Петър Кузманов, Цветан Симеонов, Георги Филипов
История на село Медковец (37)

1. Просветно дело

Изграждането на училищната мрежа в България след Освобождението започва с Временните правила на Руското гражданско управление, които били съобразени с възрожденските традиции на българското общество. Съгласно тези правила училищата в Княжеството са разделени на три групи или степени: начални училища — с тригодишен курс, задължителен за децата от двата пола: двукласни училища — за по-големите селища и където има повече пълни начални училища; четирикласни училища — в градовете и селищата със завършени курсове от първите два вида училища.

Материалното обезпечаване е предоставено на местното население с право да избира училищни настоятелства. Последните действуват под надзора на окръжните училищни съвети — по един във всеки окръг, и окръжния инспектор.^[1] Материалната база на училищата, особено на тези в селата на Ломския край, в първите години след Освободителната война (1877-1878) съвсем не отговаря на изискванията. В рапортите си инспекторът на Ломско-Берковския учебен окръг, а по-късно и окръжният управител Димитър Маринов (1887-1888) с голяма загриженост изтъкват, че всички учебни сгради в окръга „са съвършено неудобни…“,^[2] че учителският персонал се състои предимно от хора със старовремско религиозно образование, „останки от някогашните часословци“, и че нито едно училище не е снабдено с най-необходимите пособия.^[3]

Състоянието на учебното дело в Медковец не прави особено изключение от това в окръга през следосвобожденското десетилетие. След известно прекъсване по време на Руско-турската война 1877-1878 г. учителят Андрей Игнатиев Тупанкьов отново събира 60-70 деца в сградата на общинското училище, построено през 1845 г., което продължава да служи до 1892 г. Към 1882 г. учителят е само един, със старовремско образование. С увеличаване броя на учениците през 1890 г. учителите стават двама, като в годините 1885-1890 вторият учител е със завършено третокласно образование. В първите години учители са Андрей Игнатиев и Фико Белмъжов, който скоро се отказал от учителската професия. Останал сам, Андрей Игнатиев прибягва към помощта на по-големите и най-будни ученици, като Александър Вълчев Нинов, Димитър Ценов Гъньов, Петър Георгиев Манчов и Славчо Петков Рацов, които преподавали уроци на най-малките ученици.

След завършване на местното начално училище на подготвителни педагогически курсове за учители заминават: Петър Георгиев Манчов — в Русе, Славчо Петков Рацов и Петко Кръстев Бараков — в Силистра. Първите двама впоследствие стават учители в Медковец, а Бараков се уславя за учител в с. Долна Гнойница (дн. Михайлово), Оряховско, където се заселва.

Значими постижения просветното дело в Медковец бележи през последното десетилетие на XIX век. С изграждането на специално училищно здание по определен от МНП план за четирикласните училища през 1891-1892 г. е подобрена материалната база. За тази голяма придобивка на селото вече се каза на съответното място, тук само ще подчертаем, че задоволявайки основните нужди, тя дава тласък за нови успехи на образователното дело. Статистическите сведения сочат постоянен ръст на учениците в Медковец. Докато през учебната 1891/1892 г. техният брой е 173, от които 43 са ученички, то през 1896/1897 г. той достига 247 ученици, от които 31 ученички.^[4] Увеличава се и броят на учителите: от 2 души на 5 (4 учители и 1 учителка) през 1894/1895 г.; от тези 5 учители само един е с начално образование, а другите са съответно: двама с II класно и двама със завършено педагогическо училище. Увеличеният брой на учениците и подобрената квалификация на педагогическия състав водят и до промяна в категорията на училището. Създадено като начално, с тригодишен курс, то бързо се развива и от 1894/1895 г. почти до края на века е вече двукласно — с 4 и 5 отделение.^[5] С откриването на 4 и 5 отделение в Медковското училище започват да идват ученици и от околните села, за да продължат образованието си. През учебната 1894/1895 г. в него се обучават 12 ученици от селата Расово, Сливовик, Габровница, Безденица, Крива бара, Вълкова Слатина, Брусарци, Славотин, Кърки жаба, Сталийска махала и Пирдоп. През посочените 10 години в Медковец учителствуват: Андрей Игнатиев, Петър Георгиев Манчов (главен учител), Савчо Петков Рацов, Георги М. Бошнаков от Враца, Ангелина Бонова от с. Крапчене, която учителствува в продължение на 3 години (1896-1899).^[6]

