Петър Кузманов, Цветан Симеонов, Георги Филипов
История на село Медковец (45)

2. Административно и обществено-политическо развитие. Демографски промени

След забраната на БЗНС — Никола Петков, БРСДП (о), Демократическата партия и анархокомунистите по същество с опозицията в България през 1947 г. е свършено. В продължение на около 2 години прекратяват „доброволно“ дейността си и останалите ОФ партии. Отначало през 1948 г. БРСДП се слива с БКП, а през следващата 1949 г. прекратяват самостоятелното си съществуване Радикалната партия и Народният съюз „Звено“, които се вливат в ЕОПО ОФ. Остава да съществува само БЗНС, който приема програмата на БКП за изграждане на социализма и фактически се обезличи като самостоятелна и аграрна партия. По такъв начин в България се установява еднопартийно комунистическо управление.

При посочените условия организацията на БКП в Медковец бързо нараства. Докато на първото легално организационно събрание, състояло се на 26 септември 1944 г., присъствуват 14 души, то в началото на 1946 г. нейният състав наброява 231 членове, от които 22 жени. Поради липса на помещения тя е принудена да формира четири групи по териториален принцип със съответни отговорници.^[1] Общото ръководство се осъществява от общоселски партиен комитет, състоящ се от 6 души, начело с Ерменко Христов Беремлийски. Съгласно приетия Устав на Петия конгрес на БКП организациите започват да се изграждат на производствен принцип. Промените в Медковец се извършват на 4 юни 1949 г., след полагане основите на местното ТКЗС, когато се формират две партийни организации: териториална, със секретар Радко Тодоров Опинчев, и на ТКЗС — Надежда Иванова Амбова. Секретар на общоселския комитет е Георги Филипов Биволарски.

Нов момент в обществено-административното развитие на селото представлява обединяването на общините Медковец и Сливовик. По предложение на ОНС — Михайловград, на 1 октомври 1958 г. Сливовик престава да бъде самостоятелна административна единица и влиза в състава на община Медковец. Като самостоятелна община Сливовик съществува от 27 февруари 1946 г. Обединеният общински съвет избира за председател на ИК Цветан Ценков от с. Вълчедръм, (медковски зет), а за пълномощник на Сливовик е посочен Събко Петров.

Административното обединение на двете села в една община води след себе си и съответни промени в партийно отношение. Още същата година е създаден и обединен партиен комитет начело с Петко Миланов Стоянчев от Медковец. Подобни промени настъпват и в останалите обществено-политически, стопански и културно-просветни организации. Изграждат се партийни организации в ПК „9 септември“, в ТПК, в училището и МТС, а също и партийни групи по бригади, звена, клонове, участъци. По такъв начин както в цялата страна, така и в Медковец се получава едно своеобразно срастване на партийните органи с държавния и стопанския апарат — една от характерните черти на тоталитарната система. Всички и всичко е поставено под контрола на БКП.

В този дух е и идейновъзпитателната дейност на партията, специално място в която заема и създаденият през август 1946 г. Съюз на борците против фашизма и капитализма с около 300 членове.^[2]

Както е известно, с оглед „построяването на материално-техническата база на социализма“ БКП си поставя за цел да спечели хората чрез класово-партийно възпитание от догматичен стереотип. С оглед на това БКП поема пътя на изграждане на социализма по съществуващия по това време сталински образец. Тя чувствува обаче, че кадрите в низовите организации нямат необходимата теоретична подготовка и практически опит за изпълнението на поставените задачи. За целта се реорганизира цялата идеологическа и културно-просветна работа на партията. В ППО се въвежда редовна партийна учебна година със съответни звена. За въоръжаване на комунистите с класово-партиен подход към проблемите се организират околийски, окръжни и централни семинари и школи. По примера на БКП свои учебни години организират и гравитиращите ОФ, БЗНС и ДКМС, в които се включват безпартийните и младежите. Чрез тях партията се стреми успешно да изпълнява главните задачи, поставяни от партийните конгреси и произтичащи от петилетните планове.

През периода на първия петгодишен план основните усилия на комунистите от Ломския край са насочени към поставянето на селското стопанство на колективистични релси. Така например Околиийският комитет на БКП в Лом взема решение до края на петилетката да се увеличат кооперативните стопанства и обработваемата им площ да надхвърли 2/3 от общата площ на околията. ТКЗС-та в Ломския край са едни от първите в страната, поели инициативата за предсрочно изпълнение на поставените пред селското стопанство задачи за осигуряване суровини за леката промишленост и хранителни продукти за населението.

