Петър Кузманов, Цветан Симеонов, Георги Филипов
История на село Медковец (39)

3. Културно-просветни, спортни и други организации и дружества

Наред с кооперация „Пчела“, училищата и читалище „Развитие“ свое място в културно-просветното и обществено-политическото развитие на Медковец след Освобождението имат и други организации и дружества, които в една или друга степен разнообразяват бита и обогатяват духовния живот на медковчани.

Въздържателно дружество „Възраждане“ преследва своя специфична и благородна задача. Основано е през 1932 г.^[1] от прогресивни младежи с председател Ангел Евстатиев Попов. Трябва да се отбележи, че създаването на дружеството се предхожда от един период на активна трезвена просвета в Медковец, чието начало поставя още през 1928 г. директорът на прогимназията Цено Митов от с. Видбол (дн. Дунавци). Той абонира читалището за вестник „Трезвена просвета“ и организира сказки и беседи сред населението. В движението се включват предимно прогресивни дейци, някои от които били и докладчици — например Рангел Миленов Пилюшки организира сказка на тема „Захвърли цигарата“. Тази дейност заглъхва след напускането на селото от Цено Митов.

В ръководството на създаденото през 1932 г. въздържателно дружество влизат: Ефтим Владимиров Манастирски (секретар), Петър Миленов Пилюшки, Рилка Георгиева Тулешкова и Горан Александров Димитров. Избират и просветна комисия. Дружеството развива широка пропаганда сред младежта за вредата от тютюнопушеното и алкохола. Редовно се изнасят реферати и публични беседи в една от класните стаи на училището. За по-малко от година (5.11.1932-15.08.1933) са подготвени и изнесени пред селяните 7 реферата, посветени изключително на борбата против алкохолизма. Към дружеството е създадена и театрална трупа, която поставя на сцената пиеси с аналогично съдържание.

Признание за много добрата работа на дружеството е организираната в Медковец Околийска въздържателна конференция, състояла се на 13 януари 1935 г., на която се изнасят докладите „Борбата против алкохолизма и съвременността“ от д-р Михаил Геновски, председател на Българската въздържателна федерация, и „Действието на алкохола върху здравето на човека“ от д-р Антонов от Лом.

Въздържателното дружество е една от формите за сътрудничество на сдружени земеделци, комунисти, социалдемократи и други политически групи в селото. Затова през 1937 г., под предлог, че ръководството му се състои от неблагонадеждни лица,^[2] властта разтурва медковското въздържателно дружество „Възраждане“ и му взема архивата.

Есперантското дружество в Медковец има своя притегателна сила сред известна част от медковските младежи. Основано е през януари 1938 година с председател Петър Миленов Пилюшки и секретар Ефтим Владимиров Манастирски. Основна цел — изучаване международния език есперанто и влизане във връзка с демократичните среди в страната и в света. В него членуват 13 души, предимно младежи от РМС и някои възрастни: Василка Иванова Грънчарска, Тодор Ангелов Лилов, Рангел Христов Кожлеев, Велко Маринов, Рангел Младенов Торньов, Константин Георгиев Патов, Латинка Горанова Рацова, Георги Филипов Биволарски, Сава Станоев, Димитър Средков Кольов и Константин Горанов Симов. Преподавател е Петър Пилюшки. Заниманията се водят в дома на Горан Петков Рацов. Технически отговорник е Латинка Рацова, която в същото време е куриер на РМС между Медковец и Сталийска махала. Наред с изучаване на есперанто, кръжочниците разглеждат и политически въпроси, слушат информация за събитията по света.^[3] Есперантското дружество представлява една от легалните форми на РМС.

Медковският ученически съюз е друга обществена проява на учащите се от селото. Сведения за неговото съществуване намираме от 1923 г.^[4] Учениците от Медковец, които продължават образованието си в градовете Лом, Видин, Берковица и другаде, водени от благородното желание да допринесат за обогатяване на духовния живот в селото и особено на младежта, слагат основите му. В него се привлечени и някои будни девойки от селото. Целта им е да организират през ученическите ваканции театрални представления, вечеринки, сказки, увеселения и други културни прояви.^[5] Тази традиция учещите се в Ломската гимназия младежи продължават до 9 септември 1944 година.

Заслужава да се спомене и за Подофицерското дружество „Хайдушки дол“, преименувано по-късно на „Капитан Ванков“.^[6] Основано е през 1924 година по инициатива на запасния майор Косьо Маждраков. Целта му според устава е културно-просветното издигане на организираните в него членове, без да се занимава с политическа дейност. Пръв председател на дружеството е Сава Герчов. Интимната цел на създателите му е да се използуват медковските подофицери в интерес на буржоазната власт. Особено по време на изборите ръководството застава на страната на режима. Възползувайки се от афишираната цел на дружеството като неполитическа организация, в него влизат и някои представители на БКП и БЗНС. Под влияние на левите сили скоро мнозинството подофицери вземат страната на опозицията. Комунисти и земеделци се стремят да превърнат дружеството наистина в културно-просветно средище в селото. Изгражда се театрална трупа с постановчик Филип Тодоров Порчов, в която като актьори участвуват комсомолци и земсисти. Трупата поставя пиеси с борчески и патриотичен сюжет: „Героите от 1876 г.“, „Хаджи Димитър“, „Под игото“ и други, които представя не само на медковска сцена, но и в селата Брусарци, Василовци, Сливовик и Габровница.^[7]