Този учителски състав допринася за издигане равнището на образователния процес в училището и за разширяване просветата сред жителите на селото. За подобряване дисциплината и реда в училището учителският съвет изработва два правилника: „Правилник за длъжностите и наказанията на учениците при Медковското основно училище“ и „Правилник за дежурството на учителите“. През 1890 г. учителите слагат началото на Медковска централна училищна библиотека, а през 1893-1894 г. се основава и ученическа библиотека.^[7]

Особено полезна и резултатна е инициативата на медковските учители да работят за педагогическото си самоусъвършенствуване чрез система от „образцови лекции“, изнасяни от всеки учител. Начало на тази форма за квалификация се слага през 1894-1895 г., когато са изнесени 7 лекции, а през следващата учебна година техният брой нараства на 10. Дейността на медковския училищен съвет привлича вниманието и на списание „Основно училище“. В специална статия редакторът изказва похвала на инициаторите и надеждата, че и в други села „ще последват достойния пример на учителите в Медковец“.^[8]

След Освобождението, и по-точно от 1885 г. насетне, между дейците по образованието в България се оформят два възгледа за неговото развитие: общообразователна или професионална насоченост на основното училище. Надмощие взема ту единият, ту другият възглед. В средата на 90-те години спорът отново се разгаря. В резултат от исканията на обществеността за засилване на връзката на училището с живота през 1896 г. МНП издава постановления за уреждане на училищни градини за деца към основните училища, откликът на министерските указания е особено положителен в селските училища. Ломският окръжен инспектор Драгойков, улеснен от благоприятните местни условия, успява само за 2 години да устрои 28 градини, „които значително преродиха училищата“.^[9] Още през първата година в Медковец се създава училищна градина. Благодарение общите усилия на учителския колектив, кмета и обществеността, медковската училищна градина така се устройва и работи, че я сочели за пример на околните села, а през 1899 г. е наградена с 80 лева.^[10] Този факт, както и свързването на преподавания материал по естествена история с природните обекти извън училищната стая, практикувано от някои медковски учители, дава основание да приемем, че те са стоели по-близо до привържениците на схващането за професионалната насоченост в образователния процес.

Важно е също така, че медковските учители са горещи привърженици за обучението на селските девойки наред с момчетата. Те съдействуват за осъществяването на тази идея не само чрез статии в печата, но и чрез устното слово сред родителите. Посоченият брой девици в медковското училище сам по себе си говори за успеха на това разбиране.

Наред с пряката си учебно-възпитателна дейност от 1890 г. учителите в Медковец започват по-активно да се проявяват и вън от училището — на общественото и културното поприще в селото. Едни от първите те организират през 1893-1894 г. вечерно училище, което се посещавало от 40-50 учащи се. Учителите са и първите театрални дейци в Медковец. Главно от приходите на ежегодно организираните театрални представления, литературно-музикални вечеринки, а също от дарения и помощи на МНП и окръжната постоянна комисия, учителският колектив закупува редовно книги, учебници и списания. Медковската училищна библиотека през 1897-1898 г. има най-богат фонд сред селските библиотеки в Ломска околия — 65 научни и 135 други книги и 67 списания. През годината книгите са увеличени с 48.^[11] Част от тези средства са определени за подпомагане на бедни ученици с учебници, дрехи и обуща.

