Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
johnjohn (2017 г.)

Издание:

Автор: Петър Кузманов; Цветан Симеонов; Георги Филипов

Заглавие: История на село Медковец

Издание: първо

Година на издаване: 1995

Националност: Българска

Печатница: Печатница на БЗНС

Редактор: Петър Кузманов

Рецензент: Бойко Киряков; ст.н.с. Владимир Мигев

Коректор: Елена Нягулова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1492

История

  1. — Добавяне

4. Участие в национално-революционните борби през първата половина на XIX век

Едновременно с участието в движението за българска национална просвета и за самостоятелна църква жителите на Медковец се включват и в борбата за политическа свобода. Всяка поредна война на Русия против Турция предизвиква революционно оживление и нови надежди за отхвърляне на османското иго. Така например по време на Руско-турската война от 1806-1812 г. Софроний Врачански създава политически център в Букурещ, който установява контакт с руското командуване и с български първенци от вътрешността на страната. Един от тях според преданието е килийният учител от Медковец Петър Конов, който отпреди се познава с врачанския епископ. Медковският училищен и църковен деец събира сведения за движението на турските войски и ги предоставя на Софроний Врачански, който, от своя страна, ги препращал на руския генерален щаб. От Влашко даскал Петър донася възванието на котленския патриот за посрещане на русите като братя и дългоочаквани освободители.[1] В този призив от 1810 г., издаден, когато войските на граф Николай Каменски минават Дунава и навлизат в нашия край, и навярно донесен в Медковец, се казва: „Отчески се моля на вас, любезни мои чада българи… Сега наближава вашето спасение и избава… Мило посрещнете и сърдечно приемете вашите братя, които идат да ви избавят… Бягайте, мили българи, от вашите мъчители… и се притечете и съединете с християнското руско войнство.“[2]

В помощ на руските войски действуват и въстаналите българи, начело с българския войвода Хайдут Велко Петров от село Леновци, Зайчарска нахия, „по-голямата част от населението на която били българи“. Наред с това руският историк Василий Конобеев изтъква още: „Отрядът на войводата Велко, който се състоял предимно от българи, бил най-боеспособният във войската на Кара Георги.“[3] В освободителната борба на сръбския народ и на българите от нашите северозападни земи участвува и Ангел Кулин. Както по времето на аянските и кърджалийските размирици така и в отряда на Хайдут Велко, Ангел войвода се сражава с около 80 души бойци. Повече от тях са селяни от Медковец, Расово, Сливовик, Церовене и други близки селища. В четата на Ангел Кулин действува и Петко Белов, бащата на Желязко Белов — съратник и другар по-късно на Иван Кулин.[4]

През 1811 г. Ангел Кулин е проследен от подъл предател и издаден на властта. Голяма потеря от турски заптиета и башибозуци обкръжават къщата на войводата и след неравностойна престрелка той бил тежко ранен, хванат и заклан на дръвника в собствения му дом. Цялата тази кървава драма става пред очите на 8-годишния Иван Кулин, който грабнал брадвата и се насочил към палача на своя баща. Въпреки голямата си мъка обаче майката Симеонка препречва пътя на разяреното дете и успява според семейното предание да предотврати „още една жертва на турското свирепство“.[5]

На следващата година пада на бойното поле и Хайдут Велко Петров. Неговите подвизи се възпяват в народния героичен епос, а личното му име намира широк прием в именния репертоар на медковчани: Иван Велков (роден 1833 г.), Павел Велков (1838), Коста Велков (1848), Велко Бонов (1853), Велко Христов Николов (1864), Велко Кръстев Конов (1865), в това число и известният кнез Велко Ив. Сарафски. Още по-разпространено е личното име на Ангел Кулин — 35 мъжки и толкова женски (Ангелина), или всичко около 70 имена. При наличието на около 200 къщи в Медковец през 1872 г. — това ще рече във всеки трети дом има по един Ангел или една Ангелина.

Междувременно местните туркофили не се примиряват и с дейността на свещеника — учител, Петър Конов. По донесения във Видин гръцкият митрополит го извиква в града и го разпопва. А наскоро след това той е арестуван и хвърлен в прословутия видински затвор „Полица зандан“.[6]

През 1828 г. избухва поредната руско-турска война. Генерал Дибич разгромява османските войски и със смел набег се отправя към Одрин. Медковчани отново заживяват с надеждата, че идва краят на тяхното тегло. Все по това време един руски отряд начело с генерал Хейсман преминава Дунава при Оряхово, прекосява Ломския край и се озовава близо до село Чорлево, навярно с намерение да обсади Видин.[7] Иван Кулин формира въоръжен отряд от българи и заедно с Цоло Тодоров от с. Толовица (Ломско) се присъединява към руската войска.[8]

