Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
johnjohn (2017 г.)

Издание:

Автор: Петър Кузманов; Цветан Симеонов; Георги Филипов

Заглавие: История на село Медковец

Издание: първо

Година на издаване: 1995

Националност: Българска

Печатница: Печатница на БЗНС

Редактор: Петър Кузманов

Рецензент: Бойко Киряков; ст.н.с. Владимир Мигев

Коректор: Елена Нягулова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1492

История

  1. — Добавяне

Глава втора
Медковец в годините на следвоенната криза

1. Икономическо развитие

След Първата световна война медковчани се завръщат по домовете си и заварват нерадостна картина на разорени стопанства. Като трудолюбиви хора те се залавят с непосилен труд да излекуват раните, нанесени от военния пожар. Закупуват работен добитък и земеделски инвентар, като за целта са принудени да вземат заеми от Българската земеделска банка или от частни лихвари. Благодарение на денонощен труд, богатата реколта през 1919 г. и известна помощ на местните и окръжни органи, редица селски стопани успяват да излязат от кризата в периода на 1919-1923 г. Продължава да се работи по благоустрояването и водоснабдяването на селото. През 1923 г. Постоянната комисия при Видинския окръжен съвет отпуска поисканите от Медковската община 50 000 лева за направа на бунари за водопои на добитъка.[1] Агрономите от Окръжния съвет изискват от общинската управа наред с торенето да се прилага сеитбооборотът и по-рационално обработване на земята със селскостопански машини. За пръв път се поставя въпросът за комасация на земята. Инициатор на тази идея е медковският окръжен съветник Иван Николов Опинчев.[2] Най-интезивно се развива пчеларството и в околията, и в Медковец: през 1922 г. в района има 523 пчелари, 1923 нови разборни кошера и 2012 стари.[3] Изобщо при управлението на БЗНС се наблюдава известен относителен подем.

* * *

През този период се засилва извънредно много кооперативното движение. Докато през 1910 г. селските спестовни заемни сдружения са 564, то в 1921 г. те са 781 и през 1923 г. — 904.[4] Развитие се наблюдава и в Медковец. Още в началото на януари 1919 г. председателят на управителния съвет на основаната през 1915 г. кредитна кооперация „Пчела“ свиква общо събрание на кооператорите. Разисква се на първо място въпросът за внасяне на деловия капитал. Никола Томов Николов, заможен селянин и търговец, предлага да внесе в кооперацията толкова средства, колкото всички членове, взети заедно. Условието е обаче да получи равнозначен капитал за търговска дейност. Мнозинството от членовете не се съгласяват, защото подозират, че Н. Томов се стреми да използува парите на кооперацията за частна търговия. В крайна сметка Никола (Колчо) и брат му Марко Томов, притежател на 400 дка земя, напускат кооперация „Пчела“. В сдружението остават предимно средни селяни, при това повечето членове на БЗНС. Те се нуждаели най-много от кооперацията, тъй като им осигурявала леснодостъпен и евтин земеделски кредит. След внасянето на деловия капитал ръководството на кооперация „Пчела“ наема помещения и открива магазин за бакалски стоки. Постепенно започва да работи с банков капитал, кредитира членовете си, търгува със зърнени храни и продукти, открива агенция за събиране на слънчогледово семе срещу снабдяване на селяните с олио. Тази активна дейност увеличава материалната й сила и влиянието на кооперацията в обществено-икономическия живот в Медковец нараства. Расте и броят на нейните членове. През 1922 г. „Пчела“ дава безплатно едно помещение за настаняване на местното читалище.[5] Към 1927 г. кооперираните селяни са вече 61.[6] В тази своя дейност кооперацията се сблъсква с интересите на частните търговци, бакали, житари и други, които не били малко в селото. Отнема им много купувачи и те започват усилена борба срещу нея, с цел да си възвърнат клиентите. Продавали стоки на кредит (вересия) и с намалени с по някой лев цени. Кредитната кооперация работи много добре при управлението на БЗНС и докъм 1925 г., когато начело на управителния съвет стои авторитетният учител и кооперативен деец Петър Георгиев Манчов.

Годините 1920-1922 са благоприятни за селските стопани. Разораните нови ливади дават богата реколта: пшеница, ечемик, царевица и въведената през 1920 г. слънчогледова култура. Пръв засява слънчоглед Михаил (Милен) Тодоров Стефанов. Отначало селяните се отнасят скептично към неговата инициатива, но когато през есента взема 3 тенекии олио, те веднага последват примера му. На следващата година медковчани масово вземат семе и всеки засява по два-три дка слънчоглед. В кратко време слънчогледът се налага като важна култура в стопанството не само за лично ползуване, но и за търговия.