За успехите на учебното дело в Медковец известна заслуга имат и ръководителите на общината и училищното настоятелство, чиято заинтересованост постепенно нараства, за да се прояви най-ярко в последните години на века при кмета Тодор Желязков Белов. На редица заседания на Общинския съвет се разглеждат въпроси, свързани с материалната база на училището и осигуряване заплатите на учителите.^[12] Показателна в това отношение е изказаната благодарност от учителите в Медковец чрез списание „Вечерно училище“ на кмета Тодор Желязков Белов, „загдето ги улеснява в тяхната трудна просветителска работа вътре и вън от училището“. От своя страна, редакцията на списанието сочи медковския кмет като положителен пример за много други кметове „мракообожатели“.^[13]

Наред с постиженията в пряката си преподавателска работа медковските учители участвуват активно и в дейността на професионалната учителска организация — Българския учителски съюз. Те са едни от основателите на Ломското околийско учителско дружество, което се учредява на 25 март 1894 г. Сведенията сочат, че техни представители вземат участие при изработване проектоустава на дружеството, а после редовно се включват в провежданите общи или районни съвещания.^[14] По-късно, когато Медковец става център на учебен район, тук се организира педагогическа конференция в края на октомври и началото на ноември 1899 година.^[15]

Освен това учителите от селото участвуват в списването на професионалните печатни органи: сп. „Основно образование“ и „Вечерно училище“, като автори на научни специализирани статии или сътрудници и дописници. Най-активни в това отношение са Георги М. Бошнаков (който по-късно става главен редактор на сп. „Вечерно училище“) и Петър Георгиев Манчов.^[16]

Своеобразен връх на този богат на успехи и ползотворни дела период е юбилейното чествуване на дългогодишния учител Андрей Игнатиев^[17] по случай 25-годишната му учителска дейност в Медковското училище. Организацията на тържеството е дело на инициативен комитет от бивши ученици, колеги и приятели на юбиляря. За увековечаване на това събитие инициативният комитет съставя и отпечатва юбилеен сборник с материали от известни тогавашни литератори, общественици и писатели, поднесените адреси, поздравителни телеграми и други.

Тържеството се провежда на 23 април 1899 г. в специален павилион, издигнат пред училището. След направения по стар обичай водосвет председателят на инициативния комитет открива чествуването с прочувствено слово. На юбиляря са поднесени скъпи подаръци: рисуван негов портрет в разкошна рамка — от името на медковчани, един специално подвързан „Юбилеен сборник“ с инициалите на юбиляря — от инициативния комитет; връчват му юбилеен адрес от Министерството на народното просвещение, лично подписан от министъра Тодор Иванчев, и адреси от местното читалище и училищното настоятелство. Прочитат се и получените поздравителни телеграми и писма от писатели, културни дейци и общественици, между които: Константин Величков, Кирил Христов, Стоян Заимов, Тодор Г. Влайков, Марко Балабанов, Христо Д. Максимов и други. След като благодарил за оказаната му висока чест, развълнуваният юбиляр дарява 100 лева на учредения „Фонд за подпомагане на бедни ученици“ в Медковец, известен в историята на селото като „фонд Андрей Игнатиев“ и 50 лева лепта за новооснованото читалище. Следобед общоселското тържество продължава в училищния двор с музика, веселие и народни хора.^[18]

Юбилеят на Андрей Игнатиев има отзвук не само в Ломски окръг, където за първи път се отдава официално признание на един народен учител, но и в цялата страна — втори случай на учителски юбилей след този на учителя Тодор Мирчев от с. Алфатар (дн. Генерал Лазарово, Силистренско) през 1896 година. Организирането на това първо за Ломския край учителско тържество е похвално дело на културната общественост в Медковец, която дава пример как трябва да се ценят и уважават заслугите на един достоен народен труженик, учител и общественик.