Важна задача, която решават през втората петилетка селскостопанските работници, е модернизирането на селското стопанство и увеличаване на производството, особено стоковата продукция. Повежда се борба за повишаване рентабилността на селскостопанското производство. През периода 1954-1958 г. се работи главно по организационното укрепване на ППО в селата, по подобряване на техния социален и качествен състав, ликвидиране на груповите борби на равнището на сталинските принципи. За целта, с решение на ЦК на БКП, по селата се изпращат на стопанска административна и партийна работа опитни и верни дейци. Към средата на 1957 г. в Ломска околия приключва в основни линии преустройството на селското стопанство.^[3] Особено динамичен е периодът 1958-1970 година, когато се окрупняват земеделските стопанства и се създават по-големите административни единици. Нараства броят на комунистите във всички сфери на стопанския и културния живот. Засилва се командната роля на БКП. Издига се лозунгът: „На всенароден поход за повече икономически знания“. Организират се конференции по отрасли, на които се разглеждат въпросите за производителността на труда и начините за повишаването й. Създават се школи за изучаване опита на първенците.

В духа на плановете, колкото се може по-бързо идеологията да се превърне в реална практика, през 1962 г. VIII конгрес на БКП поставя задачата за 20 години (1961-1980) да се изгради социализмът и да се премине към комунизма. Този грандиозен неосъществим план се поставя за реализация и в селското стопанство.

В Медковец също се работи за голям скок към изобилие от продукти и „благоденствие“ на селяните. Започва внедряване на комплексна механизация в полевъдството и животновъдството, в резултат на което полските култури през 1965 г. са увеличени приблизително 2,5, а общата продукция от декар в ТКЗС е с 6,43 лева повече, отколкото средната за страната. Регистрирани са добри резултати в изпълнение на животинската продукция през четвъртата петилетка. Увеличен е средният млеконадой от фуражна крава със 709 литра, или с 45 на сто, а от овца — от 35 на 42 литра.^[4] Засилва се строителството на пътища, мостове, обществени и стопански сгради. Нараства годишният доход на търговията и услугите.

Общинските народни съвети полагат усилия по-компетентно, задълбочено и отговорно да разглеждат и решават въпросите на културното, битовото и жилищното строителство. Извършва се голяма дейност по благоустрояването, озеленяването и хигиенизирането на населените места, в което участвуват с доброволен труд и местните жители.

Организацията на БКП в Медковец играе командна роля както при утвърждаване на властта си и при разгрома на демократическата опозиция, така и в следващия период — времето на колективизацията и изграждането на тоталитарните структури. Като цяло тя се изявява ревностен изпълнител на поставените от вишестоящите органи задачи. Макар че в нейните редици е имало немалко членове, които с оглед на своето собствено виждане за ролята на частната инициатива в стопанския живот на селото открито изказват несъгласието си с крутите мерки и неподходящи методи на кооперирането на селяните, те се дистанцират и противопоставят. Медковското ръководство обаче с подкрепата на по-горните държавни и партийни органи успява да накара недоволните да се смълчат. По такъв начин възникналите трудности и пречки се преодоляват и партийният курс се провежда в селото.

Първите ръководители, които застават начело на обществения и стопанския живот в селото, са все комунисти от нелегалната борба. Петър Миленов Пилюшки, Рангел Христов Кожлеев, Георги Филипов Биволарски, Рабчо Иванов Опинчев, Методи Александров Конов, Петър Тодоров Митков, Ерменко Христов Беремлийски и Рангел Миленов Пилюшки са първите, които застават начело на комунистическата организация, общината, ОФ, ТКЗС и другите стопански организации. След тях идват и по-млади кадри: Милко Миланов Табаков, Николай Тодоров, Петко Миланов Стоянчов — като партийни секретари, кметове, председатели на ТКЗС или ТПК. Всички те съставляват стабилен номенклатурен състав на местната организация на БКП, на който по-горните органи разчитат напълно. Най-открояващият се обаче комунист — ръководител, в селото си остава Рангел Христов Кожлеев.^[5] С качествата си на деец от сталински тип, вярващ в непогрешимостта на партията, притежаващ завидна енергия и решителност, макар и с недостатъчно образование, той се оказва за вишестоящите органи най-подходящ за това сурово време. Вземайки под внимание тези му качества, той е изпращан на най-трудните и неприятни участъци. Като партиен секретар (1945-1949), председател на Общинския съвет (1949-1950) и председател на ТКЗС в продължение на 20 години (1951-1970) изпълнява енергично всички поставени партийни и държавни задачи. Властта оценява по достойнство неговите заслуги и го награждава с ордените „Георги Димитров“ и „Златен орден на труда“. Престараването му обаче да преизпълнява държавните доставки, с което „прославя“ селото като първенец, но се отразява неблагоприятно върху доходите на медковчани (по-късно той осъзнава и коригира това свое становище, като защитава, доколкото е възможно интересите и на производителите) и особено участието му в масовизацията на кооперативното стопанство, свързано с насилие и морален тормоз на голяма част от селяните, хвърля сянка върху неговата личност и му спечелва немалко неприятели.

