на районния секретар, ятакът Рангел Миленов Пилюшки, с помощта на д-р Михаил Геновски и други защитници по процеса прави постъпки за заменяне на смъртните присъди на Петър Пилюшки и на Цано Рачкин от с. Дондуково с доживотен затвор. От името на двете майки са изпратени молби до Регенството за помилването им, които остават без последствие. Същата участ има и акцията на защитниците по делото, начело с Михаил Геновски, които заедно с народния представител Атанас Попов отиват групово в главната военносъдебна комисия, за да искат заменяне на двете смъртни присъди с доживотен затвор. На 28 февруари 1944 г. Цано Рачкин е обесен, а Петър Миленов Пилюшки остава със смъртната присъда до 8 септември 1944 г. когато е освободен заедно с другите политзатворници по силата на дадената амнистия от правителството на Константин Муравиев.

Разкриването на медковската конспирация предизвиква смут сред местните управници и привържениците на властта в селото. Въпреки агитацията на организациите с дясна ориентация и терора на властта срещу левите сили, в Медковец е създадена нелегална организация за свалянето на режима. Това им дава основание да вземат допълнителни мерки срещу увеличаващото се недоволство на населението, да засилят пропагандата сред младежите и да организират нови формации за борба с нелегалното комунистическо движение в района.

Властта прави всичко възможно да гарантира сигурността на администрацията. В Медковец полицаите са увеличени от 6 на 8 души, а през април 1944 г. в централното училище бе проведено събрание, на което кметът и неговите помощници едва успяват да формират т.нар. „Обществена сила“. С нейна помощ започват периодически претърсвания на медковското землище за откриване на партизани. Провежда се държавен заем и се засилва принудителното събиране на данъците. Всички тези мерки засилват недоволството сред определени среди на селото. Настъплението на съветската армия и англо-американските войски повдига духа на комунистите и англофилите.

На 8 септември 1944 г. обаче съветската армия изпревари англо-американците и навлезе на българска територия. Същия ден, към 11 часа, тежките железни врати на Ломския затвор се отварят и на свобода са пуснати десетки политически затворници. Отвън ги чака голямо мнозинство от града и селата: предимно техни близки, роднини, приятели и съмишленици. Импровизираното шествие начело с политзатворниците спира най-напред в гробището край Бурунската махала, където отдават почит на обесените и погребаните там свои идейни другари. След това се отправят към града, носейки на ръце двамата „смъртни“ Петър Миленов Пилюшки и Георги Николов Горанов. Множеството пее мелодиите „Жив е той, жив е“ и „Тих бял Дунав се вълнува“. В центъра на града се провежда митинг, на който представители на политзатворниците и ОФ произнасят речи. Към 16 часа същия ден с влак от Лом се завръщат в Медковец 11-те политзатворници, посрещнати на гарата с радост от своите семейства, от роднини и любопитни селяни.

Развоят на събитията и най-вече навлязлата в страната Сталинова армия позволяват на комунистите да вземат „с решаващата помощ на съветската войска“ политическата власт в България. Официалното овладяване на управлението от ОФ в Медковец става на 9 септември 1944 година. Причината за това закъснение с един ден е даденото указание от Лом, че ще им изпратят въоръжена помощ. Едва на 9 септември следобед съобщават на Петър Пилюшки вечерта да организира въоръжени комунисти за завземане на властта. Към 20 часа по нареждане на осъдения на смърт медковчанин се събират в гробищата около десетина души: Петър Пилюшки, Рангел Пилюшки, Евгени Пилюшки, Рангел Кожлеев, Рабчо Опинчев, Найден Лилов, Петър Митков, Никола Тодоров, Николай Каменов и други. Всички разполагали само с една пушка, пистолет и войнишки нож. В това време откъм Расово пристига с каруца партизанинът Симеон Бонов (Мончо) от с. Комощица, изпратен от отряда „Стефан Караджа“. Придружава го Андрей Коцев от Медковец, въоръжени и двамата с карабина и една бомба. С посоченото оръжие групата комунисти и ремсисти към 22 часа вечерта на 9 септември 1944 г. обезоръжават очакващата ги охрана, завземат общинската сграда, намираща се между черквата и централното училище, и установяват отечественофронтовска власт, доминирана от БРП. За кмет поставят комуниста Петър Миленов Пилюшки.