Тенденцията за развиване на горен курс в Медковското първоначално училище и превръщането му в средищно за района е прекъсната още през учебната 1899/1900 г. Съгласно новоприетия закон за просветата^[19] то остава четиригодишно начално училище, което се именува „Отец Паисий“. В такъв вид продължава да работи до 1909 г. Сериозна причина за този 10-годишен застой е и липсата на необходимата материална база. Изградената още през 1892 г. в центъра на селото сграда само след 2 години се оказала недостатъчна за непрекъснато растящия брой ученици. Молбата на кмета до Окръжната постоянна комисия в Лом, с искане да се окаже помощ на селото за постройка на ново училище, е оставена без последствие.^[20] Въпреки честото поставяне на въпроса през Общинския съвет и училищното настоятелство от главния учител Петър Георгиев Манчов за построяване на квартални училища, не се предприема нищо съществено. Очевидната необходимост, както и общият натиск от страна на училищното ръководство и жителите на селото, най-после си казват думата. На 8 юли 1907 г. съвместното заседание на Общинския съвет и на училищното настоятелство решава да се иска разрешение от МНП за откриване горен курс (само първи клас на прогимназията) още през следващата 1907-1908 учебна година. Местните органи поемат задължението „да осигурят нужните помещения, пособия и назначаване на учител за този клас“.^[21]

Окрилени от мисълта за скорошно осъществяване на предложението, жителите на селото, организирани от общината, в кратък срок изграждат по стопански начин с подръчни материали сграда от 150 кв.м с 2 класни стаи на мястото между училището и камбанарията на църквата. Сградата не е построена съобразно изискванията, но в нея могли да се съберат 150 ученици. За учител в Медковец е назначен Горан Петров Конов от същото село, който след завършване на Ломското педагогическо училище учителствува в с. Дългоделци. Той полага похвални усилия и придвижва по-нататък въпроса за горния курс, в който става първият старши учител.

По такъв начин непълна смесена прогимназия се открива в Медковец през учебната 1909/1910 година, само 1 клас с 29 момчета и 2 момичета, (4 момчета и 1 момиче от околните села), ръководена от учител със средно педагогическо образование. Прогимназията се издържа с общински средства.^[22] За изпълняващ длъжността директор, а от 1913/1914 г. и за директор е назначен Антон Димитров, преселник от гр. Кукуш (Македония), с полувисше образование. В първите години училището се води като „Медковска прогимназия“, а от 2 юни 1914 г. официално е наименувана „Народна смесена прогимназия «Христо Ботев»“.^[23]

С цел да се обхванат максимално подлежащите на задължително обучение деца, Общинският съвет и училищното настоятелство наемат по две и повече частни помещения за учебни стаи в четирите махали. Освен това се полагат усилия да се преодолее неправилното отношение на известна част от селяните към просветата на своите деца, особено на момичетата. На такива родители по селата кметовете имали право да налагат санкции. В отчетите си пред Постоянната комисия на Окръжния съвет училищният инспектор съобщава, че единствено в Медковец кметът наложи глоба по 2 лева на 40 селяни, които не позволявали на децата си да ходят на училище.^[24] Благодарение на взетите мерки през учебната 1913/1914 г. в селото са открити 14 паралелки, в които са обхванати висок процент от подлежащите на задължително обучение.

По време на войните (1912-1918) и настъпилата след тях криза се слага край на по-нататъшното подобряване на училищната материална база. Едва при самостоятелното управление на БЗНС (1920-1923) се поставя отново въпросът за изграждане на нови училищни сгради в отделните махали на селото. През 1925 г. се подготвят планове и проекти за строителство на две начални училища в Горната и Долната махала и се провежда търг. Получените чрез училищния фонд средства и помощта, отпусната от Постоянната комисия при Окръжния съвет, са далеч недостатъчни.^[25] Главната тежест пада върху жителите на селото, които с готовност отделят от спестяванията си и участвуват с безплатен труд при строежа на двете училища. Най-напред е завършено училището в Горната махала в местността „Припека“ през 1929 г. (започнато през 1926 г.). То е голямо и просторно здание, построено съобразно изискванията на МНП, с общ обем 800 кв.м., с 5 класни стаи, учителска стая и сцена в една от класните стаи. Пет години по-късно (1934 г.) е завършено и училището в Долната махала. С построяването на двете масивни сгради се създават по-добри условия за провеждане на учебния процес в началния курс, състоящ се от 4 отделения по 3 паралелки в трите махали на селото. По такъв начин разпръснатите във временните паянтови помещения ученици са събрани в тях. През втората половина на 30-те години започва изграждането на нова двуетажна сграда за нуждите на прогимназията. Първият етаж е завършен и оборудван през 1938 г., което дава възможност на прогимназиалните паралелки да се настанят и работят при по-добри условия.