Наред с него по праволинейност и всеотдайност на комунистическото дело, но с по-принизени качества на организатор и ръководител застава Георги Филипов Биволарски.^[6] Като партиен секретар и председател на общинския съвет през трудните дни на колективизацията (1949-1954), заедно с Рангел Кожлеев, те са главните двигатели на тези събития. Като дългогодишен председател на ОФ той се изявява като ентусиаст в пропагандирането на идеологията на своята партия. Важно място в обществените работи на селото заемат още Рангел Миленов Пилюшки и Петър Тодоров Митков. Като дългогодишни кооперативни деятели и с по-уравновесения си характер те допринасят за избягване на някои слабости и грешки в първите стъпки на кооперативните сдружения.

Основна слабост на кадровата политика по това време в селото е издигането на хората съобразно тяхната идейна и политическа принадлежност, а не въз основа професионалните качества. Неудачите на кооперативното земеделско стопанство се дължат и на факта, че в ръководните органи застават лица с други професии (строителни работници, занаятчии и др., несвързани със селскостопанския труд, без опит и умение в ръководенето на различните отрасли в земеделската дейност, животновъдството и др.), Поради неопитност и липса на професионално отношение се правят груби грешки и извращения. Недалновидни и безотговорни ръководители допускат да се изсече през 1950-1954 г. голяма част от вековните гори в медковското землище. Загуба, която трудно може да се поправи!

Редица медковчани намират място в по-горни изборни органи. Така през 1949 г. Марин Кръстев Пасланджийски е избран за съветник в Околийския съвет в Лом. През 1956 г. Ефтим Дамянов Пандурски е избран също за околийски съветник, а Рангел Хр. Кожлеев — за окръжен. Като член на БЗНС Спас Каменов Биволарски е избран за народен представител през 1953 г.

В процеса на обществената и трудовата дейност в Медковец израстват дейци и специалисти с по-голямо образование, които ръководят с повече познания и опит различните отрасли на стопанството, обществено-политическия и културно-просветния живот в селото.

* * *

В демографското развитие на селото се очертават 2 етапа: увеличаване броя на жителите, което продължава и след 9 септември 1944 до 1957 г., и вторият — характеризиращ се с постепенно намаляване на населението, засилило се особено през последното десетилетие. Притокът на нови жители от други селища продължава, но той е много по-слаб в сравнение със следосвобожденския период до 20-те години на XX век. Броят на придошлите възлиза на 34 души, предимно от Михайловградско (18 души) и Берковско — 15. Миграцията засяга и Медковец, макар че то е едно от малкото села в Ломска околия,^[7] където този процес се забелязва едва след 1957 година.

Статистическите данни от преброяването на населението показват последователно нарастване и след 9 септември 1944 г. Докато през 1934 г. броят на неговите жители е 4795, през 1946 г. се увеличават на 5024 души за да достигнат в края на 1957 г. 5296 души. За 13 години след това, т.е. до 1970 г., жителите намаляват с 514.^[8] Тази тенденция продължава и в следващите години. Потокът на изселниците се насочва главно към по-големите и близки градове, където намират препитание в развиващата се промишленост и в строителството. Най-голям е броят им в столицата София — 96, в Михайловград — 37, в Лом — 35, във Враца — 22, Видин — 12. Медковчани има и в голяма част от градовете и селата във всички краища на страната.

Миграцията от селото се засилва главно след масовото коопериране на селското стопанство и особено след внедряване на механизираното обработване на земята, което освобождава голям брой работна ръка. Най-напред напускат повечето от частните стопани — противници на ТКЗС. Изтласкани чрез икономическа принуда и поставени при много трудни условия, те продават каквото могат и заминават на работа по градовете. За това пагубно явление допринасят и недостатъците в организацията и ръководството на стопанството. Незаетите в селското стопанство са принудени да се преквалифицират в други професии. Мнозина медковчани стават строителни работници и организират бригади. Известна в цялата страна със своето трудолюбие и качествена работа става комплексната бригада на Христофор Шупов, състояща се в началото от 22 души. Тя започва своя път от селото, където строи стопански сгради на ТКЗС и жилища. След това взема участие в строителството на завода за захар в Лом.^[9] По-късно се прославя с работата си на много национални и регионални обекти. Заслужено бригадирът й Христофор Шупов става „герой на социалистическия труд“.