Петър Кузманов, Цветан Симеонов, Георги Филипов
История на село Медковец (19)

1. Етнодемографски промени

Априлското въстание и Руско-турската война изиграват ролята на националнобуржоазна революция: премахват полуразложения османски феодализъм и разчистват пътя за развитие и утвърждаване на капиталистическия обществен строй във всички сфери на живота в освободената българска държава. Революционнодемократичните преобразования рефлектират и в преустройството на селищната система, чиято структура се изгражда съобразно изискванията на новото общество.

Важна роля за тази промяна играят на първо място миграционните процеси, които започват още в хода на военните действия и продължават през първото десетилетие след Освобождението. Изследванията сочат, че в резултат на тези процеси в освободените български земи престават да съществуват 127 села, а други 111 са новоосновани.^[1] Това е най-характерно за Северна България, където миграцията се извършва в няколко посоки: напускат турци, черкези и татари; бежанци българи от неосвободените земи се заселват преди всичко в българските села; констатира се силен поток на преселници от балканските села от северните склонове на Стара планина, които се настаняват в плодородните земи на Дунавската равнина. „Нови села не са основани — пише К. Иречек. — Затова пък стари села, които имат големи мери с прекрасна земя, пораснаха толкова много, че много от тях сега са вече малки градчета.“^[2] Съществена роля за израстването на редица селища, които преди не са имали особено значение, играят новите съобщителни линии — шосейният и железопътният транспорт, новите икономически и административни средища. Издигането на град Лом като първостепенно пристанище през първото десетилетие след Освобождението, чрез което се свързва Българското княжество и неговата столица със Западна Европа, и активните търговски връзки по шосето Лом — София допринасят също за положителното развитие на редица селища в този край.

Как се отразяват тези процеси на село Медковец? Преди всичко трябва да кажем, че редица от промените, и особено миграционните, нямат отрицателно влияние върху развитието му. За положителното и сравнително бързото протичане на посочените процеси допринася обстоятелството, че населението както преди, така и след Освобождението се запазва хомогенно в етническо отношение — изцяло българско. Това личи от първите преобразования, от които се вижда, че в селото няма лица от друга народност, освен неголям брой цигани.^[3]

Статистическите данни показват постоянно увеличение на домовете и жителите на селото след Освобождението. Докато през 1870 г. жителите на селото са 1584,^[4] то през 1934 година техният брой се утроява — 4795 души.^[5] Видно е, че това не се дължи само на естествения прираст. Проучванията, правени за ръста на селото през периода 1879-1944 година,^[6] показват, че в Медковец се преселват 150 души от 67 селища. Същевременно напускат селото 95 души, които се установяват главно в градовете: София — 16, Лом — 10 и 15 емигрират в Америка. Анализът на данните сочи, че почти половината (около 70 души) от тези, които се настаняват в Медковец, са от Кутловишко, Берковско, Белоградчишко, Троянско, Кюстендилско, Трънско, Македония и Западните покрайнини, т.е. предимно от балканските български селища. По време те могат да се разпределят така: в първите десетилетия след Освобождението идва най-многобройна група на миграционния поток (около 50 души) от планината към равнините. Следващите групи са от Македония (сравнително малка — 6 души) и от Босилеградско и Царибродско (32 души) — дошли след Първата световна война. Останалите преселници са главно от селата на Ломска околия, които са резултат предимно на сродявания. Разбира се, и между тях има такива, които съзнателно се насочват към нашето голямо село, което заема средищно местоположение, има здрав климат и плодородна земя. Наред с това, още със създаването на новата държавна организация, Медковец става център на една от големите в околията общини и седалище на учебен район (от 1934 г.), свързано с шосейна мрежа с Лом и Фердинанд. Особено важно значение за израстването му като център в обществено-икономическия живот в този край на страната има свързването му чрез железопътната линия с Видин — Лом — София.