Броят на учениците в медковските училища прогресивно нараства, с изключение на 1915/1916 г. — по време на войните, когато се забелязва известен спад. През 1911-1912 г. първоначалното училище „Отец Паисий“ има 404 ученици в 8 паралелки, по две от всяко отделение, с 8 учители. До края на войната броят на учениците се движи между 400-500; паралелките варират между 8 и 9, а на учителите между 5 и 8.^[26] Учениците рязко се увеличават през 1934 г., когато броят им достига 600, от които 302 момчета и 298 момичета.^[27] По това време в селото има 3 начални училища: в центъра „Отец Паисий“, в Горната махала — „Св. св. Кирил и Методий“ и в Долната махала — „Иван А. Кулин“. Главен учител до пенсионирането си през 1918-1919 г. продължава да бъде Петър Георгиев Манчов. Наследява го Горан Петров Конов, след чието пенсиониране през 1925 г. главен учител става Косьо Маждраков.

До 1919 г., освен горепосочените и Андрей Игнатиев, по-дълго учителствуват в селото: С. Петков, А. Петров, Г. Петров, К. П. Поганев, М. Ф. Попова, Н. Георгиева, В. Върбанова, Н. Манолова, Цв. Кирова и други. След Първата световна война в началното училище идва учителят Александър Иванов от с. Лопушна, а през 1920 г. тук учителствува и Кирил Митев (Кабзата) от Лом, един от организаторите на Септемврийското въстание. За учители в първоначалното училище след 1920 г. са назначени завършилите по това време Ломското педагогическо училище медковски младежи Илия Мончев Ванов, Върбан Ценов Димитров и Петко Симеонов Торньов. През 1925 г. учителският колектив в Медковец чествува 25-годишния юбилей на Горан Петров Конов. По това време в училището постъпват група млади учители от Медковец, току-що завършили Ломското педагогическо училище: Борис Симеонов Йошев, Спас Филипов Кольов, Петър Василев Кольов и Марин Кръстев Пасланджийски, които се изявяват не само като добри учители и педагози, но развиват и активна обществено-културна дейност. По-късно, след построяване на двете махленски училища с желание и готовност се включват в тази високохуманна народополезна дейност и учителите Методи Александров Конов и Атанас Горанов.

Продължава своето успешно развитие и Медковската средищна смесена прогимназия „Христо Ботев“. Постъпателно нараства броят на учениците. Докато през 1913-1914 г. те са 69 ученици, от които 9 ученички, с двама учители,^[28] през 1919-1920 г. броят им се увеличава на 154, от които 31 ученички,^[29] за да достигне през 1934 г. 316, от които 180 ученици и 136 ученички в 7 паралелки.^[30] Голямото увеличение налага занятията да се провеждат на две смени — сутрин и следобед. Естествен спад се наблюдава по време на войните. При мобилизацията за участие в Първата световна война, на 10 септември 1915 г. от записаните 76 ученици в I и II клас на занятия се явяват само 25 души,^[31] т.е. около 33 процента.

Що се отнася до състава на учащите се в Медковската прогимназия, анализът на непълните сведения за учебните 1915-1916, 17, 18 и 1920 г. показва, че почти две трети от учениците са от Медковец. Значително нараства и броят на децата от други села и градове. Този факт се потвърждава и от данните за 1919-1920 г., които са пълни. Според тях през посочената учебна година в I, II и III клас се обучават 150 ученици, от които 31 момичета. Броят на децата от други селища възлиза на 53.