Голямото производство на пшеница, царевица, слънчоглед, боб и други произведения в Медковец, както и наличието на удобен транспорт — железопътен и шосеен, който свързва селото с вътрешните пазари и износните центрове, са добри условия за развитие на търговията и увеличаване на броя на търговците ангросисти. На гарата е построена рампа за товарене на вагони. Тези благоприятни обстоятелства привличат фирмата „Гаврил Поптодоров и синове“ от Лом, която открива търговска кантора в Медковец. През пролетта на 1922 г. представителите на фирмата започват да строят модерна валцова мелница на юг от селото. По същото време и търговската фирма „Хаджи Никола Ганчев и сие“ от с. Крива бара започва строеж на втора мелница. И двете фирми се надпреварват коя да построи по-напред и с по-добро оборудване предприятието, за да спечелят на своя страна повече клиенти. С един месец по-рано, през август 1922 г., фирмата на Ганчев построява мелницата и започва работа. В началото на септември е готово и другото предприятие и конкуренцията между двете фирми започва. С много добрите си специалисти мелничари Никола Ганчев спечелва повече клиенти, а Попдимитрови работят най-вече за търговско мливо. По такъв начин Медковец се превръща в база за евтино зърно и работна ръка, която осигурявала високи печалби и за двете търговски фирми. Мелниците в Медковец развиват широка търговска дейност в страната и чужбина: изнасят брашна в Германия и Австрия и популяризират своето производство и фирми на международния пазар.[7]

medkovec_kapitan_penov.jpgКап. Рангел Ванков Пенов загинал в Балканската война
medkovec_ivan_vankov.jpgОфиц. — кандидат Иван Григоров Ванков загинал в Балканската война
medkovec_evstati_pycov.jpgЕвстати Кръстев Пъцов — кавалер на ордени за храброст
medkovec_efrem_kutkudeiski.jpgЕфрем Алексов Куткудейски — кавалер на ордени за храброст
medkovec_goran_porchov.jpgГоран Костов Порчов — БЗНС
medkovec_andrey_suroleiski.jpgАндрей Матов Суролейски БЗНС
medkovec_aleksandar_ninov.jpgАлександър Вълчев Нинов д-во „Орач“
medkovec_nikola_stamenov.jpgНикола Манойлов Стаменов БРСДП (о)
medkovec_ivan_opinchev.jpgИван Николов Опинчев (Дано) БКП (т.с.)
medkovec_petar_manchov.jpgПетър Манчов — учител с. Медковец
medkovec_simeonka_kulina.jpgСимеонка (Монка) Ив. Кулина със съпруга си Грую от с. Луково, Болевацко, и внукът им Георги
medkovec_ignat_popdimitrov.jpgИгнат Иванов Попдимитров най-дългогодишният кмет
medkovec_angel_kulin.jpgАнгел Иванов Кулин — чиновник в Берковица след Освобождението
medkovec_andrey_tupankiov.jpgДаскал Андрей Игнатиев Тупанкьов
medkovec_grigor_penov.jpgГригор Банков Пенов — едър земевладелец, търговец и общественик
medkovec_pop_andrey.jpgПоп Андрей Игнатов Попдимитров
medkovec_ivanovden_1922.jpgМедковчани от различни партии празнуват Ивановден — 1922 г.
medkovec_socialisti.jpgМихаил Димитров (с. Чупреня, Белоградчишко) и Иван Дамянов (с. Медковец) — социалисти и съученици в Ломското педагогическо училище 1902 г.
medkovec_podoficeri.jpgПодофицерското дружество „Хайдушки дол“ в навечерието на Втората световна война
medkovec_upravata.jpgУправата на Медковската община след 19 май 1934 г. начело с кмета запасния офицер Чернев
medkovec_progimnaziata.jpgНовата училищна сграда, прогимназията 1892 г.
medkovec_marin_paslandjiiski.jpgМарин Кръстев Пасланджийски начален учител
medkovec_kosio_mazhdrakov.jpgКосю Маждраков — училищен инспектор
medkovec_uchenici.jpgМедковски ученически съюз — 1927 г.

През този период и особено в годините на земеделското управление се разширява и подобрява мрежата на медицинските и ветеринарните служби. Медковец става център на една от трите санитарни околии в Ломско и седалище на околийския лекар от 1922 г. Към Медковската санитарна околия се числят пет фелдшерски участъка.[8] По предложение на окръжния лекар Бачурски Постоянната комисия разпределя акушерките, чийто брой в Ломско е 10. Седалище на една от тях е с. Медковец.[9] През 1922 г. селото е център и на един от 5-тях ветеринарни участъка в Ломска околия, ръководен от държавен фелдшер.[10]

Бележки

[1] Протоколи на Видинския окръжен съвет 1923 г., Т. 2. Видин, 1923, с. 156.

[2] Пак там. Т. I, с. 173-174.

[3] Пак там, с. 147.

[4] 3емеделски кооперативен годишник, 1921, с. 9; Земеделски годишник за 1923, с. 4.

[5] ОДА — Михайловград, ф. 522-к, оп. 1, а.е. 21. Протоколна книга на читалище „Развитие“. Протокол №4 от 24 дек. 1922 г. на читалищ. настоятелство.

[6] Попов, Д. Лом града и околията. Лом, 1927. Приложение на ведомост за разрешените и използувани кредити от земеделските кооперации към 30 март 1927 г., кредитирани от Ломския клон на БЗ Банка.

[7] Две-три години след построяване на мелницата в Медковец фирмата на Никола Ганчев и Д. Нинов построяват в София шоколадена фабрика. За да рекламират фабриката в страната, те издават табло с картинки, които се попълват от купувачите на шоколад. Най-трудно се намирала картинката на мелницата в Медковец.

[8] Протоколи на Видинския окръжен съвет 1923 г. Т. I. Видин, с. 212.

[9] Пак там, т. II, с. 40.

[10] Пак там, т. I, с. 167.