В резултат на големите социално-икономически промени настъпват изменения и във физическия облик на селото. Докато преди Освобождението във всички села на Ломския край, в това число и в Медковец, селяните живеят в землянки, вкопани в льосовата почва жилища, покривите на които едва се подават над повърхността, след това събитие започва бърза замяна на уземните къщи с новопостроени съвременни сгради. „Бързам да съобщя — пише в изложението си за 1887/1888 г. ломският окръжен управител Д. Маринов, — че от Освобождението ни насам тия хижи (бордеи) почнаха да се заменяват с удобни домове и днес можем положително увери, такива домове съставляват 25% от всички домове“.^[7] Конкретни сведения за сградите, в които живеят медковчани, ни дава преброяването на жилищния фонд, извършено на 1 януари 1893 г. От статистическите данни научаваме, че в селото има 285 сгради. В 151 къщи живеят от 5 до 10 души; в 52 — до 5 души; в 40 — от 10 до 15 души; в 19 — от 15 до 20 души и повече. Анализът на посочените данни показва, че жителите на Медковец живеят главно на отделни семейства; над 200 къщи са пригодени за тази цел; все още има задруги, но броят им постепенно намалява.^[8]

За новия архитектурен облик на селото допринася и изграждането на камбанарията в 1882 г. и новата училищна сграда, строена през 1891-1892 година, които оформят центъра на Медковец. Стремежът за променяне изгледа на тези т.нар. от някои пътешественици „триглодитски села“ продължава и през първите две десетилетия на XX век. Нехигиеничността на уземните жилища, които застрашавали здравето на своите обитатели и стават причина за епидемии, карат местните власти още през 1890 г. да забранят „за в бъдеще построяването на бордеи“ и да изискват от селяните „да строят къщи… от печени тухли или друг някой твърд материал“.^[9] Дава се указание от Окръжния съвет, местните общински съвети да се погрижат за направата на подходящи за целта здания, в които да се помещават общините.^[10] Разбира се, това не било много лесно, като се има предвид липсата на каменни кариери в този район и възможностите на селяните, отрупани с данъци и експлоатирани от лихвари и зеленичари. Положението се подобрява до известна степен със създаването и укрепването на първите кредитни учреждения, земеделските каси и Българската земеделска народна банка (БЗНБ), както и с възникването на спестовни и акционерни дружества.

Важна роля за благоустрояването на селото играят и някои от кметовете, които правилно разбирали поставените от новото икономическо развитие проблеми и правели зависещото от тях за решаването им. Още по време на Стамболовия режим (1887-1894 г.) местният общински съвет прави опит за свързване на Медковец чрез шосе с централния път София — Видин през село Долно Церовене и този за Белоградчик — през село Брусарци. Тогава се поставя началото на водоснабдяването на селото чрез направа на чешми и кладенци. През 1906-1907 г. с финансовата помощ на постоянната комисия при Видинския окръжен съвет се построяват три моста, два кладенеца, вземат се решения за разширяване на някои улици и се прави ограда на училищния двор и градинката.^[11] По плановото благоустрояване на селото активно се работи през 1908-1911 година. Отчитайки бързото развитие на строежите в селата и с цел да се избегне безразборното им застрояване, Окръжният съвет във Видин започва редовно заснемане на всички села в окръга чрез създаденото кооперативно сдружение. Работата се финансирала от Окръжния съвет и селските общини. Не всички обаче съумяват да осигурят необходимите средства. От отчетите се вижда, че кметовете на медковската община винаги осигурявали исканите средства.^[12] Затова неслучайно Медковец е едно от четирите села в окръга, на които още през 1910 г. са завършени и изтеглени триангулачната и полигонна мрежа, а през 1914 г. се сочи като едно от „планираните села, на които плановете са обявени за първо изучаване“.^[13] В същата година е „изучен начинът за водоснабдяване на селото“.^[14] В края на 1913 г. е готово и първокласното шосе Сливовик — Медковец — Расово — Сталийска махала.^[15] Дейността по изпълнението на плановете за благоустрояване на селото се преустановява по време на Балканските и Първата световна война.

Наред с общоселските строежи през този период, особено в първите две десетилетия на XX век, се извършва и индивидуално строителство на жилища, дюкяни, кръчми и други, които се изграждат с по-траен материал. Това са къщи и сгради на икономически замогналите се търговци, кръчмари, занаятчии и едри земевладелци, които се издигат в центъра на селото, северно от църквата и училището през барата; те също допринасят за архитектурния облик на селото.