До политическо освобождение на нашия край не се стига, но в замяна на това епидемиите се разшетват и затриват много медковски семейства. Храната на селяните е иззета за османската войска, немотията и недояждането отварят вратата на чумата. Из къщите узевки се появяват цели стада плъхове и мишки, които излизали по улиците и умирали с подути тела. Агонизиращите в страшни гърчове животинчета оставяли хиляди бълхи и въшки, които се настанили в мръсните и вонещи бордеи, невидели въздух и слънце и в дрехите на хората. Така се разнася из селото коварната чума. Майки, бащи, братя, синове и дъщери с обезумели лица виждат как при страшни мъки изгасват пред тях близки и роднини. Живите не били в състояние да заравят мъртвите. Тогава прибягват до отрязване на носещия темел на покрива, чието срутване превръщало дома в гроб. Всички тези уземки биват запалени и изпепелени заедно с хората. За това прескръбно време, „когато хората умирали като мухи“,[9] днес ни напомнят само преданията и местността „Чумните гробища“. Тогава умират близките на Иван Кулин: майка му Симеонка, чичо му Първан и вуйчо му Дамян, а сестра му Станка като по чудо се спасява.[10]

След подписване на Одринския мирен договор и изтегляне на руските войски краткотрайните вълнения в нашия край секват. Иван Кулин е заподозрян във въоръжена антитурска дейност, но по липса на доказателства или някакви други причини властта се задоволява само да го постави под наблюдение. През 1835 г. по донос на Никола Сарафски е убит още един член от семейството на Кулини — братът на Иван, Христо.[11] Но и тази кървава разправа не прекъсва борческата традиция на родолюбивата фамилия. Останалите живи братя Иван и Вълчо продължават борбата.

През 1836 г. засилената експлоатация и насилията на аянина Шериф Ахмед предизвикват въоръжено въстание в Берковско. В движението вземат участие и много медковчани, между които: Иван Кулин, Васил Ив. Главиняшки, Васил Йошов, зетят на Кулин — Петър Кукумявката (съпругът на Станка и баща на Еремия Петров Българов) и др. Във въстанието падат убити 60 души и към 180 въстаници са ранени: между тях е и медковчанинът Петър Кукумявката.[12] След разгрома на въстанието, за да спаси въжето, Иван Кулин се укрива при верния си ятак Никола Кресков от с. Сливовик. По време на блокадите и претърсванията родолюбивият сливовчанин го криел в една винарска бъчва. Впоследствие медковският поборник се прехвърля в с. Дългошевци, където старият харамия Цеко Банишки го укривал в продължение на 12 денонощия в една дълбока яма, изкопана под дръвника в двора му.[13]

През 1837 г. медковчани вземат участие и в избухналото в Пиротско въстание. Между тях са: Иван Кулин, Васил Ив. Главинишки, Васил Йошев, както и поп Вълчо Петров от Расово, Димитър Панов от Лом и др. При поражението на движението някои наши съселяни се спасяват в Сърбия, но по искане на османската власт сръбската полиция предава Ив. Кулин, Д. Панов и поп Вълчо. От Пирот те са откарани във видинската тъмница и „ако не бил се застъпил за тях влиятелният спахия във Видин Хуршид ефенди Абдул, турците са щели да ги обесят“.[14]

Не минава много време и Иван Кулин легализира положението си. Към средата на 40-те години той отново е кнез на медковската община, призвана да играе важна роля в избухналото през 1850 г. народно въстание.

Бележки

[1] Кулин, Х. Войводата-кнез дядо Иван Ангелов Кулин, с. 3-4.

[2] Кепов, И., В. Кепова. Христоматия по българска история, с. 170-171.

[3] Конобеев, В. Д. Българското националноосвободително движение. Идеология, програма, развитие. С., 1972, с. 217, бел. 100.

[4] По сведения на Никола Илиев Качов — Татарджийски, записани от П. Кузманов на 16 май 1985 г.

[5] Кулин, Х. Войводата-кнез дядо Иван Ангелов Кулин, с. 3.

[6] Пак там.

[7] Маринов, Д. Из историята на град Лом, — СбНУНК. Кн.XI, 1894, с. 252.

[8] Кулин, Х. Войводата-кнез дядо Иван Ангелов Кулин, с. 3.

[9] Пак там, с. 9.

[10] Пак там.

[11] Север, Лом, №1456, 30 юли 1935; №1908, 4 февр. 1937. Кулин, Х. Войводата-кнез дядо Иван Ангелов Кулин, с. 14

[12] Кулин, Х. Войводата-кнез дядо Иван Ангелов Кулин, с. 14

[13] Север, Лом, №1908, 4 февр. 1937.

[14] Милчев, С. Село Расово, Ломско, в миналото и сега. Лом, 1942, с. 89.