Разширява се и териториалният обхват на прогимназията. За горепосочения период в Медковец учат деца от 17 села и 3 града — Лом, София и Берковица.^[32] Това предпочитание на Медковската прогимназия се дължи както на авторитета на учителите, така и на осигурените от обществеността и жителите на селото за учащите се условия.

В продължение на около 15 години директор на прогимназията е Антон Димитров, който поради заболяване към 1926 г. си подава оставката и минава в пенсия. По негово време в прогимназията учителствуват: Йордан Янев, М. Белчева, А. Младенов, С. Василева, С. Миланов, Р. Сапунджиева, Ат. Георгиев, Ралица Хаджиангелова, Елена Накова, Перка Коцева и Евлоги Андреев Тупанкьов (1919-1924). Последният е син на учителя Андрей Игнатиев и е завършил Кюстендилското педагогическо училище. Той пръв в прогимназията въвежда гимнастика, народните песни и танци, изпълнявани под звуците на негов съпровод на цигулка. Под вещото му ръководство ежегодно учениците от прогимназията подготвят и изнасят за празника на българските просветители, „Св. св. Кирил и Методий“ богати програми с изпълнение на гимнастически упражнения, песни и танци.

След напускането на Антон Димитров, директор на прогимназията за кратко време става Цено Митов от с. Видбол (Видинско) — с полувисше образование, с прогресивни схващания и деен радетел на въздържателното движение. Той изпълнява добре своите задължения и е посрещнат с уважение сред обществеността в селото, но поради несработване с главния учител, който често се намесва в неговата работа, си дава оставката и напуска Медковец. Няколко години мястото му заема учителката Велислава Иванова от Видин.

Междувременно новите административни реформи, извършени от деветнайсетомайците, налагат през август 1934 г. Ломската околийска училищна инспекция да се раздели на две: Първа училищна инспекция със седалище в Лом и Втора — с център в Медковец. За училищен инспектор във втория околийски учебен център е назначен Косьо Маждраков, дотогавашен главен учител в Медковец. Във втория Медковски училищен център влизат следните 30 села: Черни връх, Котеновци, Войници, Прогорелец, Дългоделци, Долно Церовене, Пишурка, Комощица, Расово, Аспарухово, Василовци, Дондуково, Борисово, Тополовец, Дреновец, Чорлево, Роглец, Дъбова махала, Княжева махала, Крива бара, Брусарци, Долна Рикса, Буковец, Гайтанци, Луковица, Черно поле, Бяло поле, Киселево, Славотин, Сливовик и средището Медковец.^[33]

Избирането на Медковец за център и седалище на Втора училищна инспекция се дължи не само на неговото географско местоположение, а и на традиционно добрата учебно-възпитателна и активна извънучилищна дейност, с която се отличавали голяма част от учителите. Тук израстват и се утвърждават като добри педагози, възпитатели, културни дейци и общественици мнозина медковски учители. За успехите на просветното дело в Медковец свидетелствуват както оценките и характеристиките на окръжните съвети, така и органи за просветата и представители на МНП.

Издигането на селото като учебен център от околийски мащаб допринася и за по-нататъшното развитие на постигнатото. В него се провеждат педагогически конференции, сборове, състезания, което несъмнено съдействува както за повишаване квалификацията на местните учители, така и за стремежа им да бъдат начело на околните селища. Показателни в това отношение са високите оценки, които те получават при атестирането в резултат на извършените инспекторски ревизии. За учебната 1943/1944 г. средният резултат при началните учители е 5,54, а при прогимназиалните — 5,14.^[34]

Една от постоянните грижи на учителския състав е събиране на средства за подпомагане на бедните ученици с дрехи, обуща, учебници, помагала и други. Още през 1896 г. се слага началото на „Фонд за бедни ученици Андрей Игнатиев“, който постоянно се попълва чрез дарения и главно в резултат на учителските прояви, организирани понякога съвместно с учениците: театрални представления, утра, вечеринки, томбола, лазаруване, коледуване и други. Към 1944 г. в спестовната книжка на фонда има 34 888 лева.^[35] От 15 декември 1934 г. в медковското училище е открита ученическа трапезария, в която се хранели само на обяд бедните ученици.^[36] Създадена е и ученическа кооперация, в чиято спестовна книжка към 1942 г. има в наличност 1646 лева.^[37] През 1928-1929 г. под ръководството на директора на прогимназията се основава въздържателно дружество сред учениците. Учителският колектив постоянно разширява и подобрява формите на работа както в училищата, така и вън от тях за повишаване общата култура на медковчани.