В Медковец се появява и обществото „Кавалери на ордена за храброст“, основано по инициатива на Косьо Маждраков и Петко Симеонов Торньов на 30 ноември 1936 г.^[8] Състои се от 21 членове (вж. Приложения №VII) участници във войните, носители на ордени за храброст. На учредителното събрание избират ръководство в състав: Петко Симеонов Торньов (председател), Алекси Петров Нейков (секретар) и Симеон Василев Димитров (съветник), и контролна комисия от двама души: Евстати Кръстев Пъцов и Евстати Ангелов Попов. Ролята на обществото в социалния живот е повечето представителна, но с някои прояви то участвува и в общата културно-просветна и възпитателна дейност сред младежта и населението. Те са главните инициатори за изграждане паметник на загиналите воѝни и за оказване помощ на военноинвалидите. Наред с това като организирани редовни членове кавалерите на ордена за храброст получават известни привилегии пред държавните органи, както и право да пътуват с 50% намаление по БДЖ.

Определени потребности извикват на живот и дружество „Инвалид“, което е учредено през 1933 г. Развива културно-просветна дейност и взаимопомощ между инвалидите. С такава цел открива бакалница на кооперативни начала, в която работят инвалидите Христо Иванов Кожлеев, Георги Иванов Робов, Лазар Първанов Бояджийски и Милан Тодоров Порчов. Но поради разногласия тя не просъществува дълго и бива разтурена.

Стремежът у медковските младежи към физическо съвършенство ги подтиква през 1934 г. към създаването на спортното дружество „Иван Кулин“. През следващата година то е регистрирано в Централната спортна федерация с три дисциплини: футбол, волейбол и лека атлетика.^[9] Пръв, който донася в селото топка през 1923-1924 г. и показва на учениците как се играе футбол, е учителят Върбан Ценов Димитров. По-късно, през 1927-1930 г., медковски ученици в Ломската гимназия при идването си в село през свободното време играят с футболна топка. Към тях се присъединяват и други младежи от селото.

Основите на местен футболен клуб се поставят през април 1931 г. Отначало се именува „Бенковски“, а от 1934 до 9 септември 1944 г. носи името „Иван Кулин“. Учредители на отбора са: Борис Евгениев Попдимитров (Пенката), Христофор Горанов Конов, Спас Евгениев Попов, Александър Дамянов, Димитър Евстатиев, Методи Александров Конов, Атанас Горанов Петков, Марин Беремлийски (Мачката), Васил Тулешков, Борислав Боздуков, Георги Пенчев, Николай Гунчев, Петър Драганов, Тодор Беремлийски, Никола Дамянов и други. Обикновено тренировките се правят на площад „Чаира“ в Горната махала. Първите си мачове играят с отборите от Долно Церовене, Дреновец, Крива бара, Василовци.^[10]

През 1931 г. е основано колоездачното дружество „Стрела“.^[11] Пръв докарва велосипед в Медковец още по време на Първата световна война Евстати Сивов (Войводата).^[12] За председател на колоездачното дружество е избран Петко Мончев Ванов (Трайко), а за секретар — Борис Кръстев Куткудейски. Членове на ръководството са: д-р Албина Розман, Христофор Горанов Конов, Горан Александров Димитров и Георги Атанасов Сарафски. За кръстник на дружеството е поканен големият спортен деятел Иванов от Видин, баща на учителката в Медковец Велислава Иванова. Поради злоупотреба с известна сума не след дълго е сменен председателят и на негово място е избран Никола Петков Рацов.

През май 1932 г. дружество „Стрела“ устройва първото колоездачно надбягване с маршрут: Медковец — Долно Церовене — Пишурка — Расово — Медковец. В него участвуват следните 6 колоездачи от Медковец: Борис Кръстев Куткудейски, Кирил Атанасов Сарафски, Емануил Л. Иванов, Моно Любомиров, Йордан Стоичков и Йосиф Стефанов Трифонов — Тиков. Състезанието е спечелено от Борис Куткудейски, което някои от състезателите оспорвали. В следващите години дружеството организирва още две такива състезания.^[13]

След Първата световна война съгласно постановленията на Ньойския договор Сърбия заграбва още и следните български земи: т.нар. Западни покрайнини (Цариброд, Босилеград, Струмица и др.). Много българи в тези места са прогонени и намират прием в България. Част от тях се заселват в Медковец. Именно те през 1924 г.^[14] образуват дружество „Левски“ — то развива предимно културно-просветна дейност и поддържа убеждението на своя патрон Левски, че в Мизия, Тракия и Македония живеят българи от най-стари времена.