До откриването на прогимназията активната дейност на просветното поприще се осъществява от учителите от началното училище. Изнасяните беседи и лекции, организираните тържества и вечеринки целят да разширят кръгозора на учащите се, насаждане на обич, към просветата, към отечеството и родния край. Наред с това чрез средствата на хумора и сатирата те засягат съзнателно най-животрептящите проблеми на съвременния живот.^[38]

Новото попълнение учители, което идва в началото на 20-те години, продължава с вдъхновение благородното дело на колегите си от следосвобожденския период. Особено активна и разнообразна е учителската дейност след 1930 г. Наред с традиционните доклади „Освобождението на България“ и „Народните будители“, се изнасят и нови беседи и реферати пред учениците: „Борбата с алкохолизма в САЩ“ от Борис Симеонов Йошев, „750-годишнината от Второто българско царство“ от Ангел Ев. Попов, „Произход на човека“ от Методи Конов. В края на 1930 г. в училището се организират две чествувания: по случай Деня на книгата — с доклад от учителя Спас Филипов Кольов, който изтъква голямата слава на Максим Горки; в чест на 60-годишнината на писателя Антон Страшимиров — с доклад от учителя Методи Александров Конов.^[39] С подходящи тържества се отбелязват Денят на детето (30 април 1933 г.) и Денят на майката (7 април 1943 г.). Учителският колектив продължава да подготвя и изнася театрални представления: „Люти клетви“, „Жорж Данден“, „Богат дядо — богат зет“ и други. Активно се включват в тези прояви самите ученици. Под ръководството на своите педагози през 1935 г. те подготвят оперетката „Тежкото семейство“ (изнесена на 4 февруари) и пиесата „Блудният син“ (29 февруари), а на 19 декември 1936 г. представят пиесата „Бойка“ от Гимиджийски. Организира се тържество с коледно дърво и томбола. С постъпленията от тези прояви са закупени дрехи и подаръци на бедните ученици за 4898 лева.^[40]

През последното десетилетие до 9 септември 1944 г. медковските учители започват да прилагат екскурзиите като нова форма в учебно-възпитателния процес. С цел разширяване на знанията по география и опознаване на отечеството са организирани две екскурзии: до София, на 24-26 март 1935 г. и от 19 и 20 април 1937 г.^[41] и една до Видин през 1938 г., с ученици и учители от прогимназията. Традиционно добри са и извънкласните прояви на медковските учители: те са в ръководството на читалището и стоят в основата на неговата многостранна дейност.^[42]

Все през този период в Медковец са организирани и някои мащабни прояви по линията на просветата от околийски и областен характер. Под ръководството на учителското дружество, с разрешение на училищния инспектор Косьо Маждраков, на 30 май 1937 г.^[43] се организира юношески събор на училищата от района на Втора училищна инспекция, проведени на Герена до гара Медковец. Той се превръща във вълнуващ спектакъл на учители и ученици, в благородна напредвара за високи постижения в масови физкултурни упражнения и спортни игри. На 13, 14 и 15 ноември 1938 г. в селото се организира околийска училищна конференция на 180 учители — делегати от района.^[44]

На 13-15 май 1939 г. се провежда тридневен областен ученически сбор, посветен на Войводата Иван Кулин. Под звуците на медковската духова музика участвуващите изнасят своите гимнастически програми. Ръководени от учителя Върбан Ценов Димитров, медковските юноши показват военногимнастически упражнения, изпълнявани със специално изработени пушки от дърво^[45] — като резултат от въведения час по военно обучение във II и III клас.

През последните години на монархическия режим обучението в училищата придобива все по-подчертан идеологически характер. На мястото на самодейните ученически дружества, които властта ликвидира, се изгражда единна младежка организация „Бранник“ в прогимназията и „Орле“ в първоначалното училище. Със създаването на тази организация правителството прави опит да спечели учащите се още от най-ранна възраст за каузата на своята идеология. Ярък привърженик на тази политика е инспекторът Косьо Маждраков, който полага големи усилия за създаване на „Бранник“ и „Орле“ в селата от своята инспекция.^[46]

Немалка е заслугата му за основаване на „Бранник“ в медковското училище. Заедно с директора на прогимназията и учителя Евлоги Тодоров Желязков, който завършва тримесечен курс за ръководители на младежката казионна организация, те организират в селото събрания с учениците и техните родители, на които разясняват необходимостта и предимствата на тази военизирана организация: униформи от специален плат, участие на лагери през лятната ваканция и др. Отначало се записват 30-40 ученици, но впоследствие броят им се увеличава. Посочените предимства се оказват добра примамка и за бедните родители. По-голямата част от учителите се отнасят с резерва към тази младежка организация, която е в разрез с техните разбирания за демократизъм и хуманизъм. Още в следосвобожденския период и до войните в острите класови борби между замогналия се слой търговци, кръчмари, лихвари и трудещите се те решително застават на страната на народа. Неслучайно един от медковските апологети на режима изтъква пред интервюиращия го журналист, че „учителите от Медковец им били в опозиция“.^[47] Всички тогавашни учители са инициатори и основатели на първите кооперации и сдружения, които водят борба в защита на трудещите се.

След разгрома на Септемврийското въстание сговористите все по-открито се стремят да подчинят учителството на своята политика. Това обаче не им се удава. Натискът за отклоняване на учителите от демократичните традиции на българското възрожденско и следосвобожденско общество продължава и след преврата на деветнадесетомайците. Този стремеж се засилва с назначаването на Косьо Маждраков за главен учител и особено след издигането му за инспектор на Втора ломска учебна околия.^[48] Последователно и упорито той води борба за възпитание на учениците и за насочване на учителите в духа на националистическите идеи и възгледи. Това Маждраков се опитва да постигне чрез подбора на учителите при тяхното назначаване или посредством честото преместване на учителите с леви възгледи от едно село в друго. По негово предложение за учители в освободена Македония са изпратени медковските педагози Марин Кръстев Пасланджийски и Атанас Горанов Петков, а други назначава в определени села при условие че приемат да станат командири на „Бранник“, иначе рискуват да останат без работа.

Страстен привърженик на монархията у нас, Косьо Маждраков^[49] прави всичко възможно чрез думи и дела да величае личността на цар Борис III и неговата политика. По негова инициатива и с личното му участие в Медковец започва да се чествува ежегодно рожденият ден (30 януари) на монарха: организиране на тържествени вечери, подготвени от целия учителски колектив, управниците на селото и някои по-заможни жители, които трябвало да бъдат облечени в български национални облекла. На тези вечери той изнася беседи за живота и делото на царя. Стремял се да превърне рождения ден на монарха в национален празник. Тези му замисли обаче не намират благодатна почва в Медковец.

По случай присъединяването на Южна Добруджа, Македония и Беломорска Тракия към общото отечество България по нареждане на Косьо Маждраков учащите се и учителите са разпуснати за една седмица във ваканция (21-28.09.1941 г.). По негова инициатива униформените бранници начело със своя командир и група легионери манифестират по главната улица на Медковец и скандират: „Да живее царят обединител!“ и „Да живее велика България!“ Въпреки тази активна дейност на инспектора, известна част от учителите не се поддават на неговите внушения, а се проявяват и като активни общественици с участието си в дейността на читалището и в други културно-просветни и обществени организации и дружества.